Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * дисциплинарно уволнение * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * неявяване на работа в течение на два последователни дни * злоупотреба с доверието на работодателя * свидетелски показания


5



Р Е Ш Е Н И Е

№ 589

С., 30.09.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА


при участието на секретаря Ю. Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 935/2009 година.



Производство по чл. 290 ГПК за разглеждане на касационна жалба.
И. Х. З. от гр. С. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3874/2005 г., с искане да бъде отменено, да се уважат предявените от нея искове и да й се присъдят разноските по делото.
Ответникът С. с нестопанска цел „S. – Д. селища в България”, гр. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение..
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 24. 6. 2008 год., е отхвърлил искове на З. за отмяна на дисциплинарното й уволнение, за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4 001.64 лв., като неоснователни и я осъдил да заплати на ответника сумата 500 лв. разноски по делото. Въззивният съд е приел, че З. е извършила нарушенията, описани в точки 1 - 6 от уволнителната заповед, което представлява неизпълнение на служебните й задължения, че това й поведение може да рефлектира отрицателно върху институцията на S. селищата и да застраши интересите на децата в тях, поради което наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с определение от 11. 9. 2009 г.. Взето е предвид, че въззивният съд е преценявал дисциплинарните нарушения, описани в т. 5 и т. 6 от заповедта за уволнение, въпреки че за тези провинения не е била спазена процедурата по чл. 193 КТ – работодателят не е поискал обяснения от З. във връзка със започнала дисциплинарна процедура. Не е съобразена установената съдебната практика, че в този случай, визираните нарушения не следва да се имат предвид и че за тях не може да се носи дисциплинарна отговорност.
Изводите и решението на съда са несъответни на закона.
При разглеждане на спора по същество, въззивният съд е преценявал нарушенията, посочени в т. 5 и т. 6 от уволнителната заповед - изготвяне на фотографски снимки на поверените й за отглеждане деца, с което е създадена опасност за техните интереси и личното им достойнство - т. 5 от заповедта; по време на ползване на разрешен отпуск от 17. 8. до 2. 9. 2004 г. не е оставила средства за издръжка на поверените й деца и не е оформила необходимите документи за предаване на заместващата помощник S. майка. Независимо, че градският съд е приел, че действията на З., описани в т. 5 от заповедта за уволнение, не представляват дисциплинарно нарушение и не обуславят дисциплинарна отговорност, съдът е нарушил закона, защото не е имал основание да преценява нарушенията по т. 5 и т. 6 от заповедта, тъй-като работодателят не е изпълнил задължението си да уведоми ищцата, че за тези нарушения е започнала дисциплинарна процедура по чл. 193 КТ, във връзка с която тя следва да даде обяснения. Към трудовото досие на ищцата е представено писмо изх. № 62/17. 9. 2004 г., с което са искани обяснения от ищцата по тези въпроси, но то не съдържа уведомяване за започнала дисциплинарна процедура по чл. 193 КТ. С писмо на ответника изх. № 67/27. 9. 2009 год. ищцата е уведомена за дисциплинарна процедура по чл. 193 КТ, но тя се отнася за нарушенията, описани в т. 1 – 4 от заповедта за уволнение. При това положение, въззивният съд не е имал правно основание да обсъжда извършването на нарушенията по т. 5 и т. 6 от заповедта за уволнение.
Решаващият съд е приел, че нарушенията по т. 1 - 4 от уволнителната заповед са извършени от ищцата и са основание за дисциплинарна отговорност по чл. 189, ал. 1 КТ, но изводите на съда не са обосновани с оглед на събраните по делото доказателства. В заповедта за уволенение № 1/1. 10. 2004 г. е посочено, че дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 190, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни дни и чл. 190, т. 4, предл. първо КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. От данните по делото, обаче, не може да се направи извод за извършено от З. нарушение по чл. 190, т. 2 КТ – неявяване на работа за два дни. В самата заповед за уволнение е констатирано само отсъствието й от семейната къща в Д.то селище Д., но това не е равнозначно на неявяване на работа. От обясненията на З. вх. № 43/ 28. 9. 2004 год. следва, че на 5 и 6 август, тя заедно с децата са били на посещение в гр. С., посетили са църквата в с. Д. и са гостували в дома на друго лице по негова покана, а на 9 август 2004 г. З. е придружила дете от Д.то селище Д. до гр. С., откъдето то е отпътувало с автобус за друг град. По делото няма данни, тези твърдения на З. за отсъствието й от фамилната къща в с. Д. да са оспорени от ответника и да са опровергани от събраните доказателства. Въззивният съд е приел, че нарушението е извършено, като се е позовал на показания на свидетелката Л. К. и е дерогирал показанията на свидетелката М.. Оценката на тези гласни доказателства обаче не води до извода, че З. не се е явила на работа в продължение на два дни. Свид. К. е установила само, че на пети и шести август, при нейното посещение в къща № 5, поверена наЗ., тя и децата не са били в къщата и при телефонен разговор между К. и З., последната е обяснила, че заедно с децата е на посещение в гр. С. през първия ден. Свид. М. също е установила, че на 5 август З. е била в гр. С., където е посрещнала детето В. от семейството на М., която по същото време е пребивавала в гр. П.. Свидетелката М. е потвърдила и обстоятелството, че на 9 август същото дете В. е било придружено от З. до автогарата на гр. С., откъдето е отпътувало за гр. П. и там е посрещнато от неговата S. майка М.. При тези данни, съдът необосновано е приел, че са налице противоречия между обясненията на З. и показанията на свидетелките и това прави недостоверни твърденията на З. за посочените дни. Неправилен е и изводът на съда, че отсъствието на З. и децата от семейната къща в с. Д. представлява „неявяване на работа”. Обратното, видно от представените писмени доказателства – трудов договор, правилник за вътрешния ред, S. майката работи за правилното развитие на личността на децата и стимулира интелектуалното им развитие, което предполага, че тя не е длъжна постоянно и ежедневно да пребивава в семейната къща, за да регистрира явяване на работа, а може да осъществява функциите си за правилно отглеждане и възпитание на децата и чрез организиране на посещенията им на други места, извън Д.то селище. По същия начин следва да се преценяват и нарушенията, визирани в т. 2, 3 и 4 от уволнителната заповед, както следва: неучастието на детето М. П. от летен лагер, организиран за всички деца от селището Д. за периода 13. 8. 2004 до 22. 8. 2004 г., неучастието на М. П. в курс за компютърна грамотност от 7. 9. 2004 г. в Младежкото общежитие в гр. С., спиране на повереното на ищцата дете Г. М. от посещение в детската градина на 24. 9. 2004 год.. От обясненията на ищцата от 28. 9. 2004 г. следва, че детето М. П. по негово желание е отсъствала от летния лагер през август 2004 г., за да участва във фотоконкурс, на който е получила и награда, през септември 2004 год. същото дете не е участвало в курса по компютюр, защото преди това, през юли 2004 год. е провело такова обучение, а през септември е присъставало на тържества в с. Л. по покана на местни обществени организации. От обясненията на ищцата и гласните доказателства /св. М./ по делото е установено, че детето Г. М. е прекратило посещението си в детската градина на 24 септември, защото е плачело и отказвало да остане там. При тези фактически обстоятелства, решаващият съд е бил длъжен задълбочено да прецени дали се касае за действия, представляващи злоупотреба с доверието на работодателя и да изложи съображения за тяхната изключителна тежест, което изисква налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Въззивния съд не е приложил точно закона – чл. 189, ал. 1 КТ, въпреки че се е позовал на същата разпоредба, като изобщо не е обсъдил дисциплинарното минало на ищцата. Същата е на работа при ответника от 1995 год. и по делото няма данни и не се твърди, за периода от 1995 до 2004 год. да е била наказвана за дисциплинарни нарушения. Уволнителната заповед е издадена за поредица от фактически действия и прояви на ищцата, извършени в един кратък период от време – август, септември 2004 год., което, съпоставено с многогодишната й трудова дейност без провинения, би следвало да се съобрази при определяне на вида на дисциплинарното наказание.
По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение и се уважат предявените от З. искове по чл. 344, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решението от 24. 6. 2008 г. по гр. д. № 3874/2005 г. на Софийския градски съд и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на И. З., извършено със заповед № 1/1. 10. 2004 г. на националния директор на С. „S. Д. селища в България”.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Х. З. на предишната й работа и длъжност – „S. майка” в S. Д. селище с. Д..
ОСЪЖДА С. с нестопанска цел „S. Д. селища в България”, гр. С. да заплати на И. Х. З. от гр. С. обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за времето от 2. 10. 2004 г. до 2. 4. 2005 г. сумата 4 001. 64 лв. / четири хиляди и един лева и шестдесете и четири стотинки/, ведно със законната лихва, начиная от 25. 11. 2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 930 /деветстотин и тридесет/ лева .
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: