2 Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр.София, 14.05.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 18 април 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. № 1074 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу решение № 41 от 4.06.2012 г., постановено по гр.д. № 94 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 303 от 20.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1920 по описа за 2010 г. на Бургаския окръжен съд, първо гражданско отделение, за отнемане в полза на държавата от Т. А. С. и от [фирма] на подробно описано в решението имущество и за отхвърляне на иска срещу [фирма] за част от имуществото, отменени са допуснатите обезпечителни мерки и производството по делото е прекратено. Касаторът Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата [фирма], Т. С. и С. С. я оспорват и молят настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което се обезсилва първоинстанционното решение и се прекратява производството. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 159 от 6.02.2012 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по следния въпрос: Евентуално допуснатите вътрешнопроцесуални пороци в производството пред комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ продължаване на производството, след като са налице предпоставки за неговото прекратяване, служебно събиране на доказателства, внасяне на мотивирано искане за отнемане на имущество по чл.28 от Закона за престъпление, различно от посоченото в решението на комисията по чл.13, ал.1 от Закона и други/ водят ли до неотстранима нередовност на мотивираното искане за отнемане на имуществото по чл.28 от ЗОПДИППД/ДВ, бр.19 от 2005 г., отм./, която налага прекратяване на съдебното производство? На поставения въпрос съдът дава следния отговор: За да бъде прекратено производството в гражданския процес, е необходимо да липсва процесуална предпоставка/условие/ за съществуването или за надлежното упражняване на правото на иск. Условията за съществуване на правото на иск са възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда и включват като положителни предпоставки интерес от търсената защита, процесуална легитимация/процесуална субституция/, процесуална правоспособност и подведомственост. Процесуалните пречки за съществуване правото на иск са наличието на сила на пресъдено нещо и изтекъл давностен или преклузивен срок, погасяващ спорното право. Положителните предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск са процесуална дееспособност, представителна власт и редовна искова молба, а отрицателните са наличието на арбитражна клауза, висящ процес, установено престъпно деяние или производство по несъстоятелност. От всички гореизброени процесуални предпоставки евентуалните пороци в производството пред Комисията биха могли да доведат до нередовност на исковата молба и липса на процесуална субституция. В писмените бележки пълномощниците на ответника по жалбата [фирма] твърдят, че в случая пороците на производството пред комисията са довели до липсата на качеството и на процесуален субституент. Съгласно чл.12, ал.1 от Закона комисията е специализиран държавен орган за извършване на проверка на имуществото на лица, за които са налице условията по чл.3 от закона. Според чл.13, ал.1, т.3 от Закона комисията има правомощието да внася пред съда мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Тези разпоредби представляват изрично предвиден в закон случай по смисъла на чл.26, ал.2 от ГПК, който овластява комисията да предяви правото на Държавата за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество и придава на комисията качеството на процесуален субституент в това производство. Това качество произтича от закона и не е поставено в зависимост от законосъобразността на издадените предходни административни актове на комисията, както твърди ответникът. Противното би означавало процесуалната субституция, която е процесуална предпоставка за допустимост на гражданския процес, да бъде поставена в зависимост от основателността на искането, тоест- от крайния изход на спора относно материалното право. Съгласно чл.28, ал.1, изречение последно от Закона мотивираното искане на комисията има действие на искова молба. Това означава, че мотивираното искане трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, за да бъде съдът редовно сезиран. След като тези изисквания са спазени, за гражданския съд се поражда задължението да се произнесе по съществото на спора-дали имуществото е придобито от престъпна дейност. Производството, което предхожда мотивираното искане, представлява верига от последователно развиващи се действия с оглед постигане на определената цел-изготвяне на мотивираното искане и внасянето му в съда. Тези действия, развиващи се пред комисията и извършвани от нея, имат само вътрешнопроцесуална релевантност за административното производство. Те са лишени от непосредствено, пряко значение за прикрепените към мотивираното искане правни последици и рефлектират върху гражданския процес косвено- дотолкова, доколкото се отразяват на валидността на крайния акт/мотивираното искане/. Само крайният акт поражда непосредствените правни последици и е техният източник. Затова отделните процесуални действия, подготвящи крайния акт на производството, са лишени от непосредствено, пряко значение за прикрепените към този акт правни последици. Единствено доколкото обуславят валидността на крайния акт, подготвящите го процесуални действия косвено, чрез неговата валидност, обуславят прикрепените към него правни последици. Иначе пред тези последици непосредствено и пряко застава единствено крайният акт на производството, който е техният източник. Чрез тоя свой белег производството/в случая административното производство пред комисията/ като динамичен фактически състав основно се различава от статичните фактически състави, всеки от чиито елементи е conditio sine qua non за прикрепените към тия състави правни последици. Съществена особеност на строежа на производството е неравностойността на подготвящите процесуални действия спрямо подготвяния чрез тях краен акт. Спрямо него те стоят в отношение на средство към цел, вследствие на което в йерархията на отделните процесуални действия крайният акт, към който производството е насочено, заема челно, предопределящо и решаващо място. Така се обезпечава стабилността на правните последици на крайния акт. Те настъпват, макар и някое от подготвящите го действия да липсва или да е порочно. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.21, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс, според която не са индивидуални административни актове и съответно не подлежат на самостоятелно обжалване волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове. Едва с приемане на нормата на чл.11, ал.5 от новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество/ в сила от 19.11.2012 г./ изрично е предвидено, че решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По аргумент за противното тези решения, взети по предходния закон, не подлежат на обжалване и нямат самостоятелно значение извън производството пред комисията, поради което пороците им не се отразяват на крайния акт-мотивираното искане за сезиране на съда. Следователно мотивираното искане по чл.28 от Закона, отговарящо на изискванията за редовност на исковата молба и изхождащо от комисията, обуславя допустимостта на съдебното производство по ЗОПДИППД/ДВ бр.19 от 2005 г., отм./, независимо от пороците на процеса пред комисията, които не са се отразили на валидността на това мотивираното искане. Гражданският съд осъществява инцидентно съдебен контрол съобразно чл.17, ал.2 от ГПК само върху валидността на мотивираното искане, но не и върху предходните актове на комисията. Ето защо отговорът на поставения въпрос е, че евентуално допуснатите вътрешнопроцесуални пороци в производството пред комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ продължаване на производството, след като са налице предпоставки за неговото прекратяване, служебно събиране на доказателства, внасяне на мотивирано искане за отнемане на имущество по чл.28 от Закона за престъпление, различно от посоченото в решението на комисията по чл.13, ал.1 от Закона и други/ не водят до неотстранима нередовност на мотивираното искане за отнемане на имуществото по чл.28 от ЗОПДИППД/ДВ, бр.19 от 2005 г., отм./, която налага прекратяване на съдебното производство. Правилна е практиката, застъпена в решения № 108 от 7.3.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, постановено по в.гр. д. № 873/2010 г., решение от 4.4.2011 г. по гр. д.№ 633 по описа за 2009 г. на Кюстендилския окръжен съд и в решение 368 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1129 по описа за 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, според която за допустимостта на съдебното производство е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за отнемане на имуществото, предвидени в чл.3 ЗОПДИППД, а евентуални процесуални пропуски в административната процедура не са основания за прекратяване на съдебното производство. От този отговор на въпроса следва, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 41 от 4.06.2012 г., постановено по гр.д. № 94 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 303 от 20.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1920 по описа за 2010 г. на Бургаския окръжен съд, първо гражданско отделение, отменени са допуснатите обезпечителни мерки и производството по делото е прекратено. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: