Решение по н.д. № 679/23 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 425 гр. София, 16.11.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА ПАНЕВА 2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 679/23 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на производството по н.ч.д. № 620/23 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 31. състав. В искането се поддържа, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК, тоест претендират се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В подкрепа на заявеното е изтъкнато, че съдът не е определил правилно режима на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание между групираните такива по н.о.х.д. № 13703/22 г. по описа на Софийския районен съд и по н.о.х.д. № 5290/22 г. по описа на Софийски градски съд. Сочи се, че осъденият К. Д. Б. е осъждан многократно като престъпленията, за които са групирани наказанията с атакуваното определение, са извършени след влизане в сила на предходните съдебни актове и изтърпяване на наказанията по тях. Конкретно се твърди, че деянието по н.о.х.д. № 13703/22 г. по описа на Софийския районен съд е извършено на 31 май 2022 г., като съдебният акт е влязъл в сила на 23 ноември 2022 г., а това по н.о.х.д. № 5290/22 г. – на 17 юни 2022 г., като съдебният акт е влязъл в сила на 27 януари 2023 г. Същевременно – че наказанието по н.о.х.д. № 11270/19 г. по описа на Софийски районен съд е било изтърпяно на 28 февруари 2020 г., а определението по н.о.х.д. № 10360/21 г. по описа на Софийски районен съд, с което е определено наказание от пет месеца лишаване, като на основание чл. 59, ал. 1НК е приспаднато времето на предварителното задържане за период от 30 октомври 2020 г. до 31 март 2021 г., е влязло в законна сила на 16 март 2022 г. Като се отбелязва, че от посочените дати не са изтекли повече пет години, е заключено, че приложимата разпоредба от материалния закон е тази на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС и режимът следва да е строг. В искането е взето отношение и по въпроса за твърдяната висока степен на обществена опасност на осъдения, изключваща според главния прокурор приложението на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. Поддържаното съществено процесуално нарушение е аргументирано с пропуск на съда да изясни размера на изтърпяната част от наказанията по включените в групата присъди и съответно да приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК. Отправената претенция е за отмяна по реда на възобновяването на определението на Софийски градски съд в частта, в която е определен първоначален общ режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В речта си пред състава на Върховния касационен съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането по изложените в него съображения, които не допълва по същество. Служебноназначеният защитник на осъдения – адвокат Х., моли за уважаване на искането за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като смята, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК. Що се отнася до режима, в тази част определя искането като неоснователно. Осъденият, доведен от Затвора – гр. Бобов дол, заявява, че се придържа към казаното от адвоката му, а в предоставената му последна дума моли делото да се възобнови. След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Върховният касационен съд (ВКС) прие следното: Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимирана страна (главния прокурор) и срещу акт, подлежащ на проверка като включен в кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Направено е и в 6 – месечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество е и основателно, но само касателно заявената претенция за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо основанието на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Основателно е инвокираното оплакване, че съдът не е проявил дължимата процесуална активност и в нарушение на ангажимента му, произтичащ от процесуалните норми на чл. 13 и чл. 14 НПК, не е събрал доказателства за изтърпяната част от наказанията по включените в групата присъди, за да прецени наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 25, ал. 2 НК. На следващо място, определяйки първоначалния режим на изтърпяване на наказанието съдът е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните като не е изложил нито едно съображение в мотивите си, а в диспозитива не е посочил и правното основание. Затова, въпреки че в искането за възобновяване са посочени фактологично вярно данните за влизането в сила на съдебните актове и изтърпяването на наказанията от осъдения, ВКС не разполага с възможност да провери по същество дали е нарушен материалния закон. Липсата на обективно формирана воля от решаващия съдебен орган препятства проверката дали съдът е определил грешно първоначалния режим, основавайки се на принципно неприложимото в случая правило по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС или пък го е определил, позовавайки се на мислимото за прилагане изключение, визирано в чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. Пълната липса на мотиви логично обуславя и невъзможността на тази инстанция да обсъжда степента на обществената опасност на осъдения Б. с оглед преценка нарушен ли е материалният закон в случай на прилагане на изключението по чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. Това мотивира възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание. Не е направено искане и не се твърдят нарушения при определяне на последното, поради което в тази част не се налага ново произнасяне на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни има ли изтърпяно наказание по включените в групата присъди и в какъв размер, за да процедира по реда на чл. 25, ал. 2 НК, както и да изложи мотиви и посочи правното основание, въз основа на което определя първоначалния режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание. Така дадените задължителни указания за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила не се отнасят и не ангажират бъдещата суверенна преценка на съда, свободен да реши относно приложението на материалния закон при новото разглеждане на делото. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение от 25 април 2023 г., постановено по н.ч.д. № 620/23 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 31. състав, в частта, в която е определен първоначален общ режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание на осъдения К. Д. Б.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.