10 Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 04.04.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 1881 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Д., представляван от адв. А. А., срещу решение № 1072 от 07.08.2023 г. по в.гр.д. № 3149/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 1706 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 5952/2021 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касатора М. К. Д. против „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С. А.“ – Люксембург иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени в [населено място] на 12.05.2016г. от застраховано при ответното дружество лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2021г., до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа, че постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество. Намира, че неправилно са изтълкувани приетите по делото доказателства, поради което е необоснован и изводът на съда за липса на отговорност за увреждането на касатора от лицето, застраховано при ответното дружество. Касаторът навежда доводи, че по делото е налице система от косвени доказателства, от която може да се изведе със сигурност, че причинител на увреждането е застрахованото при ответника лице. Поради това моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С. А.“ – Люксембург, действащ чрез „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А. (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ, представляван от адв. Е. М., оспорва касационната жалба. Намира за правилен извода на въззивния съд, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен и еднозначен отговор, че г-н А. Г. Г. е лицето, което е извършило твърдяното от касатора увреждане. Поддържа, че не са събрани достатъчно косвени доказателства, които да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт, а напротив – налице е противоречие между косвените доказателства с оглед съдържанието на представената искова молба по гр.д. № 14049/2020г. на СГС, 11-ти състав и на медицинските документи, попълнени при извършените на касатора прегледи в Италия. Твърди още, че в първоинстанционното производство не са били представени документи, установяващи твърденията на касатора за получена черепно-мозъчна травма и откарването му с линейка в лечебни заведения в Италия, а такива доказателства са представени и приети във въззивното производство при липса на сочения от съда пропуск по чл.185 ГПК. Намира още, че не е установена причинно-следствена връзка между твърдения инцидент на 12.05.2016г. и уврежданията на ищеца, с оглед становището на вещото лице, че „в генезиса на епилептичната симптоматика от значение е и алкохолната зависимост /редовната консумация на алкохол/“, каквато е налице при касатора. Сочи, че са недоказани и твърдените увреждания при друг инцидент, настъпил на 19.06.2016г., като с оглед събраните доказателства не може да се приеме, че ищецът е получил уврежданията, за които претендира заплащане на обезщетение, именно при инцидента на 12.05.2016г., а не при този на 19.06.2016г. Излага и съображения за противоречие между твърденията на касатора относно честотата на получаваните припадъци и отразеното в представените документи. Поддържа, че дори и искът да се приеме за доказан по основание, претендираното обезщетение е завишено. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.
С определение № 1921 от 08.07.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Чрез какви доказателства може да бъде проведено пълно доказване за осъществяване на релеватен за спора факт и въздига ли гражданският процес определени видове доказателствени средства като по-значими или категорични в сравнени с други?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че приложимо към процесното правоотношение съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 864 от 11.07. 2007 г. е българското материално право, а компетентен да разгледа и реши спора е българският съд. Счел е за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с връчването на съобщения и с процеса на доказване по делото.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.05.2016г. вследствие на инцидент при посещение в Рим, при излизане от Колизеума, касаторът М. Д. бил бутнат от спънал се и падащ по стълбите в този момент негов приятел, вследствие на което Д. също паднал, ударил си главата и бил откаран със спешен транспорт в отделение по бърза помощ в болничен комплекс в Рим, като имал травматични увреждания на главата. Два дни по-късно, на 14.05.2016г. касаторът отново по спешност постъпил в бърза помощ в Рим. Поставена му била диагноза - черепна травма с комоцио, с главоболие и анизокория от неустановено естество - в процес на диагностициране. Същият отказал хоспитализация. От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се установило, че при падането на 12.05.2016г. ищецът е получил лекостепенна открита черепно-мозъчна травма, с краткотрайна загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се. Вещото лице - д-р Х. М., е заключило, че черепно-мозъчната травма впоследствие е довела до усложнения - симптоматична епилепсия с големи припадъци, централен отоневрологичен синдром и латентна левостранна хемипареза. Установено е и не се спори между страните, че към датата на инцидента между „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С. А.“ и третото за делото лице - А. Г., било налице правоотношение по застраховка „Пътуване в чужбина“. На 03.06.2016г. застрахованият при ответното дружество А. Г. и пострадалият М. Д., упражнявайки правата си по застраховката, уведомили застрахователя „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С. А.“ за настъпилия инцидент.
Въззивният съд е достигнал до извод, че сведенията от събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се направи категоричен и еднозначен извод, че извършителят на увреждащото действие е застрахованото при ответното дружество лице - А. Г.. Доколкото по делото не били представени свидетелстващи документи, съставени от дошлите на място карабинери, то можело да се заключи, че падането било предизвикано по-скоро от случайно деяние, а не от виновни действия на трето лице. По тези мотиви въззивният съд е приел от правна страна, че доколкото не е проведено пълно и главно доказване, установяващо авторството на увреждащия акт, то ищецът и настоящ касатор няма право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт срещу застрахованото лице. С оглед изложеното съдът е приел, че не е налице и обусловеното от деликтната отговорност право на застрахователно обезщетение на уведеното лице срещу ответното дружество.
По процесуалноправния въпрос:
По въпроса, обусловил допускане на касационен контрол, е формирана практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, IV г.о. Прието е, че пълното доказване на релевантните факти може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Прието е, че всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други, а те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл.188 ГПК от 1951г. /отм./ и съответно чл.235 и чл.12 ГПК от 2007г.
В противоречие с така формираната практика въззивният съд, изтъквайки липсата на свидетелстващи документи, съставени от дошлите на мястото на настъпилото събитие карабинери, без да съобрази в съвкупност останалите събрани доказателства, е приел, че не е проведено пълно и главно доказване за установяване на механизма на настъпване на увреждането и авторството на увреждащия акт.
По касационната жалба:
Правилен е изводът на въззивния съд, че приложимо към спорното правоотношение е българското материално право. Този извод съответства на предвиденото в чл.4, пар.2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения, тъй като обичайното местопребиваване на ищеца – увредено лице и лицето, чиято отговорност се търси, е в една и съща държава. Съгласно чл.7 и чл.3 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета и видно от представената от ищеца полица, страните по договора за застраховка са уговорили, че всички спорове, възникнали по договора, ще бъдат разрешавани съгласно законите на Република България.
От събраните по делото доказателства, се установява, че на 12.05.2016г. ищецът М. Д. при излизане от Колизеум в [населено място], където е бил на екскурзия, е паднал и е претърпял телесни увреждания. Спорен по делото е механизмът на настъпване на увреждането, като ответникът оспорва както обстоятелството, че ищецът е бил бутнат, така и че автор на увреждащия акт е А. Г., чиято отговорност е застрахована.
Настоящият състав въз основа на съвкупна преценка на ангажираните от ищеца доказателства – свидетелски показания и писмени доказателства, намира за доказан твърденият от ищеца механизъм на настъпване на произшествието, при което е претърпял телесни увреждания. От показанията на свидетеля Р. Б. се установяват следните факти: че през месец май 2016г. свидетелят е бил на екскурзия в Италия, в Рим заедно с ищеца и А. /Г./; че при посещение на Колизеума, на излизане от него при движение по каменни стъпала А. си е преплел краката и започнал да пада надолу, при което е бутнал намиращият се пред него М. Д., който паднал, останал да лежи на стълбите и прокървил от главата. Свидетелят си спомня, че карабинерите извикали Бърза помощ, пристигнали две линейки и откарали в болница ищеца, който в този момент е бил в безсъзнание. Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля като подробни, ясни и основаващи се на непосредствени впечатления,
Действително свидетелят посочва виновния за настъпилото произшествие като А. или Г., когото преди това е виждал няколко пъти, без да споменава пълното му име. От представения по делото самолетен билет се установава, че А. Г. е заминал за Рим, Италия, на 12.05.2016г., както и че с „Ей АЙ Джи Юръп Лимитид” – клон България, е сключен договор за застраховка „Пътуване в чужбина” с полица № JV659467 с валидност от 12.05.2016г. до 15.05.2016г., покриваща отговорността на А. Г. за причинени от него вреди. Установява се още, че на 03.06.2011г. А. Г. е подал уведомление до застрахователя, в което е посочил, че на 12.05.2016г. при посещение на Колизеум в Рим, Италия, паднал по стълбите и бутнал движещия се пред него човек, като на посочената дата М. Д. също е подал уведомление до застрахователя с идентично съдържание. Съобразявайки събраните писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел в тяхната взаимна връзка, настоящият състав намира за установено, че лицето, причинило процесното произшествие, е застрахованото при ответника лице А. Г.. Този извод не се опровергава от посоченото в представената във въззивното производство от ответника искова молба на М. Д. против „АГА Интернешънъл С.А. (Филиал България)” за заплащане на обезщетение за същите вреди, които са предмет на предявения по настоящото дело иск, както и от предоставените от ищеца данни при снемането на анамнезата от италианските лекари – че е получил увреждането при падане по стълби, без да е твърдял да е бутнат от А. Г.. От една страна, според снетата анамнеза ищецът не си спомнял случилото се, а от друга страна, причиняването на произшествието от действията на трето лице е факт, който е без значение за лечението, необходимо за причинените увреждания, и поради това непосочването на този факт при снемане на анамнезата не обуславя извод за излагани от ищеца противоречиви твърдения. Аналогично, с оглед основанието на претендираната с посочената искова молба отговорност – настъпило застрахователно събитие трайна загуба на трудоспособност по сключен договор за защита при пътуване, неизлагането на твърдения за причиняване на произшествието от трето лице не е обуславя извод за поддържан различен механизъм на настъпване на увреждането и в този смисъл за противоречие между представените доказателства.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че доколкото по делото не са представени свидетелстващи документи, съставени от дошлите на място карабинери, то можело да се заключи, че падането било предизвикано по-скоро от случайно деяние, а не от виновни действия на трето лице. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос, обусловил допускане на касационен контрол, липсата на съставени за процесното произшествие свидетелстващи документи от длъжностни лица, посетили местропроизшествието, не е пречка за установяването му с други допустими доказателствени средства, каквито са ангажирани по настоящото дело.
По изложените съображения настоящият състав намира за установено, че А. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, поради невнимание е бутнал намиращия се пред него М. Д., с което е причинил падането му и удар в областта на главата му и по този начин е нарушил общото задължение по чл.45 ЗЗД.
От представените медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза – в частта, изготвена от вещо лице – неврохирург, се установява, че в резултат на произшествието от 12.05.2016г. пострадалият е получил следните травматични увреждания: лекостепенна открита черепно-мозъчна травма и разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна-теменна област на главата. След проведени клинични прегледи, включително от неврохирург и извършени образни изследвания – компютърна томография, е поставена диагноза – мозъчно сътресение. Травмата е протекла с краткорайна загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се. Два дни по-късно – на 14.05.2016г., се изявява „остър неврологичен синдром“, изразяващ се в главоболие и повръщане с разширена лява зеница и нарушено зрение. За периода май 2016г. – септември 2016г. са извършени три неврологични и един отоневрологичен прегледи, трикратни посещения от екипи на ЦСМП, болнично лечение в неврологично отделение на МБАЛ „Св.Н. Чудотворец” ЕООД, [населено място], освидетелстване от ТЕЛК, двукратно лечение в УМБАЛ „Царица Й. – ИСУЛ” I УНГ Клиника. В резултат на тези изследвания на ищеца е поставена диагноза: вътречерепна травма, състояние след мозъчна контузия, световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром – среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи припадъци - средно чести пристъпи, ХОББ (хроничната обструктивна белодробна болест) – смесена форма, стриктура (стеснение) на трахеята. Ищецът е освидетелстван друкратно от ТЕЛК (2016г. и 2019г.), с определяне на 75% трайно намалена работоспособност поради заболяванията елипелсия, ХОББ, артериална хипертония и хипертонично сърце. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между падането и удара на главата и заболяванията световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром – среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи припадъци - средно чести пристъпи. Според вещото лице е напълно възможно вследствие на падането на 12.05.2016г. ищецът да получи черепномозъчна травма – мозъчно сътресение или по-тежка степен на мозъчна увреда, както и епилептични припадъци. В резултат на получената черепно-мозъчна травма от 12.05.2016 г. ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 30 дни и умерени до 6 месеца. Настъпилите усложнения – симптоматична епилепсия с големи припадъци, централен отоневрологичен синдром, латентна левостранна хемипареза, са довели до допълнителни болки и страдания, които продължават и до настоящия момент. Тези увреждания също така са довели до трайно намалена работоспособност на ищеца, като съгласно решението на ТЕЛК, той е негоден за тежка физическа работа, работа на височина, с електричество, във водоеми и с остри и движещи се механизми.
Настоящия състав намира за недоказано наличието на причинна връзка между черепно-мозъчната травма, получена при падането на 12.05.2016г., и битовата травма с нараняване върху стъкло в областта на шията в резултат на падане на 19.06.2016г. и настъпилото в следствие на това увреждане - стриктура (стеснение) на трахеята. В заключението си вещото лице-невролог е отбелязал, че съгласно медицинските документи, свързани с този инцидент, ищецът е консумирал около 300 мл. алкохол, и в съдебното заседание на 27.04.2022г. пояснява, че при настъпване на инцидента ищецът е бързал и не може да се приеме с категоричност дали се е спънал, дали му е прилошало, дали е залитнал или е получил припадък, доколкото няма данни за изпускане на тазови резервоари. Поради това е отречена възможността с категоричност да се установи дали нараняването на трахеята е в причинна връзка със заболяването епилепсия, а от там – с настъпилите при процесното падане увреждания. Показанията на свидетеля К. Д. – син на ищеца, очевидец на настъпване на битовата травма от 19.06.2016г., не обосновават различен извод, тъй като свидетелят е видял единствено падането на баща си, но по отношение на причините за него показанията му се основават на предположения.
От приетата в първоинстанционното производство медицинска експертиза, изготвена от вещо лице пулмолог, се установява, че заболяванията ХОББ (хроничната обструктивна белодробна болест), артериална хипертония и хипертонично сърце и ангопатия ретине хипертоника нямат травматичен произход. От разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че заболяването от ХОББ не може да настъпи вследствие травма на главата, нито от прерязване на гърлото, като двете увреди могат да задълбочат заболяването, но не да го предизвикат.
Неоснователно е оплакването на ответника за недопустимо събиране на съставените в Италия документи едва във въззивното производство, тъй като преводи на български език на тези документи са били представени и приети като доказателства в първоинстанционното производство, а във въззивната инстанция единствено е било отстранено допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на чл.185 ГПК.
Въз основа на обсъдените доказателства настоящият състав приема, че в причинна връзка с процесното травматично увреждане ищецът е получил следните увреждания: лекостепенна открита черепно-мозъчна травма и разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна-теменна област на главата, състояние след мозъчна контузия, световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи припадъци средно чести пристъпи, латентна левостранна хемипареза. Неоснователно е възражението на ответника, че причинната връзка между инцидента на 12.05.2016г. и посочените увреди е недоказана с оглед посочените от вещото лице данни за системна злоупотреба с алкохол от страна на ищеца, което може да причини епилепсия. В съдебно заседание на 27.04.2022г. вещото лице д-р Х. М. пояснява, че редовната употреба на алкохол е една предпоставка за развитие на епилептични припадъци, но като добавка, като терен, на който по-лесно може да се развие. Посочил е, че епилепсията може да бъде неизяснена или вродена, наследствена, но ищецът е около 40-годишен и е малко вероятно на тази възраст да започнат такива изяви, които обикновено започват в по-ранна възраст. Поради това е пояснил, че ако при ищеца се приеме наличие на контузионно огнище в мозъка и цялата описана хронология – черепно-мозъчна травма, оплакванията, наличие на контузионно огнище, наличието на ЕЕГ промени, се обосновава извод за по-скоро травматична причина за припадъците.
От показанията на свидетеля Е. Д. – съпруга на ищеца, се установява, че след завръщането си от Италия ищецът е имал главоболия и загуба на памет; имал е влошено емоционално състояние с депресия; спрял е да работи и поради това се е чувствал непълноценен член на семейството си. Фактът, че след увреждането ищецът е преустановил работа се потвърждава и от свидетеля Р. Б., който свидетелства и че преди инцидента ищецът е работил като монтьор и е имал фирми.
Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищеца травматични телесни увреждания, проведеното лечение, продължителността на протеклия възстановителен период, възрастта на ищеца към датата на инцидента – 41 години, преживените в резултат на увреждането болки и страдания и отражението им върху живота на ищеца, продължилите в дълъг период от време след увреждането оплаквания в резултат на черепно-мозъчната травма и развилата се посттравматична епилепсия, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 100 000 лева. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба, както се претендира.
Обстоятелството, че ищецът е предявил иск за обезщетяване на вредите, предмет на настоящото дело, в отделно производство на основание сключен от него застрахователен договор, е без значение за допустимостта и основателността на предявения иск. Релевантно за основателността на иска би било евентуалното изплащане на обезщетение за същите вреди, каквито твърдения не са изложени и доказани.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от настъпилото на 12.05.2016г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2021г. до окончателното плащане.
При този изход на спора на процесуалния представител на ищеца следва на основание чл.38, ал.2 ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер 2765 лева – за първата инстанция, съответстващо на определеното от първоинстанционния съд възнаграждение и при липса на направено по реда на чл.248 ГПК искане за изменението му, и в размер на по 3 000 лева – за въззивната и за касационната инстанция, или общо в размер на 8765 лева за трите инстанции. На ответника разноски не се дължат с оглед изхода на делото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК и съобразно уважената част от иска в настоящото производство ответното застрахователно дружество следва да заплати държавна такса за първоинстанционното и за касационното производства, както следва: по сметка на СГС – 4 000 лева и по сметка на ВКС – 2 000 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС и разноски за допуснатите съдебни експертизи в размер на 1000 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1072 от 07.08.2023 г. по в.гр.д. № 3149/2022 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А.“ – Люксембург, действащо чрез „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А. (Клон България), ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Е. М., да заплати на М. К. Д., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 9, чрез адв. А. А., сумата 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени в [населено място] на 12.05.2016г. от застраховано при ответното дружество лице, ведно със законната лихва от 11.05.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А.“ – Люксембург, действащо чрез „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А. (Клон България), ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. А. И. А., ЕГН [ЕГН], сумата 8765 лева /осем хиляди седемстотин шестдесет и пет лева/ – адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А.“ – Люксембург, действащо чрез „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А. (Клон България), ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 4000 лева /четири хиляди лева/ - държавна такса за първоинстанционното производство, и сумата 1000 лева /хиляда лева/ - заплатени от бюджета на съда съдебни разноски за експертизи, а по сметка на Върховен касационен съд сумата 2000 лева /две хиляди лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|