РЕШЕНИЕ N 158 София,04.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на шести юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 262 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Българска академия на науките е подала касационна жалба срещу решение № 5608 от 1.12.2010 г. по гр.д. № 3385 от 2010 г. на Софийски градски съд , с което е отменено решение от 4.07.2008 г . постановено по гр.д. № 6376 от 2006 г. и е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС за ½ идеална част от вторият, третият и таванския етаж, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата на [улица]. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Претендират разноски . Подадена е и насрещна касационна жалба по реда на чл.287, ал.2 ГПК от М. К. Ж., М. К. Ж. – лично и като пълномощник на Р. Г. Ж. –С. срещу решение № 5608 от 1.12.2010 г. по гр.д. № 3385 от 2010 г. на Софийски градски съд. Към насрещната касационна жалба е представен и отговор по първоначалната касационна жалба. В насрещната жалба с навеждат оплаквания за неправилност на решението на основанията, посочени в чл.281, т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 762 от 18.09.2012 г. по гр.д. № 262 от 2012 г. на ВКС, Първо гражданско отделение по касационната жалба на Българска академия на науките и с определение № 124 от 6.03.2013 г. по гр.д. № 262 от 2012 г. на ВКС, Първо гражданско отделение по насрещната касационна жалба на М. К. Ж. , Р. Г. Ж.- С. и М. Г. Ж. по следните въпроси : по касационната жалба на Б. в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за характера на придобиването на имуществото съгласно чл.10, ал.2 от Закона за Б. и по насрещната касационна жалба при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите : при отчуждаването на част от процесната сграда по реда на ЗОЕГПНС дали е отчуждена и част от дворното място върху което е изградена сградата и прилага ли се Наредбата –закон за етажната собственост /отм./ при извършване на отчуждаването и може ли това да стане при липсата на изрично изявление на органа по чл.11 ЗОЕГПНС. Страните оспорват касационните си жалби. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания , доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационните жалби са допустими защото са подадени от надлежни страни, в едномесечният срок, определен в ГПК , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за тях. Посочено е, че М. Ж. е придобил дворно място от 493.47 кв.м. с н.а. № 82, т.03, рег. № 511, н.д. № 480 от 1933 г. върху което е изградил триетажна сграда с два самостоятелни обекта . С решение от 25.04.1948 г.на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС , утвърдено с ПМС № 1 от 6.04.1949 г. е извършено частично отчуждаване на сградата- без първият надпартерен етаж и ½ идеални части от общите части на сградата. Въззивният съд е счел , че по тази преписка е отчуждена само ½ идеална част от дворното място, като изводите си е формирал по логичен път. Всъщност от представеният протокол опис на недвижим имот , одържавен с акт № 210 изготвен на 7.04.1948 г. и по акта за държавна собственост № 36 от 27.04.1949 г. , който е съставен въз основа на преписка № 1741 от 1948 г. на ІV район с Постановление № 1 от 06.04.1949 г. е извършено одържавяване на сградата и мястото , без първи надпартерен етаж . В акта е отбелязано , че имота се одържавява изцяло, като застроеното и незастроено пространство е 493.47 кв.м. Двата документа имат свидетелствено значение, а не пораждат права. Тези документи представляват сериозна доказателствена индиция за обема на имуществото, което е било засегнато от отчуждаването, включително и че при отчуждаването на сградата е било отчуждено и дворно място. С отчуждаването по ЗОЕГПНС на етажи от сградата била създадена Етажна собственост , тъй като са съществували различни обекти , които са собственост на различни лица- чл.2 от Наредбата- закон за етажната собственост / ред.1935 г. /. Тази етажна собственост е следвало да се подчини на регламентите залегнали в действащите към този момент нормативни актове. Следователно при създаването на ЕС и действието на разпоредбата на чл. 2 от НЗЕЗ, която определя като обща част “земята, върху която е изградена сградата ” към отчуждените етажи е принадлежала съответната идеална част от общите части , включително и от земята. Идеалните части от общите части на сградата и терена върху който е изградена е следвало да се определят по правилото на чл.6, ал.1 от НЗЕС съгласно която дяловете на отделните съсобственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при възникването на съсобствеността. По-късни изменения в това отношение не се отразяват върху размера на дяловете. Необходимо е да се изслуша вещо лице, което да ползва данните от представеният протокол опис, архитектурните планове и да остойности първия надпартелен етаж, който не е бил отчужден и останалата част от сградата, която е станала държавна собственост при проведената национализация по ЗОЕГПНС . Това остойностяване ще определи прилежащите идеални части от общите части, включително и от земята. Следва да се има предвид, че изградените след отчуждаването етажи по правилото на чл.92 от Закона за собствеността са станали съсобствени между съсобствениците на терена в съответните идеални части , които те притежават, определени по посоченото по-горе правило. Държавата, респективно Б. не е станала техен съсобственик по силата на отчуждаването по ЗОЕГПНС , а по приращение, поради което за тях не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.1 от ЗВСОНИ. Този имот е предоставен в оперативно управление на Б. с ПМС № 1003 от 7.12.1950 г. В съпровождащото писмо от Министерския съвет до Б. е записано , че Държавата предоставя на Българската академия на науките двата етажа от сградата на градския родилен дом , собственост на Софжилфонд /без единия етаж на д-р Ж./ , заедно с операционна стая, двор и постройките към него. Върху сградата е извършено надстрояване с възложител Б.. С н.а. № 60, т.97, н.д. № 18906 от 1975 г. Г. М. Ж.- единствен син и наследник на М. Ж. продава на Б. жилището в сутерена ведно с прилежащите идеални части от дворното място и от сградата. С този нотариален акт Г. Ж. прехвърля етаж от сграда, която е негова собственост, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и дворно място след като вече е било извършено надстрояването на спорните етажи. Продажбата на чужд имот обаче е действителна сделка и когато продавача не е собственик не е налице вещният транслативен ефект на прехвърлянето. В случая обаче държавата , която е предоставила имота в оперативно управление на Б. вече е била съсобственик на терена, така , че изградените два етажа по правилото на приращението - чл.92 от Закона за собствеността са станали съсобствени на държавата и на Г. Ж. , тъй като не е налице друга уговорка, изключваща посочената презумпция. При тези данни изводът на СГС, че към датата на изграждането терена е бил съсобствен между държавата и наследодателите на ищците при квоти по ½ идеална част е необоснован, тъй като не кореспондира на документираните факти и тъй като не е била изяснена съсобствеността върху земята. Освен това съгласно чл.10, ал.2 от Закона за Българската академия на науките , ред. от 15.10.1991 г./ предоставените им от Народното събрание недвижими имоти стават собственост на Б., но дали по отношение на тях се прилага чл.1 от ЗВСОНИ е без значение по настоящия спор защото съсобствеността върху спорното имущество не е възникнала по реда на ЗОЕГПНС. Освен това въззивният съд следва да се произнесе и по направеното възражение за давност от страна на наследниците на Г. Ж., направено от техния пълномощник в съдебното заседание от 12.06.2007 г. Основната касационна жалба и допълнителната касационни жалба са основателни и решението в частта, в която е признато право на собственост върху ½ идеална част от спорните етажи следва да бъде отменено, тъй като квотата от съсобствеността върху терена не е била изяснена. Решението следва да се отмени и делото да се върне на въззивният съд за ново произнасяне от друг персонален състав, тъй като се налагат допълнителни съдопроизводствени действия по изслушването на вещо лице. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 6.07.2012 г. по гр.д. № 5781 по описа на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг персонален състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: