Р Е Ш Е Н И Е № 505 гр. София, 30 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2301 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А., депозирана чрез защитника му, срещу нова въззивна присъда на Великотърновски апелативен съд № 182 от 4.07.2011 г, по ВНОХД № 154/11, с която е отменена присъда на Русенски окръжен съд № 4 от 18.01.10, по НОХД № 386/09, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 8.07.2007 г в [населено място], на ГКПП „Д. мост”, трасе „Вход”, е нарушил разпоредбата на закон: чл. 11 вр. чл. 10 а, ал. 3 от Валутния закон и обнародван акт на БНБ: чл. 2, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10 от 16.12.2003 г за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с тях и за водене на митническите регистри по чл. 10 а от Валутния закон, като не декларирал пред митническите органи 250 000 евро, с левова равностойност 488 957, 50 лв, и предметът на престъплението е в особено големи размери, с оглед на което и на основание чл. 251, ал. 1 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и на основание чл. 251, ал. 2 НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, а подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 253, ал. 2, пр. 2 и 3 НК. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за невинен в това, че на 8.07.2007 г в [населено място], е държал имущество: парична сума, в размер на 250 000 евро, с левова равностойност 488 957, 50 лв, за която знаел, към момента на получаването й в Република Румъния, че е придобита чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 253, ал. 2, пр. 2 и 3 НК. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че с осъждането на подсъдимия по обвинение, което не му е предявено по надлежния ред, правото му на защита е нарушено, че жалбоподателят не е разполагал с процесуална възможност да се защити срещу това обвинение, включително и като ангажира доказателства, които го оборват, че деянието не е съставомерно по чл. 251 НК, доколкото не е бил съставен акт за митническо нарушение, необходим при евентуално нарушение на Валутния закон, че проверката в автобуса е извършена от ненадлежен орган, а именно: от полицейски служители, включени в мобилна митническа група, а не от митнически служители, разполагащи с компетентност да констатират нарушения по Валутния закон. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан или да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящата инстанция констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо необходимост от отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касае се за нарушение относно обявяването на въззивната присъда, а именно: Видно от съдебния протокол, Великотърновският апелативен съд е провел заседание на 4.07.2011 г, в хода на което е изслушал съдебните прения и е обявил, че ще се произнесе с решение, което ще обяви на страните, по реда на чл. 340, ал. 2 НПК. Въззивният съд обаче е постановил нова въззивна присъда, за която липсват данни, изводими от съдебния протокол, да е обявена на страните, по реда на чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1 НПК. Прави впечатление, че не е изпълнена и процедурата, касаеща мярката за неотклонение, което нарушение, макар и да не представлява такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е индиция за неспазване поредността на действията: обявяване на присъдата и произнасяне по мярката за неотклонение. Констатираното съществено процесуално нарушение препятства възможността за надлежна проверка на обжалвания съдебен акт, поради което настоящият състав не би могъл да вземе отношение по съществото на релевираните с жалбата касационни основания. По изложените съображения, обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 182 от 4.07.2011 г, постановена от Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 154/11. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: