Р Е Ш Е Н И Е № 140 С о ф и я, 31 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 м а р т 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски наказателно дело № 181/2014 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на осъдения С. А. Б. от [населено място], област Благоевград на основание чл.420, ал.2 от НПК, с което се атакува влязлото в законна сила решение № 4168 от 17.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 366/2012 г. от окръжен съд-Благоевград, с което е изменена присъда № 2006 от 08.05.2012 г. по НОХД № 685/2011 г. от Разложкия районен съд, с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се отправя искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане „с посочване на стадия, от който следва да започне” това ново разглеждане за отстраняване на съзряните процесуални нарушения, ограничили правото му защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Осъденият Б. не взема участие в производството пред ВКС, като чрез защитника си адв.Е.Я. от АК-Благоевград моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : Първоначално делото е било внесено на 19.09.2007 г. с обвинителен акт срещу осъдените Я. И. Д. и С. А. Б., двамата от Б. и е било образувано НОХД № 793/2007 г. по описа на районен съд-Разлог. След две отлагания, главно за организиране на защитата на Б., в третото поред заседание на 28.02.2008 г. с протоколно определение на основание чл.288, ал.1, т.1 от НПК съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на констатирано противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, с което и прокурорът се е съгласил. Разглеждането на делото е било подновено по внесения на 23.04.2008 г. обвинителен акт и образувано НОХД № 301/2008 г. на Разложкия районен съд, приключило с постановяване на присъда № 2921 от 07.09.2009 г., с която подсъдимите Д. и Б. са били признати за виновни и осъдени за извършено „един ден през пролетта на 1999 г. в Б.”, първият в качеството му на заместник кмет на [община], вторият като негов помагач, да са присвоили връчени на първия пари да ги пази и управлява в размер на 8 000 000 неденоминирани лева – големи размери – на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр.чл.201, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за подс.Д. и вр.чл.20, ал.4 от НК за подс.Б. и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК са им били наложени наказания лишаване от свобода от по 2 години за всеки от тях, като подс.Д. е бил лишен и от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК – право да заема материално-отговорна длъжност, без обаче да е посочен срокът на това наказание. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода и на двамата подсъдими, с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. В тежест на подсъдимите са били възложени направените по делото разноски в размер на 436 лв, които да заплатят „солидарно”. Присъдата е била обжалвана от двамата подсъдими като необоснована, постановена при непълнота на доказателствата, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна и за двамата присъда или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или от прокурора за отстраняване на отстраними, допуснати и в двете фази на процеса процесуални нарушения, ограничили правото им на защита. След проведено съдебно следствие за превод на приобщени писмени доказателства на чужд език и преразпит на свидетели и на подсъдимите, с решение № 494 от 14.01.2010 г. по ВНОХД № 465/2009 г. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло жалената пред него осъдителна присъда заради недостатъци на обвинителния акт и е върнал делото за ново разглеждане на районна прокуратура-Р. с указания по отстраняване на противоречията и непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт. На 21.04.2010 г. е било извършено ново повдигане на обвинение и привличане на двамата обвиняеми с изменено обвинение по чл.202, ал.2, т.1 вр.чл.201 вр.чл.20, ал.2 и 4 от НК и след извършване на допълнително разследване, при което са били уважени искания на защитниците им за назначаване на графическа експертиза и предявяване на новите материали от разследването на 21.12.2010 г. и на 06.01.2011 г., на 31.01.2011 г. е бил внесен нов обвинителен акт срещу двамата подсъдими по посоченото обвинение за сумата 6 700 000 неденоминирани лева, като вреда за [община] и е било образувано НОХД № 164/2011 г. по описа на районен съд-Разлог. С разпореждане № 1580/14.03.2011 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото заради неизпълнени указания в отменителното решение на окръжния съд, както и констатирани нови процесуални нарушения по обосновката на обвинението и правната квалификация на деянията на двамата подсъдими и наново е върнал делото на прокурора. По частен протест на районна прокуратура-Р., разпореждането е било проверено от окръжен съд-Благоевград по ВЧНД № 135/2011 г. и с определение № 309 от 06.04.2011 г. то е било потвърдено. За пореден път делото е било внесено с нов обвинителен акт на 05.10.2011 г. е било образувано НОХД № 685/2011 г. по описа на районен съд-Разлог, по което с присъда № 2006 от 08.05.2012 г. подсъдимите Д. и Б. са признати за виновни за извършено през м.май 1999 г. в Б., първият като извършител в посоченото длъжностно качество, а вторият като негов помагач на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр.чл.201, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и 4 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от 2 години за първия и от 1 година и 6 месеца за втория, изпълнението на които е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години за първия и 3 години за втория от влизане на присъдата в законна сила. Няма произнасяне по възлагане на направените по делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия Д. адв.Р.К. от АК-Благоевград и лично от подсъдимия Б. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените им наказания с алтернативни искания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора или от първоинстанционния съд, или за постановяване на нова оправдателна за двамата присъда. С решение № 4168 от 17.10.2013 г. по ВНОХД № 366/2013 г. Благоевградският окръжен съд е изменил обжалваната присъда, като е намалил наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода от 2 години на 1 година на подс.Д. и от 1 година и 6 месеца на 1 година на подс.Б., съответно изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието на подс.Д. от 4 години на 3 години и я е потвърдил в останалата част, с което тя е влязла в законна сила. С искането от осъдения Б. от 14.01.2014 г. въззивното решение се атакува наново заради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство пред втората инстанция, довели до ограничаване на правото му на защита с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане „с посочване на стадия, от който то следва да започне наново” със съответни указания. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу присъда и въззивно решение, неподлежащи и непроверени по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Искането е фокусирано върху неоснователния, според молителя, отказ на въззивния съд да бъде осигурен за преразпит свидетел с „установено” местоживеене в САЩ, с най-общи доводи с допълнителните показания да бъде доказана невинността му, както и заради отказа да бъде допусната и изслушана нова АТЕ от значение за размера на предмета на присвояване, при нарушение и на принципа за несменяемост на съдебния състав при събиране на доказателствата, ползвани при решаване на делото. Оплакванията са неоснователни. При започване на въззивното производство делото е било разпределено на младши-съдия от състава на съда, като в съдебното заседание на 02.11.2012 г. е бил извършен допълнителен разпит на осъдените, както и е допуснат преразпит на св.Н.Алилов с призоваване в страната и чрез посолството на САЩ, но при неизвестен адрес в тази държава. Впоследствие, поради преназначаването на докладчика в друг съд е сформиран нов състав, с нов съдия-докладчик, като съдебният състав с определение № 999 от 04.12.2012 г. в закрито заседание на основание чл.327, ал.1 от НПК се е произнесъл по исканията за преразпит на Д. и Б. и допускането на преразпит на св.Алилов при посочения способ за призоваването му. Поради неоткриване на последния на известния адрес в България и липса на данни за местоживеенето му в чужбина, след нов преразпит на осъдените са били уважени доказателствените им искания за разпит на нови свидетели, но до които не се е стигнало било заради отказ на страните, било заради отказа на св.Ив.Б., брат на осъдения Б., да даде показания по делото срещу брат му. Или, не се потвърждава както оплакването за нарушение на изискването за несменяемост на съдебния състав при събиране на доказателствата и решаване на делото, така и за ограничаване на правото на защита на осъдените чрез отказ да се събират свидетелски показания в подкрепа на тезите им. Още повече, че не се сочат каквито и да е обстоятелства, които са останали неизяснени поради не призоваването и не провеждането на допълнителен разпит на св.Алилов. Аналогично е отношението в искането и към довода относно неуваженото искане за нова или допълнителна АТЕ за оценка на процесната линейка. Само фактът на внасянето й първоначално на една по-ниска цена, а след реинпортирането й на значително по-висока, с оформяне и на цена за допълнително оборудване и за разноски по доставянето й, каквито не са направени, говори от една страна за неоснователността на това искане, а от друга, на довода за ограничаване на правото на защита на осъдените да оборят доказателствената стойност на събраните писмени доказателства (при установена с изводите на графическата експертиза в т.1 от заключението – л.60-62 от ВНОХД съпричастност на Б.) и извлеченото от гласните доказателствени средства. Всъщност, изводимо от продължителните процесуални неблагополучия, прокурорът е ограничил обвинението не съобразно посочената от експерта по АТЕ стойност на линейката, а като е взел стойността й по първата МД, е формирал обвинението само от стойността на „допълнителното” й оборудване и направени разходи по доставката й, при доказан внос от П.Л. и липса на разноски за закупуването й от чужбина. Установено е получаването на сумата от осъдения Д. и отчитането й със съответните документи, в съставянето на които е участвал осъденият Б.. Всичко това е надлежно обсъдено от въззивния съд, няма игнорирани или превратно оценени доказателства и обстоятелства и фактическите му и правни изводи са формирани съобразно процесуалните изисквания. Не е налице както основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на делото и новото му разглеждане, така и няма неправилно приложение на материалния закон, като всъщност такива възражения и не се навеждат в искането. Същото е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. Б. от [населено място], област Благоевград за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 4168 от 17.10.2013 г. по ВНОХД № 366/2013 г. Благоевградският окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :