5 Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 02.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 206/ 2010 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. фонд -[населено място] срещу Решение от 3.ХІ.2009 г. по гр.д. № 1128/ 2009 г. на СГС, с което е оставено в сила Решение от 27.ХІ.2008 г. по гр.д. № 27 694/ 2007 г. на СРС, 59 с., с което е отхвърлен искът на Г. фонд -[населено място] срещу Д. Р. К. - от[населено място] за сумата 2159.62 лв. - изплатено обезщетение на собственика на увредено МПС, на основание чл. 91 ал. 1 вр. чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”б” ЗЗ (отм.), с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 91 ал. 1 от Закона за застраховането (отм.) - неправилно въззивният съд се е произнесъл по въпроса за началния момент на петгодишния давностен срок за погасяване на регресния иск, като не е отчел спецификата на иска, който е срещу Г. фонд, който не е застраховател, основанието на който не е застрахователно правоотношение, а факта на плащане на сумите на правоимащите, като се касае за претенция, която има фактически състав, предмет и субекти, различни от тези по чл. 45 ЗЗД и различен начален момент на изискуемост (давност) - датата на плащане на обезщетението, от която възниква правото на иск. Жалбоподателят сочи, че съгласно чл. 91 ЗЗ (отм.), сега чл. 288 ал. 12 КЗ, правото на иск на Г. фонд спрямо регресно задълженото лице, възниква с факта на плащане, това е началният момент, от който започва да тече петгодишната погасителна давност и като е платил обезщетението на 21.VІІ.2003 г. и е подал исковата молба на 26.ХІ.2007 г., е предявил иска в рамките на петгодишния давностен срок. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи. Ответникът по касационната жалба Д. Р. К. - от[населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: ВКС е допуснал касационно обжалване на решението, с което е разрешен материалноправен въпрос, важен за изхода на делото: за момента на настъпване на изискуемостта на вземането на Г. фонд към причинителя на вредата, съответно от кой момент тече погасителната давност за иска по чл. 91 ЗЗ (отм.). С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 91 ал. 1 ЗЗ (отм.) по съображения, че са налице елементите от фактическия състав на иска - ищецът е изплатил 2159.62 лв. - обезщетение за вреди от ПТП, настъпили в правната сфера на собственика на увреденото МПС и са налице условията за изплащане на обезщетение по чл. 88 ал. 1 б. ”б” ЗЗ (отм.) - няма данни по делото ответникът, управлявал мотоциклет “Ямаха 2 GH”, да е имал качество на застраховано лице по договор за задължителна застраховка ”гражданска отговорност”, и не е бил правоспособен водач - управлявал е мотоциклета, без да има съответната категория, които факти са установени от съставения Акт за установяване на административно нарушение. Като е преценил, че ПТП е настъпило на 14.V.2002 г., а искът е предявен на 2.ХІ.2007 г., съдът е отхвърлил иска, като погасен по давност, на основание чл. 110, вр. чл. 114 ал. 1 ЗЗД и е приел за неоснователен довода на ищеца, че срокът тече от плащането, извършено на 21.VІІ.2003 г. Съдът е изложил, че ищецът не придобива ново право, а встъпва във вече възникналото право на увредения от деликта и получава правото във вида, в който е било, включително с изтеклия до встъпването давностен срок, и е отхвърлил иска. Решението е незаконосъобразно. По въпроса за началото на дав - ностния срок за предявяване на иска по чл. 91 ал. 1 ЗЗ (отм.) има задължителна съдебна практика, съдържаща се в т.14 на ППлВС №7/1977 г., Р. на ОСГК на ВС № 117/ 3.ХІІ.1962 г. по гр.д. № 89/ 1962 г., както и в Р. № 178/ 21.Х.2009 г. по т.д. № 192/ 2009 г. на ВКС, Р.№ 449/ 18.ІІІ.2002 г. по гр.д. № 1785/ 2001 г. на ВКС, Р.№ 178/ 21.Х.2009 г. по т.д.№ 192/ 2009 г. на ВКС, последните постановени на основание чл. 290 ГПК, поради което се включват в задължителната съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Тази практика е в смисъл, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава. От изслушаната във въззивния съд счетоводна експертиза се установява, че на 21.VІІ.2003 г. Г. фонд -[населено място] е платил на Д. Г. С. сумата 2159.62 лв. - обезщетение по щета 253/ 2002 г. От Констативен протокол на СДВР № К 554/ 14.V.2002 г. и Акт за установяване на административно нарушение се установява, че ответникът, без да представя документ за притежавана категория за правоуправление на мотоциклет и документ за сключена задължителна застраховка ”гражданска отговорност”, при пресичане на кръстовище, поради неосигуряване на предимство на приближаващия се от дясната му страна л.т.а.”Дачия 1304” с д.к. № С 7804 КР, собственост на Д. Г. С., управляван от С. Т. С., причинява ПТП, в резултат на което е увреден посочения автомобил, за отстраняване на които повреди по щета № 253/ 16.V.2002 г. е определена сумата 2 250.12 лв. С оглед изложеното са налице двете алтернативно предвидени в чл. 88 ал. 1 б. ”б” ЗЗ (отм.) предпоставки за извършване на плащане на обезщетение от Г. фонд. Налице е и фактическият състав на деликта - ответникът е нарушил чл. 48 ЗДвП, в резултат на което са настъпили неблагоприятни промени в правната сфера на собственика на автомобила, налице е субективният елемент от състава на деликта - вината, която се презюмира съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД и която презумпция ответникът не е оборил. От заключението на автотехническата експертиза е установено, че с оглед посочения в Констативния протокол механизъм на ПТП и щетите, нанесени на л.т.а.”Дачия” с рег.№ С 7804 КР, описани от специалисти на Г. фонд, може да се приеме, че щетите могат да се получат при описаното ПТП и че са в причинна връзка с него, като размера на обезщетението, определен по приложените разходни документи, съгласно Методика за определяне действителните стойности и размера на обезщетенията за нанесени имуществени вреди на МПС, действаща към датата на ПТП, е 2250.12 лв. Тъй като основанието на предявения регресен иск възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, затова началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД. Неоснователно възражението на ответника за погасяване на иска по давност по чл. 114 ЗЗД. Съгласно т.14 на П №7/1978 г. на ПлВС за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, и Г. фонд, като е платил на собственика на увредения автомобил обезщетение за щетите на 21.VІІ.2003 г., и е предявил иска на 26.ХІ.2007 г., последният не е погасен по давност. По изложените съображения въззивното решение, на основание чл. 293 ГПК следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи. На ищеца следва да се присъдят разноски по делото: за първоинстанционното производство 406 лв., както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, за въззивното производство 263.19 лв., както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение - общо за двете инстанции 919.19 лв., както и 73.18 лв. разноски за касационната инстанция и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА Решение от 3.ХІ.2009 г. по гр.д. № 1128/ 2009 г. на СГС, ІV-В отд. и вместо това постановява: ОСЪЖДА Д. Р. К. - от[населено място] да плати на Г. фонд -[населено място] сумата 2159.62 лв. - изплатено обезщетение на собственика на л.т.а. ”Дачия” с рег.№ С 7804 КР, за причинени при ПТП на 14.V.2002 г. имуществени вреди, на основание чл. 91 ал. 1 вр. чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”б” ЗЗ (отм.), със законната лихва, считано от 21.VІІ.2003 г., както и 919.19 лв. разноски по делото. ОСЪЖДА Д. Р. К. - от[населено място] да плати на Г. фонд -[населено място] 73.18 лв. разноски за касационната инстанция и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: