Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92
София, 01.12.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4715/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Търговско дружество [фирма] С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 237 от 12.07.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 173/ 2016 година на ОС –Враца, постановено на основание чл. 109 ЗС, като поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила, материалния закон- правилата на ЗУТ, общите принципи на правото за съразмерност между личен и обществен защитим интерес.
Ответниците по касация М. Н., К. Н. и Н. Г., чрез адв. С. С. – АК В. оспорват въведените основания за касиране на обжалваното решение като неоснователни. Претендират се разноски по делото.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите : за допустимостта в производството по чл. 109 ЗС да бъде уважена претенция без да бъдат безусловно установени онези действия на ответника , с които неоснователно се пречи на упражняване правото на собственост и конкретно , как неоснователното действие се реализира в хипотезата на монтирано от държавата и собственост на същата , макар и в отклонение на проекта през 70-години на миналия век енергийно съоръжение на фасадата на жилищен блок ,в който ищците притежават жилище ,и включено в активите на електро-разпределителното дружество чрез приватизационна сделка както и за приложение на чл. 59 ЗЗД при липса на елементите на фактическия състав и с оглед констатация , че липсва аналог на подобна хипотеза на неоснователно разместване на блага,
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и като съобрази доводите на страните в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , редакция на цитираните правила до изм. ДВ. бр.86/2017 година , намира :
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което са уважени обективно съединените искове по чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД срещу ЧЕЗ Разпределение България АД , като електроразпределителното дружество е осъдено да премести енергийно съоръжение от фасадата на сградата на ищците, за негова сметка до или на границата на УПИ парцел IX имот пл.No 1320 в кв. 83 по плана на [населено място], както и да заплати сумата 883.20 лв. на ищцата М. Н. и по 220.80 лв. на ищците К. Н. Н. и Н. Н. Г., обезщетение за неоснователно обогатяване за времето 29.10.09 год. до 29.10.2014 година , както и разноски по делото.

По изведените правни въпроси
Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права.
С приетото ТР 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по приложение на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС, а именно : негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото , по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения, и съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо по тези въпроси, разбира се доколкото не е налице хипотеза на обективно съединени искове по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 109 ЗС.
С дадените разяснения се приема, че „предметът на делото по негаторния иск може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Това разбиране на ОС на ГК на касационния съд се базира на виждането , че макар и абсолютно вещно право в определени случаи правото на собственост търпи ограничения, и само доколкото такива няма , всяко неоснователно действие би било такова , което пречи на упражняване на правото на собственост в пълен обем. Затова и решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или на друго бреме /право на въздействие/, което собственикът-ищец по иска по чл. 109 ЗС е длъжен да търпи.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

За да се определи доколко неоснователните действия на страната ответник, сочени като неоснователно вмешателство в правната сфера на ищеца , пречат на упражняване на едно абсолютно право като правото на собственост , регламентирано като основно право по чл. 8 ЕКПЧОС, с Решение на Съда по правата на човека от 25.11.2010 година по делото „Милеви и др. срещу България“ се прима , че „неудобството следва да е достигнало минимално ниво на тежест, за да представлява намеса в личния живот на жалбоподателите т.е. за да се квалифицира като нарушение на основно човешко право, а критериите за преценката са интензивност, продължителност на неудобството, психическо и физическо въздействие.“ Твърдението , че едно действие е незаконно , не е достатъчно основание да се твърди и , че има засегнати конкретни права на плоскостта на законовия термин „неоснователно действие“, нарушението следва да е сериозно,да оказва неблагоприятно влияние върху нормалното ползване на вещта.
Възприетите от отделните състави на ВКС правни тези по цитираните съдебни решения по чл. 290 ГПК се явяват ирелевантни предвид на обобщената и унифицирана с разясненията на посоченото тълкувателно решение задължителна съдебна практика.


По основателността на касационната жалба

С оглед на изложените правни съображения , базирани на тълкувателната практика на националния съд и тази ЕСПЧ в Страсбург , настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна.
Тримата ищци поддържат , че като носители на вещно право на собственост по отношение на двуетажна жилищна сграда в [населено място] не могат да упражняват пълноценно правото си на собственост поради монтирана от ответника на фасадата на сградата , под прозореца на първия етаж, разпределителна ел. кутия /РК - разпределителна касета/ неоснователно препятстваща упражняване правото им на собственост тъй като е източник на шум , неправомерно разположена , без съгласие на собствениците и без учредено сервитутно право , което пречи ползването на първия етаж и загрозява фасадата на сградата.
Доколкото в хода на производството няма направено разграничение кои от твърдяните неправомерни действия касаят собствениците на първия етаж и кои на втория на общата жилищна сграда , следва извода , че претенцията за неоснователното препятстване на упражняване на правото на собственост не касае правото на собственост на отделните обекти на етажната собственост , въпреки някои твърдения за една от ищците , но без да се отграничат фактите за отделните собственици, поради което следва , че общо заявената претенция касае защита на правото на собственост по отношение на общите части на сградата. Съдилищата- районен и въззивен съд не са съобразили , че липсата на конкретно въведени за всеки от ицщите –собственик на отделен обект в етажната собственост и липсата на твърдения , който биха обосновали извод за наличие на обективно съединени искове, чието защитимо право произтича от един неправомерен факт- монтираната в отклонение на утвърден проект и разрешение за строеж разпределителна кутия, собственост на ответното електроразпределително дружество, безсъмнение предполага общо произнасяне /каквото е налице/, но предполага установяването и преценката на други , от тези които са ценени от съдилищата, правно-релевантни за спора факти. Именно поради разминаване между защитено право и преценка на относими за тази защита факти, решението на въззивния съд се явява необосновано.
Изслушаното становище на техническата експертиза установява , че процесната касета /РК/ е с разпределителни и комутационни функции като чрез нея се осигурява двойно захранване на абонатите - при авария електрозахранването се превключва по резервния кабел от друг трафопост. Даденото от експерта точно описание на съдържащите се елементи на РК, изрично сочи,че в касетата няма трансформатори, автоматични прекъсвачи и други градивни елементи , които генерират шум и вибрации. РК е част от мрежата за НН /ниско напрежение/ , заменена през 1999 година от въздушна в кабелна и е част от подземните улични проводи, доколкото кабелът , който я захранва е подземно съоръжение по см. на закона.
Искът на физическите лица- ищци, като съсобственици на двуетажна масивна жилищна сграда, намираща се в [населено място] , е приет от съдилищата е уважен , след като и от двете инстанции по същество е прието, че твърденията , „че монтираната на фасадата на сградата , под прозореца на първия етаж, разпределителна ел. кутия /РК- разпределителна касета/ неоснователно препятства упражняване правото им на собственост тъй като е източник на шум , неправомерно разположена , без съгласие на собствениците и без учредено сервитутно право , което препятстващ ползването на първия етаж и загрозява фасадата на сградата“, са доказани. Прието е , че доколкото се установява , че при изграждането на процесната разпределителна кутия не е спазен изготвения проект РК да бъде разположена на западната граница на процесния имот - УПИ IX-1320 в кв. 83 по плана на [населено място] , то в полза на електроразпределителното дружество няма надлежно възникнало сервитутно право на съществуващия енергиен обект.
Настоящият състав на ВКС намира , тези изводи за неправилни, направени в разрез със закона , без съобразяване на доказателствата по делото.
Процесната РК /разпределителната касета/ като съществуващ енергиен обект по см. на чл. 60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ/ отм. във вр. с парагр.1 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ е бивша държавна собственост , а понастоящем частна собственост на електроразпределителното търговско дружество-ответник, трансформирана в резултат на приватизационна сделка след 2008 година. Заедно с преминаване собствеността на енергийния обект в полза на дружеството е преминало и законовото сервитутно право по чл.60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ/ отм./, даващо право да бъде ограничена, в обичайните за експлоатацията на енергийния обект параметри, собствеността на лицата, притежаващи право на собственост в имота , на в който обектът е монтиран.
Сервитутното право , като ограничено вещно право ,е уредно в различни нормативни актове и касае законово установени ограничения на чуждата собственост. Севритутното право по ЗЕЕЕ / отм./ , възниква по силата на закона с реализиране на процесната РК като енергиен обект и част от системата на НН на региона/ конкртена територия/. Това право не може да бъде отречено поради констатацията за отклонение от проекта за изграждане досежно месторазположението му , но без да са засегнати основните му характеристики като енергиен обект. След като се касае до законов сервитут на законов енергиен обект , който съществува и реализира онези функции на системата, в случая на НН, , от която е неотменна част, то собственикът на вещта, явяваща се „засегнат имот“ следва да търпи действието му, в името на търсения от законодателя баланс между обществен и личен/ частен / интерес.
В практиката си / постановени решение по реда на чл. 290 ГПК/ съставите на ВКС приемат , че ”неоснователното действие „ не зависи само от това дали има позитивна административно санкция или не , когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия/ стоеж, реконструкция и др./ , а от това дали действието пречи на нормалното ползване на имота.
В този аспект на съображения , настоящият състав приема за неправилни изводите на решаващия съд , че фактическото съществуване на монтирания не на посоченото в проекта местоположение енергиен обект безусловно съставлява неправомерно действие , възпрепятстващо собствениците на сградата да упражняват правото си на собственост, без в производството по чл. 109 ЗС същите да са доказали конкретни факти, които сочат и дават основание да се приеме , че е налице фактически състав на цитираната законова разпоредба.
В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават възможността на собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. За успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретна норма на закона , достатъчно е наличие на неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост.
При данните по делото, че „неправомерното поведение на ответника се изразява в поддържане на монтирана през 70-те години на миналия век разпределителна кутия , и тази РК не генерира шум и вибрации / видно от заключението на техническата експертиза/, липсват категорични данни за „невъзможност за ползване на първия етаж“ не може да се приеме , че правомощията на собственика се ограничават респ.са засегнати по начин да препятстват възможността им да се упражнява правото на собственост.
Дори тълкуването на чл. 109 ЗС , като иска за защитата на правото на собственост в контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС - а именно , „всеки има право на зачитане на неговия личен живот и ... жилище” , когато се търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището в етажна собственост, поведението на ответника- съсобственик следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл , че собственикът на част от недвижим имот не може да извършва действия , които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот. т.е. не се касае само до неоснователни действия , а и до доказани такива действия , които надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика, а именно наличието на РК на фасадата на сградата.
Като приема , че не е налице поведение от страна на ответното търговско дружество, изразяващо се в действия , които могат да се квалифицират като „неоснователни действия , който пречат да се упражни правото на собственост „ по см. на чл. 109 ЗС в контекста на изложените правни и фактически съображения , настоящият състав намира , че обжалваното въззивно решение, потвърждаващо решението на първата инстанция , следва да бъде изцяло отменено и се постанови ново решение, с което заявеният иска по чл. 109 ЗС се отхвърли.
Обусловените искове по чл. 59 ЗЗД обаче следва да бъдат оставени в сила . Монтирането на фасадата на сградата на енергийно съоръжение , макар и да не ограничава упражняване на правото на собственост на общите части, съставлява използване на чуждата собственост без разрешение. Настоящият състав на касационния съд , въпреки някои резерви по изложените от въззивния съд мотиви, принципно възприема за правилна тезата , че е налице едно неоснователно разместване на блага между правните сфери на ищците , като съсобственици на сградата и тази на ответното дружество- като собственик на енергийния обект и носител на сервитутното право на ограничения на чуждата собственост, което право без съмнение от доказателствата по делото е упражнявано в рамките на посочения период от време, без да се заплаща цената на реализираната полза по отношение на фасадата на сградата. Като намира , че размерът на присъденото обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД за всяка една от ищците почива на доказателствата по делото и закона, настоящият състав на ВКС намира, че в тази част обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
По направеното искане на касатора за разноски , съставляващи разходите за вещи лица , държавни такси и юрисконсултско възнаграждение . Искането е основателно на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК и доказано в размер на сумата от 276.50 лв. / разноски по делото по наличните вносни документи/ и за сумата 300 лв. , дължимо юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство , правна защита и съдействие по гражданско дело с правно основание на иска по чл. 109 ЗС, определен в настоящата хипотеза като неоценяем иск, съгласно чл.7 т.4 на Наредба Nо 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 293ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 237 от 12.07.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 173/ 2016 година на ОС –Враца, в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция , с което са уважени обективно съединените искове по чл. 109 ЗС на М. Н. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН], К. Н. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и Н. Н. Г. от [населено място] ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] [населено място] , адрес на управление [улица] ЕИК[ЕИК] като електроразпределителното дружество е осъдено да премести енергийно съоръжение от фасадата на сградата на ищците, за негова сметка до или на границата на УПИ парцел IX имот пл.No 1320 в кв. 83 по плана на [населено място] и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ заявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 109 ЗС на М. Н. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН], К. Н. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и Н. Н. Г. от [населено място] ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] [населено място] , адрес на управление [улица] ЕИК[ЕИК] за осъждане на електроразпределителното дружество да премести енергийно съоръжение/ РК/ част от системата на НН, разположено на фасадата на съсобствения им недвижим имот в [населено място] за негова сметка до или на границата на УПИ парцел IX имот пл.No 1320 в кв. 83 по плана на [населено място], като неоснователни.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 237 от 12.07.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 173/ 2016 година на ОС –Враца, в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция и ответното търговско дружество [фирма] [населено място] , адрес на управление [улица] ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на основание чл. 59 ЗЗД съответно: сумата 883.20 лв. на ищцата М. Н. и по 220.80лв. на всяка една от ищците К. Н. Н. и Н. Н. Г., съставляващи обезщетение за неоснователно обогатяване за времето 29.10.09 год. до 29.10.2014 година , както и разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Н. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН], К. Н. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и Н. Н. Г. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма] [населено място] , адрес на управление [улица] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.8 ГПК съответно сумите 276.50 лв./ двеста седемдесет и шест и 0.50 лв. / разноски по делото и сумата 300 лв./ триста лева/ , дължимо юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство , правна защита и съдействие по гражданско дело с правно основание на иска по чл. 109 ЗС, съгласно чл.7 т.4 на Наредба Nо 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: