Р Е Ш Е Н И Е   № 71   гр.София, 16 март  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                                                                             със секретар   Кристина Павлова и с участието на прокурора    АНТОНИ ЛАКОВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 19/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Т. Т. Д.-чрез защитника, против решение № 275/27.11.2008 год. по въззивно нохд № 519/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти състав. Поддържат се доводи за нарушение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение и преквалифициране на деянието като престъпление по чл.122, ал.1 или чл.124, ал.1 НК и определяне на справедливо наказание с приложението на чл.66, ал.1 НК или при първоначалната квалификация да се намали наказанието и приложи института на условното осъждане. Гражданската ищца А. Й. Й. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в становището си поддържа, че доводите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Старозагорският окръжен съд, наказателен състав с присъда № 109/2008 год. по нохд № 471/2008 год. (която е втора поради отмяна на постановената по нохд № 785/2007 год. с решение № 144/11.06.2008 год. по въззивно нохд № 192/2008 год. на Пловдивския апелативен съд на процесуално основание) признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 11.06.2007 год. в гр. М. умишлено умъртвил малолетната Г. Й. , която се е намирала в безпомощно състояние. На основание чл.116, ал.1, т.4 пр.2 и т.5 вр.чл.115 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 14 години и 9 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 20 хил.лева, които подсъдимият следва да заплати на гражданската ищца Й. със законните последици. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК, за веществените доказателства, за размера на разноските и на държавната такса. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 519/2008 год. изменил присъдата в частта относно размера на наказанието, което намалил на 12 години и я потвърдил в останалата част. Въззивният съд възприел изцяло приетата за установена фактическа обстановка като направил извод, че е основана на признанията на подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е заявил наред със съгласието да не се събират доказателства за тези факти в производството по глава 27 „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Обосновал е решението си, че то е подкрепено от събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, подробно и задълбочено съпоставен и анализиран от първоинстанционния съд. И двете инстанции по същество са направили фактическите си констатации, че на инкриминираната дата подсъдимият като е преобличал детето на св. Й, с която е живеел на съпружески начала- Г. , родена на 25.07.2005 год., се е подразнил от плача, поради което го ударил неколкократно по главата и краката. Това му поведение предизвикало по-силен плач и подсъдимият в желанието си да го принуди да замълчи го ударил с голяма сила с юмрук в областта на корема. Последвало неадекватно поведение от страна на детето, защото усещало интензивно болката в областта на корема. Осъзнавайки, че се е случило нещо неестествено подсъдимият предупредил майка си да наглежда детето и отишъл на работа. Скоро след това бил повикан и организирал превозването му до болницата. Смъртта била неизбежна, тъй като в резултат на удара, който е бил с голяма сила, е разкъсан черния дроб и задстомашната жлеза на ненавършилото две години дете. Възражението за липса на умисъл за убийство очевидно при тези установени фактически обстоятелства, подкрепени от заключението в съдебномедицинските експертизи и допълнителните обяснения в съдебно заседание, както и от конкретно извършеното от подсъдимия, е неоснователно. В този смисъл въззивният съд е изложил съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Изводът, че са налице всички елементи от състава на престъплението, че извършеното е при евентуален умисъл е основан на вярната и правилна оценка на доказателствения материал, съответстваща на действителния смисъл, за конкретно извършеното, за мястото на удара и резултата, за психическото здраве на подсъдимия и психическата му годност към момента на деянието да осъзнава извършеното и последиците от поведението му. Не последващите му действия, на които се позовава, че е извършил, за да окаже помощ на нараненото дете, а онова поведение, което е проявил към момента, когато е нанесъл удара, са основанието да се възприеме като законосъобразен извода, че извършеното е при условията на умисъл, макар и евентуален. Искането да се преквалифицира поведението му като извършено при форма на вина по смисъла на чл.11, ал.3 НК е поддържано и във въззивната жалба, по повод на което съдът е изложил подробни съображения, основани на конкретно установените фактически обстоятелства, че няма основание да се преквалифицира деянието нито като престъпление по чл.122, ал.1 НК - при обикновена непредпазливост, предвид установеното, че след нанасяне на удара в жизнено важна област от тялото на малкото дете е допускал настъпването на обществено опасни последици-смъртта му, т.е. няма основание да се определи като извършено при самонадеяност или небрежност. Законосъобразен е и отказът да се квалифицира деянието като престъпление по чл.124 НК, за което са характерни двете форми на вина - умисъл и непредпазливост. Поначало това е възможно, но при други фактически изводи за поведението на подсъдимия, които да указват, че по отношение на телесната повреда е действал при умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, а по отношение на смъртта поведението му да бъде определено като извършено при някоя от формите на непредпазливост.становено е по делото, че подсъдимият е предпочел да постигне целта си, на която е дал предимство и е пренебрегнал създаването на възможност за причиняване на обществено-опасни последици, които представляват настъпилия престъпен резултат. Съзнавайки тази възможност той се е съгласил с настъпването им, поради което няма нарушение на материалния закон при квалифициране на поведението по чл.116 НК, нито при определяне на умисъла за извършването му-евентуален.   Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода в определения му размер – 12 години. Въззивният съд по повод жалбата на подсъдимия е направил обоснован извод, че макар и правилно да е приложен чл.55, ал.1, т.1 НК, предвид процесуалното изискване по чл.373, ал.2 НПК като е определил наказанието под предвидения минимум първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието. Не е извършил цялостна обоснована оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, имащи значение за отговорността на подсъдимия. Това свое виждане е изложил в съображения, които настоящият състав споделя, подкрепяйки решението си да намали размера на наказанието на 12 години. Обосновал се е с установените данни за личността на подсъдимия и неговото поведение в обществото, вкл. и това след извършване на деянието, което е определил като критичност и като израз на действителната му отрицателна оценка на извършеното предвид резултата, последиците и въздействието върху останалите членове на обществото. Макар и да не е изброил в мотивите изчерпателно всички установени значими обстоятелства фактът на намаляване размера на наказанието е израз на цялостна оценка на тежестта и значението на всички относими обстоятелства, данни за които се съдържат по делото. На самопризнанието, което е направил подсъдимия, не може да се придаде по-голяма тежест след като то по същество е основанието за прилагане на предвидения в закона по-благоприятен режим и санкциониране при предпоставките на чл.55, ал.1 НК, независимо от това дали действително са налице (а законодателят е предвидил приложението на тази правна възможност като изключение при изрично предвидени предпоставки). Не е вярно твърдението в жалбата, че въззивният съд е пренебрегнал данните за поведението на подсъдимия след констатиране на действително тежкото състояние на детето, но очевидно не може да се приеме като отделно обстоятелство всяко едно от поредицата действия, които е извършил, за да бъде откарано детето в болничното заведение или емоционалните му изявления, които са израз на едно закъсняло съжаление, с което по никакъв начин не може да се промени резултата от проявите на агресия и нежелание да я овладее. С оглед на изложеното въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да отстрани допуснатото нарушение от първоинстанционния съд при решаване на въпроса за наказанието и да го намали до размер, който да съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което следва да бъде определено като справедливо.       Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275/27.11.2008 год. по въззивно нохд № 519/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: