Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр.София, 08.05.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 4303 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 5124910 от 23.08.2017 г., подадена по пощата на 02.08.2017 г. от Р. С. П. срещу Решение № 184/10 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 65/2009 г. на ВКС, І г.о. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата Г. Г. К. чрез адвокат С. М. от САК, в който се оспорват допустимостта (като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК) и основателността на молбата за отмяна. Претендира разноски. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 209 от 30.11.2017 г., към момента на постановяване на което страните не са ангажирали доказателства относно обстоятелствата, относими към началото на срока по чл. 305, ал. 1 ГПК. С молба вх.№ 1555 от 14.02.2018 г. ответната страна е представила писмени доказателства, въз основа на които моли ВКС да приеме, че молбата за отмяна от 02.08.2017 г. е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. След съобразяване на доводите на страните по допустимостта на молбата, включително тези, наведени от молителя в откритото съдебно заседание, съдът намира искането на ответната страна за неоснователно по следните съображения: Действително, представените с молба вх.№ 1555 от 14.02.2018 г. преписи от документи установяват, че молителят Р. П. е получил препис от отговор на исковата молба по гр.д.№ 40820/2016 г. на СРС, 120 състав на 23.02.2017 г., към който като приложение е посочен Протокола от 08.07.2006 г. за освобождаването на Г. К. от членство в ЖСК, а преписа от отговора на исковата молба по гр.д.№ 40818/2016 г. на СРС, 51 състав - на 12.01.2017 г. С определение по чл. 140 ГПК от 07.02.2017 г. първото о.с.з. по гр.д.№ 40820/2016 г. на СРС, 120 състав е насрочено за 02.05.2017 г. С молба от 02.03.2017 г. гр.д.№ 40820/2016 г. на СРС, 120 състав, подписана от Р. П. е заявено искане всички представени от ответната страна документи да бъдат заверени за вярност с оригинала, което съставлява индиция, че към този момент подобна заверка, включително върху преписа от Протокола от 08.07.2006 г., не е била налице. От представените от страните доказателства не се опровергава твърдението на молителя, че оригиналът на Протокола от 08.07.2006 г. е бил представен за констатация от пълномощника на Г. К. в проведеното на 02.05.2017 г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 40820/2016 г. на СРС, 120 състав във връзка със заявено от Р. П. оспорване такъв документ обективно да съществува. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че молителят е узнал по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за съществуването на Протокола от 08.07.2006 г. едва при представянето на оригинала му за констатация в проведеното на 02.05.2017 г. о.с.з. по гр.д.№ 40820/2016 г. на СРС, 120 състав. Този документ не изхожда от молителя, нито се съхранява по начин, така че да е във възможностите му да извърши собствена справка за съществуването и съдържанието му. Само по себе си представянето на незаверен препис от документ като приложение към отговор на искова молба по друг съдебен спор не е достатъчно основание да се приеме, че писменото доказателство изобщо съществува или е със съдържанието на незаверения препис. В случая най-ранният момент, в който тези обстоятелства обективно са били установени, е този, в който оригиналът на документа е бил представен за констатация, считано от когато за самия молител е било възможно да го завери и представи като приложение към своята молба за отмяна. Ето защо настоящият състав на съда приема, че началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е поставено на 02.05.2017 г., съответно – подадената по пощата на 02.08.2017 г. молба за отмяна е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е основателна по следните съображения: С Решение № 184/10 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 65/2009 г. на ВКС, І г.о. Р. С. П. е осъден да предаде на Г. Г. К. на основание чл. 38а ЗЖСК недвижим имот, представляващ апартамент № 114, находящ се в сградата на ЖСК „Б. х.” в [населено място],[жк], бл. 259 /стар № 10/, вх. К, ет. 1. Исковата молба на Г. Г. К. е подадена на на 01.09.2006 г. Същевременно, видно от представения в настоящото производство Протокол от Общото събрание на ЖСК „Б. х.”, състояло се на 08.07.2006 г., към момента на предявяването на иска по чл. 38а ЗЖСК Г. К. вече е бил освободен от членство в ЖСК въз основа на постъпила от него молба (решение 5.2.). Така установеното обстоятелство не е било въведено като твърдение от никоя от страните в производството по делото, приключило с постановяването на атакуваното решение на ВКС, І г.о., като не са налице данни, въз основа на които да се приеме, че това се дължи на процесуална небрежност, проявена от страната, черпеща права от релевирането му – настоящият молител. Ето защо съдът приема, че при условията на добросъвестно водено дело за молителя не е било възможно както да заяви това обстоятелство, така и да го докаже до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Същото е от значение за изхода на спора по чл. 38а ЗЖСК, доколкото с този специален владелчески иск член-кооператорът упражнява права, които черпи от отношенията си с ЖСК. Той е легитимиран в същия обем като кооперацията-собственик да иска предаване на владението от всяко трето лице, което държи определеното му с разпределителния протокол по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК жилище без основание. Въпросът за съществуването на членствено правоотношение между предявилото иска по чл. 38а ЗЖСК лице и кооперацията-собственик е относим към материално-правната легитимация по иска, поради което и представеният в настоящото производство Протокол от 08.07.2006 г. има съществено значение за изхода на производството и прави възможно формирането на изводи, различни от мотивиралите ВКС, І г.о. да уважи претенцията на Г. Г. К.. Това означава, че в настоящото производство е доказано наличието на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено. Молбата за отмяна съдържа позоваване и на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителят, обаче, не е изложил обстоятелства, попадащи в хипотезата на тази правна норма, нито са представени доказателства по надлежния съдебен ред да е била установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Ето защо съдът приема, че позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователно. Предвид обстоятелството, че се касае за решение, постановено при условията на чл. 293 ГПК, и в производството пред касационната инстанция не е допустимо събирането на нови доказателства, както и с оглед разясненията по т. 13.1. и по аргумент за противното от разясненията по т. 13.4. от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Това налага да бъде отменено не само Решение № 184/10 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 65/2009 г. на ВКС, І г.о., но и въззивното решение № 255 от 06.10.2008 г., постановено по гр.д.№ 587/2008 г. по описа на Софийски градски съд, IV „в” отделение. Въззивният съд ще следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноските, направени от страните в настоящото производство (т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК). Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА Решение № 184/10 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 65/2009 г. на ВКС, І г.о., както и Решение № 255 от 06.10.2008 г. по гр.д.№ 587/2008 г. по описа на Софийски градски съд, IV „в” отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: