О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 384 гр. София, 21.09.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч. гр.д.№ 409 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Ц. Д. против определение № 16228/08.11.2011 г., постановено от Софийски градски съд, ІV”г” състав, по гр.д.№ 7097/2011 г. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Частната касационна жалба е процесуално допустима. С обжалваното определение, състава на СГС е оставил без уважение частната жалба на М. Д. против определение на Софийски районен съд в производство по молба за спиране на изпълнение по изпълнително дело, образувано пред ЧСИ и с предмет на изпълнението предаване на владението на недвижим имот. За да достигне да извода за неоснователност на частната жалба, СГС е приел, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.523, ал.1 от ГПК, тъй като не е налице владение от страна на третото лице – жалбоподател, установено след завеждане на делото, по което е издадено изпълняемото решение.. Освен това, съдът е изложил съображения относно неоснователността на жалбата, свързани с липсата на наличие на решение по дело по смисъла на чл.523, ал.1 от ГПК, доколкото изпълнителния лист за предаване на владението върху недвижимия имот е издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – договор за наем с нотариална заверка на подписите. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, свързан с наличието на изискване от разпоредбата на чл.523 ал.2 от ГПК за придобиване на владение от третото лице след завеждането на делото, доколкото молбата за спиране е предявена на това основание, а не на хипотезата, предвидена в ал.1 на същата разпоредба. Така поставения правен въпрос е относим към производството, доколкото молителят е навел твърдения за наличие на собствени права върху недвижимия имот, които при основателност биха изключили правата на взискателя, черпещ своите права от договор за наем. Двете алинеи на чл.523 от ГПК касаят различни правни хипотези. Изискването за наличие на владение, установено преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение е единствено в хипотезата на ал.1 на чл.523 от ГПК, когато това трето лице, при въвода във владение, противопоставя на действието на съдебния изпълнител осъществявана от него фактическа власт върху имота. В хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК, третото лице не противопоставя на взискателя владение върху имота, а собствени права /напр. на собственост/, които изключват правата му. В тази хипотеза не е необходимо и законът на поставя изискване на наличие на владение, още по-малко за такова, с начало във времето от преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. С постановеното определение, състава на СГС се е произнесъл по искане за спиране на изпълнение на основание, което не е било заявено от молителя- основанието по чл.523, ал.1 от ГПК, като е обсъждал наличието на предпоставките за основателност на спиране на това основание, без да се е произнесъл по заявеното основание – искане за спиране на изпълнението, основано на самостоятелни права на собственост върху имота, с изложени твърдения за притежавано от молителя право на собственост върху имота, изключващи правата на наемателя по договор за наем с лице, което не е собственик. По така направеното искане за спиране на изпълнението липсва произнасяне, като постановеното на друго, незаявено основание, поради което и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК, определението на СГС следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на молбата, съдът следва да обсъди доводите на молителя на заявеното основание за спиране – чл.523, ал.2 от ГПК, както и представените доказателства относно твърдението за притежаване на правото на собственост на молителката върху имота, предмет на въвода по изпълнителното дело и при извод за наличието на това право, да прецени противопоставимостта му на правата на наемател по договор за наем, сключен с наемател – несобственик. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16228/08.11.2011 г., постановено от Софийски градски съд, ІV”г” състав, по гр.д.№ 7097/2011 г. ОБЕЗСИЛВА определение № 16228/08.11.2011 г., постановено от Софийски градски съд, ІV”г” състав, по гр.д.№ 7097/2011 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.