Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 165   гр. София, 19.11.2009 година                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 103 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. А. от гр. С., подписана и от процесуалния му представител адв. Р срещу решение № 231 от 31.10.2008г. по гр. д. № 3539/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, с което е отменено решение от 02.08.2007г. по гр. д. № 7595/2005г. на СРС, ГК, 44 състав, отхвърлен е предявеният от В. С. А. срещу „Е” АД /понастоящем с наименование „Ч” АД/ иск с правно основание чл. 97, ал. 1, пр. 3 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата 6 265,33 лв., представляваща корекция за количеството електроенергия, доставена за имот, находящ се в гр. С., жк „Л” бл. 501, вх. Б, ап. 102, под аб. № 0* за периода от 04.02.2004г. до 04.02.2005г. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ сума в размер 125,31 лв. – съдебни разноски. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдът не е обсъдил доводите, че наложената на ищеца корекция на сметки се основава на разпоредбите на отменената норма на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, а към момента на съставяне на констативния протокол и начисляването на коригираните суми е действала новата Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която наредба не възпроизвежда правилото на чл. 49 и следващите от НППРЕМПП /отм./ Твърдяната в протокола техническа неизправност е свързана единствено с възможност за преустановяване преноса на електрическа енергия – чл. 40, ал. 1, т. 6 от наредбата. Касаторът излага доводи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на отменената НППРЕМПП противоречи на закона на основание чл. 15, ал. 2 ЗНА. В касационната жалба се поддържа становище, че ЗЕЕЕ /отм./ не е предвиждал възможност и правомощия на изпълнителната власт да урежда с подзаконов акт отношения, свързани с „коригиране на сметките” за използвана от потребители електрическа енергия. Възможност за „корекция” не се съдържа и в сега действащия ЗЕ, нито в утвърдените на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия и Правила за измерване на количеството електрическа енергия, тъй като в тях липсва установена методика за корекция за минал период. Касаторът прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота доказателствата във връзка с направените възражения, поради което необосновано е приел съдържанието на констативен протокол № 001052/04.02.2005г. за вярно и е направил неправилен извод, че е доказана хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 2 НППРЕМПП /отм./. Липсват мотиви защо са кредитирани показанията на свидетелката К, пренебрегнати са възраженията на ищеца относно нарушаването на чл. 57, ал. 2 Общи условия на Е. С. ЕАД, гр. С. за продажба на електрическа енергия за битови нужди, а именно, че проверката и съставянето на КП е извършено в отсъствието на потребителя и без негово знание. Касаторът излага доводи във връзка със становището си за нищожност на клаузата на чл. 22 от Общите условия, уреждаща процедура за едностранно коригиране на сметки за електрическа ентергия /без участието на потребителя/, поради противоречието й със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, връзка с чл. 2, ал. 2 ЗЕ. Касаторът се позовава на разпоредбите на чл. 28 Наредба № 6/09.06.2004г., като твърди, че ответникът не е представил доказателства за неизправност след границата на собственост /изходящите клеми на предпазителя след електромера/, чл. 86 Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, чл. 110, ал. 2 ЗС, чл. 19, ал. 2 Конституция на РБ, както и на чл. 82 и чл. 83 ДЕО, чл. 5 Директива 2003/54/ЕО и Решение на Съда на ЕО от 10.12.1991г. по Дело Merci convenzionali porto di Genova SpA / Siderurgica Gabrielli SpA във връзка с твърдяната злоупотреба с монополно положение. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски във всички съдебни производства по приложен списък съгласно чл. 80 ГПК. Ответникът „Ч” АД, гр. С. оспорва касационната жалба, прави възражение, че същата е неоснователна, моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Поддържа становище, че въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обсъдил е и е преценил доказателствата в съвкупност и взаимовръзка, изложил е мотиви по всички основни възражения на страните, приложил е правилно материалния закон и е постановил обосновано решение. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: С определение № 275 от 25.05.2009г. по т. дело № 103/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – значимите за спора материалноправни въпроси относно приложението на чл. 49, ал. 4 от НППРЕМПП /отм./ и наличието на надлежно предоставено с посочената наредба правомощие на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1081/07.02.2008г. по т. дело № 657/2007г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение № 641/06.10.2008г. по т. дело № 287/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С обжалвания съдебен акт е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният установителен иск, че ищецът не дължи сумата 6 265,33 лв., представляваща корекция на количеството електроенергия, доставено за имот, находящ се в гр. С., жк „Л”, вх. Б, ап. 102, под аб. № 0* за периода от 04.02.2004г. до 04.02.2005г. За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от НППРЕМПП електроенергийното предприятие може да коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия и мощност за изминал период при установени при проверка на място с констативен протокол нарушения в целостта и функционалността на средствата за търговско измерване или в свързващите ги електрически инсталации. Изложил е съображения, че за констатиране на нарушението е била извършена проверка на място от компетентни за това органи, при която не е извършван демонтаж на средството за контролно измерване, както и не са упражнявани ремонтни действия върху същото. Решаващият съдебен състав е установил намеса, изразяваща се в нарушаване на пломбите на електромера, извършена от органи на МВР, а не от компетентните за извършване на проверката лица, поради което е приел, че не са налице предпоставките на чл. 47, ал. 3 НППРЕМПП /отм./ и предвиденото изискване за участие на потребителя. Според въззивната инстанция размерът на начислената сума за използваната от ответника електрическа енергия за процесния период 6 265,33 лв. се установява от справката, изготвена по реда на чл. 49, ал. 1, т. 2 от НППРЕМПП, и този размер не се оспорва от ищеца. Решението на Софийски градски съд е неправилно. Решаващият съдебен състав не е съобразил обстоятелството, че наложената на ищеца корекция на сметки се основава на разпоредбите на отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /НППРЕМПП/. По делото е безспорно установено, че констативен протокол № 001052/04.02.2005г. е съставен на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 НППРЕМПП /отм./. Посочената наредба е била издадена на основание чл. 91, ал. 2 Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отменен със Закона за енергетиката, ДВ, бр. 107 от 09.12.2003г./. С разпоредбата на § 34, ал. 2 ПЗР на ЗЕ е предвидено, че до издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени по ЗЕ, се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на отменения ЗЕЕЕ, доколкото не противоречат на ЗЕ. Въз основа на цитирания законов текст се налага изводът, че издадената на основание чл. 91, ал. 2 ЗЕЕЕ /отм./ Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители е запазила своето действие до издаването на Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /ДВ, бр. 74 от 24.08.2004г./. Наредба № 6 от 09.06.2004г. урежда същия кръг обществени отношения, които урежда и Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, и съгласно § 34, ал. 2 ПЗР на ЗЕ и чл. 13, ал. 2 ЗНА издадената на основание чл. 91, ал. 2 ЗЕЕЕ /отм./ наредба се счита мълчаливо отменена с издаването на Наредба № 6 от 09.06.2004г. В новата наредба не е предвидена възможност за извършване на корекции на подадена електроенергия едностранно от електроразпределителното предприятие. Процедурата по коригиране на сметки по реда на отменената НППРЕМПП противоречи на закона на основание чл. 15, ал. 2 ЗНА /редакция преди изм. с ДВ, бр. 46 от 2007г./. В предметния обхват на издадената въз основа на делегираните на МС и МЕЕР правомощия наредба по отменения ЗЕЕЕ не се включва създаването на специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период. Отсъствието на такава процедура в ЗЕ обуславя неприложимост на посочената в констативния протокол подзаконова разпоредба. Неправилно въззивният съд е изградил фактическите констатации въз основа на констативен протокол № 001052/04.02.2005г. и поради това, че констативният протокол, съставен при условията на чл. 49, ал. 1, т. 2 от НППРЕМПП /отм./, е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което няма доказателствена стойност и следва да бъде обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Ответникът, който носи доказателствената тежест, не е установил, че е доставил електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на проверката. Свидетелката Е. К. не сочи при конкретната проверка какво е установено, изрично заявява, че не може да си спомни проверката, порастради което свидетелските показания не доказват отразените в констативния протокол факти. Посочените в констативния протокол Общи условия на ЕС за продажба на електрическа енергия, които са действали към 04.02.2005г., не са представени. Доводите на касатора за нищожност на клаузата на чл. 22 от Общите условия, уреждаща процедура за едностранно коригиране на сметки за електрическа енергия /без участието на потребителя/, поради противоречието й със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, връзка с чл. 2, ал. 2 ЗЕ, не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива не са релевирани в първоинстанционното и въззивното производство, поради което не са обсъждани и от въззивната инстанция. Неоснователно касаторът се позовава на противоречие с чл. 82 и чл. 83 ДЕО, чл. 5 Директива 2003/54/ЕО и Решение на Съда на ЕО от 10.12.1991г. по Дело Merci convenzionali porto di Genova SpA / Siderurgica Gabrielli SpA, тъй като посочените правни норми от европейското право и решението на Съда на ЕО не намират приложение за отношенията, които са се развили между страните преди 01.01.2007г. Съгласно чл. 2 Договор за присъединяването на Република България към Европейския съюз и чл. 2 Акт относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, от датата на присъединяване на България в Европейския съюз, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и се прилагат при условията, предвидени в тези договори и в посочения акт. Следователно за правоотношенията, възникнали между страните до приемането на Република България в ЕС на 01.01.29007г., приложение намира само националното законодателство. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Софийски градски съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 6 265,33 лв., представляваща корекция за количеството електроенергия, доставена за имот, находящ се в гр. С., жк „Л” бл. 501, вх. Б, ап. 102, под аб. № 0* за периода от 04.02.2004г. до 04.02.2005г., отразена в констативен протокол № 001052/04.02.2005г. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на касатора сумата 1 802,71 лв. – разноски по делото за първоинстанционното и касационното производства /съответно 647,40 лв. и 1 155,31 лв./. За въззивното производство разноски на касатора не се дължат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 231 от 31.10.2008г. по гр. д. № 3539/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч” АД, гр. С. на основание чл. 97, ал. 1, пр. 3 от ГПК /отм./, че В. С. А. от гр. С. не дължи сумата 6 265,33 лв., представляваща корекция за количеството електроенергия, доставена за имот, находящ се в гр. С., жк „Л” бл. 501, вх. Б, ап. 102, под аб. № 0* за периода от 04.02.2004г. до 04.02.2005г., отразена в констативен протокол № 001052/04.02.2005г. ОСЪЖДА „Ч” АД, гр. С., ул. „Ц” № 330 да заплати на В. С. А. от гр. С., жк „Л”, бл. 501, вх. Б, ап. 102 на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 1 802,71 лв. /хиляда осемстотин и два лева и седемдесет и една стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.