Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 20 ноември 2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 662/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба, депозирана от частната тъжителка И. К., срещу определение от 08.05.2018г., постановено по внчхд № 816/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В жалбата се твърди, че атакуваното определение, с което е прекратено наказателното производство и е върната жалбата на частната тъжителка срещу определението на Районен съд – Пловдив, като депозирана след срока по чл.319 от НПК, е неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Адвокат В., повереник на частната тъжителка поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Намира за незаконосъобразно постановеното от ОС - Пловдив определение, с което е прекратено производството в закрито заседание, макар такава възможност да не е предвидена в Глава двадесет и втора от НПК. Прието е, че въззивната жалбата е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на 15-дневния срок от съдебното заседание. За това заседание частната тъжителка не е била редовно призована. Тя не е сменяла адреса си/посочен в тъжбата/ и не се е дезинтересирала от делото. Подадената от К. жалба е в петнадесет дневен срок от датата, в която е била уведомена за прекратителното определение. Моли да се приеме, че жалбата е годна да произведе въззивно производство и делото се върне на ОС - Пловдив за произнасяне по същество. Подсъдимата Н. К. и защитникът й адв.Т., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С определение от съдебно заседание, проведено на 19.02.2018г., по нчхд № 1911/2017г., Районен съд – Пловдив на основание чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратил наказателното производство и е постановил, че определението подлежи на обжалване в 15дневен срок пред ОС - Пловдив по реда на Глава 21 от НПК, като за явилите се страни този срок тече от датата на съдебното заседание, а за частната тъжителка от връчването му. С определение от 08.05.2018г. , постановено по внчхд № 816/18г., Окръжен съд – Пловдив е прекратил въззивното производство и е върнал жалбата на частната тъжителка срещу първоинстанционния съдебен акт, като подадена след срока по чл.319 от НПК. Правилни са изводите на въззивната инстанция, че определението на РС – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от датата на обявяването му. Първоинстанционният съд с определение е прекратил наказателното производство на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.289, ал.4 от НПК този съдебен акт подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. Нормата на чл.319 от НПК/ от тази глава/ визира, че жалбата се подава в петнадесетдневен срок от обявяване на присъдата.Този срок, както и началният момент от който тече, са относими и за актовете/в случая определение/, за които законодателят е определил, че подлежат на обжалване по реда на глава двадесет и първа от НПК. Правилна е констатацията на въззивната инстанция, че жалбата на частната тъжителка е подадена повече от месец след изтичане срока за обжалване. В случая обаче същата не следва да се приеме за просрочена, тъй като е подадена в определения от съда срок. Както беше посочено по-горе, първоинстанционният съд е постановил, че за частната тъжителка срокът за обжалване тече от датата на връчване на определението. Настоящият състав намира за неправилни изводите на ОС – Пловдив за неприложимост на установената съдебна практика, указваща, че жалбата следва да се приеме за подадена в срок, когато е депозирана в неправилно определен или удължен от съда такъв, тъй като в случая ставало въпрос за нарушение на законов императив, относно началния момент, от който тече срока. Настоящият състав намира, че тази практика следва да намери приложение и в хипотезата на неправилно определен начален момента за обжалване на съответния съдебен акт, тъй като императивно определени от закона са не само началният момент, от който се поражда правото на жалба, но и самите срокове за обжалване. Частният тъжител не може да търпи негативи от несъобразените със закона действия на компетентните органи, за които той няма вина. Ето защо, жалбата на частната тъжителка следва да се приеме за срочно депозирана, което изисква отмяната на атакуваното определение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане по същество, при което съдът е длъжен правилно да приложи закона, като се съобрази с постоянна съдебна практика за това, кога и при какви констатации/свързани с призоваването/ следва да се приеме, че частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес, за да са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство. Изложеното води до безпредметност от обсъждане на възражението на жалбоподателката относно правомощията на въззивния съд по връщане на жалбата и законосъобразността на постановеното определение в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло определение от 08.05.2018г., постановено по внчхд №816/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за разглеждане по същество на въззивната жалба. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: