Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустимост на иск * обезщетение за имуществени вреди * обезщетение за бъдещи вреди * обезщетение за пропуснати ползи


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713

гр. София, 09.12.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2004 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. Начева, представлявано от адв. С. К., срещу решение № VI – 34 от 30.04.2015г. по в.гр.д. № 295/2015г. на Бургаски окръжен съд, II ГО, VI въззивен състав в частта, в която е потвърдено решение № 2421 от 15.12.2014г. по гр.д. № 1787/2014г. по описа на Бургаски районен съд, имащо характера на определение за прекратяване на производството по делото в частта по иска на Х. И. Начева за осъждане на [фирма] за сумата 213,97 лева месечно, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, явяващо се разликата между получаваното към датата на увреждането – 19.09.2010г. брутно трудово възнаграждение от 335 лева и получаваната инвалидна пенсия от 121,03 лева за периода от 19.09.2013г. до навършване от ищцата на 65 годишна възраст.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с формираната трайна практика на ВКС. Поддържа, че изводът на въззивния съд, че се касае за пропуснати ползи, е в разрез с възприетото от различни състави на ВКС в цитираната практика по чл.290 ГПК – решение № 91 от 21.05.2013г. по т.д. № 366/12г. на ВКС, ТК, II т.о., а изводът му за недопустимост на претенцията за бъдещи вреди е в противоречие с решение № 263 от 07.10.2013г. по гр.д. № 2790/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 155 от 22.10.2010г. по гр.д. № 3836/2008г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 39 от 22.01.2013г. по т.д. № 6/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасянето в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно възможността въззивният съд при мотивиране на съдебния си акт да се позове и препрати към мотивите на контролираната инстанция, без да вземе отношение по конкретно наведени и изложени в жалбата доводи и изрично посочена съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, която е в подкрепа на изложеното. Поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с формираната задължителна съдебна практика, обективирана в приложените решения по чл.290 ГПК, според която в подобни случаи е налице претенция за имуществена вреда, а не за пропусната полза, и няма пречка за обезщетяването на бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по предявения иск.
Ответникът [фирма] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, имащо характера на определение, въззивният съд е приел, че съгласно съдебната практика и доктрината имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора/пострадалия след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане, като неполученото трудово възнаграждение, от което пострадалото лице е лишено вследствие на деликта, е пропусната полза. Изложил е съображения, че пропусната полза е неосъщественото увеличаване на имуществото и това са настоящи, а не бъдещи вреди и следователно пропуснати ползи могат да се претендират само за изтекъл преди подаване на исковата молба период, какъвто е смисълът на понятието, а не такива, които ще бъдат претърпени в бъдеще. С оглед на това е приел, че въззивната жалба срещу решението в частта, с която производството е прекратено по иска за пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваното към датата на увредата брутно трудово възнаграждение от 335 лева и получаваната инвалидна пенсия от 121,03 лева за периода от 19.09.2013г. до навършване на 65 годишна възраст, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение в тази част е правилно и законосъобразно. Приел е, че цитираната във въззивната жалба съдебна практика, макар и такава по чл.290 ГПК, и задължителна за съдилищата, е неотносима към конкретния казус, тъй като цитираните решения касаят претенции за имуществени вреди – претърпени загуби, а не пропуснати ползи.
Според дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията в касационната жалба, но може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Формулираните от касатора и уточнени от съда съобразно изложеното в обстоятелствената част на приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси относно допустимостта на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от касаторката към датата на увредата брутно трудово възнаграждение и получаваната инвалидна пенсия, претендирани за период, следващ завеждане на исковата молба, и задължението на въззивния съд да обсъди изложените във въззивната жалба доводи за допустимост на такава претенция съгласно задължителната съдебна практика, са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд са в противоречие с формираната задължителна съдебна практика, в това число посочена от касатора – решение № 91 от 21.05.2013г. по т.д. № 336/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 155 от 22.02.2010г. по гр.д. № 3836/2008г. на ВКС, ГК, III г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, определение № 39 от 22.01.2013г. по гр.д. № 6/2013г. на ВКС, ГК, II г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. В решение № 91 от 21.05.2013г. по т.д. № 336/2012г. на ВКС, ГК, II т.о. по въпроса за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от увредения нетно възнаграждение преди увреждането и полученото след увреждането обезщетение за временна нетрудоспособност е прието, че неполученото от увредения трудово възнаграждение непосредствено засяга наличната му имуществена сфера и съставлява имуществена вреда, получаването на трудово възнаграждение е бъдещо сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото му, а не пропусната полза – бъдещо влошаване на имуществото. В посочената съдебна практика е прието още, че подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед формираната постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя, е допустима претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от пострадалата към датата на увредата брутно трудово възнаграждение и получаваната инвалидна пенсия за период след завеждане на исковата молба. Изводът на въззивния съд за недопустимост на тази претенция е неправилен, поради което въззивното решение в обжалваната му част и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта му, имаща характера на определение за прекратяване на производството по предявения иск, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на Бургаски районен съд за произнасяне по същество на исковата претенция.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ решение № VI – 34 от 30.04.2015г. по в.гр.д. № 295/2015г. на Бургаски окръжен съд, II ГО, VI въззивен състав в частта, имаща характера на определение, в която е потвърдено решение № 2421 от 15.12.2014г. по гр.д. № 1787/2014г. по описа на Бургаски районен съд за прекратяване на производството по делото в частта по иска на Х. И. Начева за осъждане на [фирма] за сумата 213,97 лева месечно, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, явяващо се разликата между получаваното към датата на увреждането – 19.09.2010г. брутно трудово възнаграждение от 335 лева и получаваната инвалидна пенсия от 121,03 лева за периода от 19.09.2013г. до навършване от ищцата на 65 годишна възраст.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: