6 Р Е Ш Е Н И Е № 580 София, 14 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора:Стефка Бумбалова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2612 по описа за 2011 година Срещу решение по внохд.№492/2010 г. на Апелативен съд гр.София са подадени касационен протест от Апелативна прокуратура гр.София,жалба от частните обвинители и граждански ищци и жалба от подсъдимия. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура ,с доводи за нарушение на чл.348 ал.5т.1 НПК. Частните обвинители и граждански ищци ,чрез повереникът си подържат своята жалба ,с оплаквания за явна несправедливост на наказанието и занижен размер на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата ,с ангажирани всички касационни основания,а по отношение протеста и жалбата на частните обвинители е на становище да се оставят без уважение. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 30.05.2011 г. постановено по нохд.№492/2010 г. на Апелативен съд гр.София е потвърдена присъда по нохд.№233/2008 г. на Окръжен съд гр.София. С посочената присъда подсъдимия Е. М. е признат за виновен в това ,че на 7.12.2006 г. в [населено място],в съучастие като подбудител и помагач с три неустановени лица отвлякъл С. Н. и В. П.,с цел противозаконно да ги лиши от свобода,като деянието е извършено от повече от две лица и по отношение на две лица,поради което и на основание чл.142 ал.2т.2 и т.5 НК вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. Признат е за виновен и в това,че за времето от 22 ч. на 7.12.2006 г. до 20,30 ч. на 8.12.2006 г. в [населено място] противозаконно лишил от свобода посочените по горе две лица,като деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалите,поради което и на основание чл.142 а ал.4 вр. с ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от пет години,което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Уважени са граждански искове в полза на пострадалите,за неимуществени вреди в размер на по 5000 лв. за престъплението по чл.142 НК и в размер на по 15 000 лв. за престъплението по чл.142 а НК. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр.София: Довода е за явна несправедливост на наложените на подсъдимия М. наказания за всяко едно от престъпленията,като обвинението възразява срещу това ,че не са „взети предвид изключително високата степен на обществена опасност на деянията,подбудите за извършването им,начина и методите, с които са осъществени и които се характеризират с изключителна агресия и незачитане на личността на пострадалите „. Довода е неоснователен. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършените от него престъпления инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение-включително изключително високата степен на обществена опасност на деянията,степента на увреда на пострадалите ,методите и начина на изпълнителното деяние по чл.142 а НК,но и чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия.Част от сочените в протеста обстоятелства са квалифициращи деянието по чл.142 а НК,поради което няма как да бъдат отчетени повторно.Правилно при превес на смекчаващите вината обстоятелства наказанието за престъплението по чл.142 НК е в размер на три години,а за престъплението по чл.142 а НК в размер на пет години лишаване от свобода.Така определено и общото наказанието по чл.23 ал.1 НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК и би могло да постигне целите визирани в чл.36 НК. ПО ЖАЛБАТА на частните обвинители и граждански ищци : Жалбата в частта й за явна несправедливост на наказанието определено на подсъдимия е неоснователна по изложените по горе съображения по неоснователността на протеста,поради което не се преповтарят. Основателно обаче е оплакването за занижен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди . При определяне размера на обезщетенията за всяко едно от извършените от подсъдимия престъпления,спрямо всеки от пострадалите инстанционните съдилища не са съобразили многобройността на телесните увреди и по двамата пострадали,продължителността на причиняването им ,които обстоятелства ако бяха взети предвид ,съобразно и разпоредбата на чл.52 ЗЗД , сочат на занижен размер на присъдените обезщетения.Достатъчно за репариране болките и страданията на пострадалите за престъплението по чл.142 НК е обезщетение в размер на по 10 000 лв.,а за престъплението по чл.142 а НК в размер на по 30 000 лв.,в какъвто смисъл жалбата е основателна. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия М. : Оплакванията за съществени процесуални нарушения са няколко посоки : -въззивното решение няма мотиви,тъй като не е отговорено на всички възражения срещу присъдата -незаконосъобразно образувано досъдебно производство -неяснота в мотивите по формата на съучастие за престъплението по чл.142 НК -неустановено помагачество,тъй като по никакъв начин подсъдимия не е улеснил отвличането -игнорирани показанията на св.Пламен Г.,от една страна а от друга позоваване на тези показания по фактите -не включени в обвинителния акт обвинителни факти,приети от инстанционните съдилища ,с което е влошено процесуалното положение на подсъдимия -незаконен състав,поради неустановена идентичност на съдебния заседател К. Доводите са неоснователни.Почти дословно възраженията са направени и пред двете инстанционни съдилища,където след като подробно са обсъдени правилно са оставени без последици-виж.л.127 и л.128 от въззивното решение и л.361 и л.362 от мотивите на присъдата. Инстанционите съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно и дори детайлно са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.Законосъобразно след като са съпоставили показанията на разпитаните по делото свидетели ,с останалите доказателства са посочили на кои показания,за кои обстоятелства следва да се даде вяра и защо.Изводите по фактите са логични последователни и почиват на правилата на формалната логика.Липсват претендираните игнорирания и неясноти. Неоснователно е и „включването на обвинителни факти „ в съдебните актове,като такива липсвали в обвинителния акт,с което било влошено процесуалното положение на подсъдимия. Фактическото обвинение срещу подсъдимия е за това ,че на инкриминираните дати и място подсъдимия, в първия случай в съучастие с неустановени лица отвлякъл двамата пострадали,а във втория противозаконно ги лишил от свобода по начин мъчителен и опасен за здравето им.Това е съдържанието и на обвинителния акт , на присъдата и на въззивното решение.Фактическото обвинение е очертано в чл.102 НПК ,където е предмета на доказване,а посочените в жалбата „обвинителни факти „ са извън посочените по горе обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия. Без коментар довода за незаконен състав,на който също подробно е отговорено. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона . Защитата е на становище,че изводите на инстанционните съдилища за съставомерност на престъплението по чл.142 НК са незаконосъобразни,тъй като не била налице специалната цел.Целта на подсъдимия била да бъдат принудени пострадалите да признаят факти относно откраднати радиатори,т.е. да признаят факти,свързващи ги с извършване на кражба на същите.Тезата не е в интерес на подсъдимия защото сочи на още едно престъпление ,в най добрия случай принудата по чл.143 НК,а не на несъставомерност още повече като се има предвид сега действащата разпоредба на чл.142 НК . При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия е отвлякъл пострадалите ,затворил ги в хале на сграда на бившето ОСС-/лишил ги от свобода /,заключил ги с белезници,закачил ги на намиращия се в халето телфер, малтретирал ги в продължение на часове и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.Както бе посочено по горе инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието.Наказанията за всяко от извършените престъпления е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а подадените протест и жалба на подсъдимия изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.2 т.5 вр. с ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение по внохд.№492/2010 г. на Апелативен съд гр.София, с което е потвърдена присъда по нохд.№233/2008 г. на Окръжен съд гр.София в гражданско осъдителната му част,като увеличава размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на С. С. Н. и В. А. П. за престъплението по чл.142 НК на по 10 000 лв. и за престъплението по чл.142 а НК на по 30 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Осъжда подсъдимия Е. Н. М. да заплати допълнителна държавна такса в размер на 1600 /хиляда и шестотин/лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :