Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * заповед за изпълнение * забава * нищожност-невъзможен предмет * обезщетение за забава * неоснователно обогатяване * обезщетение при дължимо връщане на вещи


Р Е Ш Е Н И Е

№ 248

гр.София, 19.06.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 163/ 2015 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 358/ 12.03.2015 г. по настоящето дело по жалба на М. Й. Н. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1447 от 23.10.2014 г. по гр.д.№ 1620/ 2014 г., с което в отношенията между жалбоподателката и И. П. Л. е признато за установено, че не съществува задължение за сумата 2 790,55 евро – законна лихва върху главница 5 000 евро за период 27.06.2007 г. – 23.12.2011 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 21367/ 2011 г. на Варненски районен съд.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос от кой момент изпада в забава длъжникът по задължение за връщане на дадено без основание. В решение № 172/ 21.03.2011 г. по гр.д.№ 80/ 2010 г., IV г.о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните по него трябва да върне на другата това, което е получила по него. Основанието за получаване не е било налице още при извършването на престацията, давностния срок започва да тече от деня на даването и също от този момент длъжникът по претенцията за връщане на даденото без основание е в забава. Така постановеното решение дава пряк отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по настоящето дело.
Въззивният съд е разрешил същия въпрос по противоположен начин. Той установил, че между страните по делото е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж на 27.12.2006 г., който договор е развален по право поради невъзможност за изпълнение на задължението на Л. и че е нищожен поради невъзможен предмет. По договора М. Н. платила на И. Л. (в деня на сключването му – 27.12.2006 г.) 5 000 евро и е осъдена с влязло в сила решение да я върне. Обезщетение за забавено изпълнение обаче ответницата не дължи, тъй като за вземания за изравняване на неоснователно обогатяване, за да изпадне длъжникът в забава, е необходимо да му е връчена покана за изпълнение. Този извод на въззивния съд е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – тъй като, съобразно установената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, длъжникът по претенцията за връщане на даденото без основание е в забава от деня на даването, без да е необходимо да е канен за изпълнение. Поради това са налице основания за отмяна на въззивното решение, като при липса на необходимост от извършване на други съдопроизводстветни действия, спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция.
Установено е, че на 27.12.2006 г. между ищцата М. Й. Н. и ответницата И. П. Л. е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж, по силата на който ищцата превела по банков път на ответницата сумата 10 000 лева (равностойност на 5 000 евро, уговорени като авансово плащане по договора). С влязло в сила решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 5637/ 2012 г. договорът е обявен за развален по право и нищожен, като ответницата е осъдена да върне на ищцата сумата 5 000 евро. Следва да се приеме недействителност на сделката, тъй като не може един и същ договор да е нищожен и същевременно да бъде развален. Нищожните договори не пораждат целените от страните прави последици – те не ги обвързват, не пораждат права и задължения, съответно не може да е налице неизпълнение на такива (несъществуващи) задължения, които да дадат основание за развалянето им. При нищожността има начална липса на валидно правоотношение между страните, съответно даденото въз основа на такъв договор се явява получено при начална липса на основание. Получателят дължи връщането му, като и изискуемостта, и забавата за изпълнение на това задължение, настъпва още от момента на даването. По делото е установено, че задължението на ответницата за връщане на даденото при начална липса на основание е възникнало на 27.12.2006 г., от тази дата е и забавата за изпълнение. Ищцата претендира лихвата от по-късен момент (27.06.2007 г.) и искът е доказан по основание. Размерът се изчислява с електронен калкулатор (2 790,96 евро). Ищцата претендира по-малко, поради което в отношенията между страните по делото следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 27.06.2007 г. до 23.12.2011 г. в размер 2 790,55 евро
На ищцата следва бъдат присъдени и разноските във въззивното и касационното производството, както и тези пред първата инстанция, които не са присъдени поради отхвърляне на акцесорния иск.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1447 от 23.10.2014 г. по гр.д.№ 1620/ 2014 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. П. Л., Е. [ЕГН], [населено място], че дължи на М. Й. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 2 790,55 евро (две хиляди седемстотин и деветдесет евро, петдесет и пет евроцента), съставляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 5 000 евро за период 27.06.2007 г. – 23.12.2011 г., за която е издадена от Варненски районен съд заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 21367/ 2011 г.
ОСЪЖДА И. П. Л. да заплати на М. Й. Н. 1 042,47 лв (хиляда и четиридесет и два лева, четиридесет и седем стотинки) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:








ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Борис Илиев по гр.д.№ 163/ 2015 г., ІV-то г.о. на
Върховния касационен съд


Според мен предявеният от М. Й. Н. против И. П. Л. установителен иск за сумата 2 790,55 евро, съставляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 5 000 евро за период 27.06.2007 г. – 23.12.2011 г., е неоснователен. Въззивното решение, с което този иск е отхвърлен, следваше да бъде потвърдено като законосъобразно.
Правоотношенията, които имат за източник неоснователното обогатяване, са с извъндоговорен характер. Те не възникват в резултат на съгласуване на волите на правни субекти. Поради естеството им, не е възможно задълженията, които са елемент на такива правоотношения, да имат определен ден за изпълнение. За тях разпоредбата на чл.84 ал.1 изр.1 ЗЗД е неприложима – няма договор, поради което не може да има и уговорен срок, в който даденото да бъде върнато и с изтичането на който длъжникът да изпадне в забава. Приложима е разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД – за такива задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Има разлика между задължения, които са изискуеми и такива, чието изпълнение е забавено. Всяко безсрочно задължение е изискуемо веднага – чл.69 ал.1 ЗЗД. Не всяко изискуемо задължение обаче е със забавено изпълнение. Безсрочните задължения са забавени едва от момента на поканата, отправена от кредитора и достигнала до знанието на длъжника – чл.84 ал.2 ЗЗД. С ППВС № 1/ 1979 г., което съставлява задължителна съдебна практика (съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, според което за задълженията по първия фактически състав погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията, защото те са изискуеми от този момент. Касае се за безсрочни задължения и изпълнението може да бъде искано от кредитора веднага след възникването им. В Постановлението обаче не е казано, че тези задължения са забавени, без да е нужно отправянето на покана, поради което няма основания при разрешаване на поставения в настоящето производство въпрос да се черпят аргументи от ППВС № 1/ 1979 г. Задължителното тълкуване е в смисъл, че задължението, възникнало от даване на нещо без основание, e изискуемо от момента на даването, но не и че изпълнението му е забавено от момента на даването.
В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о., ВКС и в решение № 47/ 31.03.2011 г. по т.д.№ 706/ 2010 г., II т.о., ТК, ВКС. В първото от тези решения съдебният състав е приел, че за задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл.55 ал.1 ЗЗД, няма определен срок за изпълнение и че за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен. Във второто, постановено на основание чл.291 т.1 ГПК, е счетена за правилна дотогавашната практика на ВКС, според която задължението за връщане на сума, дадена въз основа на развален договор, е забавено след връчване на покана от кредитора и от този момент се дължи обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД. Мнозинството от състава е на мнение, че противоречие между тези две решения и решение № 172/ 21.03.2011 г. по гр.д.№ 80/ 2010 г., IV г.о., ВКС, няма, доколкото първите две са постановени по искове за обзщетяване на вреди от забавено връщане на дадено по развален договор, а последното – по иск за обезщетяване на вреди от забавено връщане на дадено по нищожен договор. Според мен обаче е налице противоречие, и то принципно: в решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о., изрично е посочено, че даденото в него тълкуване се отнася за всички фактически състави по чл.55 ал.1 ЗЗД, а не само за вземания, възникнали от дадена облага по договор, който впоследствие е развален. Това противоречие не е преодоляно по реда на чл.292 ГПК и докато не бъде дадено задължително тълкуване от Общо събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии, оставам на мнение, че правилна е практиката, обективирана в решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о.
Поради това подписвам решението с особено мнение.


Съдия във ВКС: