Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр.София, 30.01.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4793/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1167/ 17.10.2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по настоящето дело, по жалба на С. Б. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2046 от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 297/ 2014 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Ю. д. п. – Т. п. „Д. г. с. - С.” искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 249/ 20.05.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател”, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 977,66 лв. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос дали при сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя и ползван от работника отпуск в рамките на този срок (чл.70 ал.4 КТ), срокът за изпитване се удължава с работни дни или като календарно време. Следва да бъде съобразена вече уеднаквената от ВКС съдебна практика по приложението на чл.70 КТ, макар тя да не дава отговор изрично на поставения въпрос. Според тази практика, трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели да провери годността на работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той може да прекрати законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да е необходимо да мотивира решението си (вж. решение № 11/ 24.01.2012 г. по гр.д.№ 1783/ 2010 г., IV г.о. на ВКС). Срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка (така решение № 156/ 16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/ 2011 г., I. г.о. на ВКС). Това е смисълът на разпоредбата, постановяваща в уговореното време за изпитване да не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложеното. Предвид този отговор на въпроса, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява неоснователна. Ищецът е заемал длъжността „горски надзирател” по трудово правоотношение, възникнало от договор, сключен на 15.10.2012 г. С договора бил уговорен едногодишен (впоследствие с анекс изменен на шестмесечен) срок за изпитване в полза на работодателя. Началото на изпълнението на задълженията на работника по трудовия договор е 15.10.2012 г. По заявления на работника работодателят му е разрешил да ползва отпуск общо от 31 работни дни, както следва: със заповед № 41/ 21.01.2013 г. – 18 работни дни за участие в очни занятия; със заповед № 89/ 01.03.2013 г. – 6 работни дни платен годишен отпуск; със заповед № 168/ 15.04.2013 г. – 5 работни дни платен годишен отпуск; със заповед № 214/ 26.04.2013 г. – 1 работен ден платен годишен отпуск; и със заповед № 245/ 17.05.2013 г. – 1 работен ден платен годишен отпуск. На 20.05.2013 г. работодателят издал и връчил на работника заповед, обективираща волеизявление за прекратяване на възникналото от трудовия договор правоотношение. Уволнението е оспорено от работника на няколко основания, от които в касационната жалба се поддържат две: липса на мотиви в заповедта за уволнение и извършване на уволнителното изявление след изтичане на уговорения срок за изпитване на работника. На основание чл.290 ал.2 ГПК касационната инстанция следва да разгледа само тези доводи за незаконност на уволнението. Те са неоснователни. По реда на чл.291 ГПК е уеднаквена практиката по въпроса дължи ли работодателят излагане на мотиви при прекратяване на трудов договор, сключен с уговорен в негова полза срок за изпитване. Причините, поради които се упражнява правото по чл.71 ал.1 КТ, са ирелевантни и работодателят не е длъжен да сочи в писмения акт за уволнение фактически основания за издаването му. Липсата на мотиви не опорочава изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Вторият довод за незаконност на уволнението също е неоснователен, предвид посоченото в отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. Срокът за изпитване започва да тече от момента на реално изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка. Работните дни, през които работникът или служителя не е изпълнявал работата, не се включват в този срок, а същият се удължава с реалното време, в което работникът не е изпълнявал трудовите си функции. В конкретния случай срокът за изпитване е шестмесечен, започва да тече от 15.10.2012 г. и изтича на 15.04.2013 г. В неговите рамки работникът е ползвал 31 работни дни платен отпуск и тези дни не могат да бъдат включени в срока за изпитване. Това означава, че същият изтича на 31.05.2013 г. На 20.05.2013 г., т.е. в рамките на уговорения срок, работодателят е издал писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71 ал.1 КТ. Това волеизявление не страда от твърдяните от ищеца пороци и прекратяването на правоотношението е извършено законно, поради което искът за отмяна на уволнението е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заемана преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. До същите изводи е достигнал въззивния съд в обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2046 от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 297/ 2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: