Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 28 юни 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 510 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството - по реда на чл.346, т.1 от НПК, е образувано по саморъчно изготвена жалба от подсъдимия В. С. М. и по жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия А. Х. Ч. - адв. В. Й., против въззивно решение № 4/07.01.2019 г., постановено по внохд № 1041/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата на подсъдимия В. М. е релевирано единствено касационното основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода е обоснована с довод за прекомерност поради влошено здравословно състояние, дължащо се на множество заболявания. Отправена е претенция за намаляване на наказанието по размер, както и за определяне на по-лек режим за изтърпяването му. В жалбата на адв. В. Й. макар и бланкетно са развити доводи за наличието и на трите основания за касационна проверка по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че въззивният съд не е дал отговор на съображенията на защитата във връзка с наложеното на подсъдимия Ч. по-тежко наказание сравнение с неговия съучастник, както и че не са отчетени всички факти от значение за индивидуализацията му. При условията на алтернативност се претендира да се намали наложеното наказание или да се отмини оспорвания съдебен акт на процесуално основание и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание подсъдимият А. Ч. и защитникът адв.Й. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът претендира да се приспадне и времето, през което подсъдимият е бил задържан във връзка с издадена ЕЗА, като намира, че пропускът на въззивната инстанция да се произнесе по този въпрос съставлява нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Подсъдимият В. М., редовно призован, не се явява, като изрично е посочил, че не желае да присъства в съдебно заседание. Назначеният му служебен защитник от досъдебното производство - адв. Ж. Н., поддържа жалбата и с оглед здравословното състояние на подсъдимия пледира за намаляване на наложеното му наказание до минималния предвиден в закона размер. Представителят на ВКП счита подадените касационни жалби за неоснователни и изразява становище, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 120/15.05.2018 г. по нохд № 715/2016 г. на Софийски градски съд подсъдимите В. С. М. и А. Х. Ч. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.211, пр.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и вр. чл.29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК за М., и вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК за Ч. и при условията на чл. чл.54 вр. с чл.58а, ал. 1 от НК са осъдени: - В. М. на две години и осем месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален „строг” режим. - А. Ч. на три години и четири месеца лишаване от свобода С присъдата А. Ч. е признат за виновен и в извършването на престъпление по: - чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б” от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода. - чл.249, ал.1, пр.1 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 200 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК на А. Ч. е определено общо най-тежко наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален „строг” режим, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 200 лв. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Ч. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 13.12.2015 г. С присъдата в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 403,58 лв. Въззивното производство, инициирано по жалби на всеки един от двамата подсъдими, е приключило с постановеното по внохд № 1041/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд решение № 4/07.01.2019 г., с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Наведените в касационните жалби оплаквания не изискват отделното им разглеждане и предполагат единен отговор на направените възражения. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 и сл. от НПК, като подсъдимите в присъствието на защитниците си са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са изразили съгласие да не се събират доказателства за тях. Първонистанционният съд е изпълнил задълженията си да разясни правата на подсъдимите и последиците от направения от тях избор за разглеждане на делото по посочената диференцирана процедура. С оглед провеждането на последната, наложените на М. и Ч. наказания са претърпели предвидената в чл.58а от НК редукция с една трета, като доводите за липсата на мотиви при индивидуализацията им и относно явната им несправедливост са напълно неоснователни. Мотивите на постановеното от Софийски апелативен съд решение съдържат /л. 9-11/ подробна аргументация относно вида и размера на наложените на всеки един от подсъдимите наказания, както и относно възможността по отношение на тях да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. Разпоредбите на чл.54, ал. 1 и 2 от НК, регламентиращи определянето на наказанието са стриктно спазени. Правилно и в тяхната съвкупност са отчетени както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, като е направен законосъобразен извод за превес на последните. Оценени са обществената опасност на подсъдимите и извършените от тях деяния, обремененото им съдебно минало, извън квалифициращия признак на състава на престъпленията по чл.211 и чл.196 от НК, размера на причинената щета и възрастта на пострадалите. Тежкото имуществено и здравословно състояние на подсъдимия М. не е останало извън вниманието на контролираните инстанции, като е прието за смекчаващо отговорността му обстоятелство. За такова е отчетено и изказаното от подсъдимия Ч. съжаление, трудовата му заетост и доброто му процесуално поведение. Неоснователно се явява и възражението на адв. Й. за неоправдана продължителност на производството. Почти двегодишният срок на разглеждане на делото, макар че не може да бъде адмирирано такова поведение на съда с оглед реда, по който е проведено и приключило първоинстанционното производство, не би следвало да бъде оценен като неразумен, за да обоснове допълнително намаляване на наложените на Ч. наказания, в това число и на определеното му на основание чл.23 от НК общо най-тежко такова. Преценката за нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, установен в чл. 22 от НПК, следва да се извърши при съобразяване трите критерия, възведени от Европейския съд по правата на човека, а именно - сложност на делото, поведение на страните и действия на държавните органи. Относими към първия от тях са естеството на фактите, които подлежат на установяване в процеса, обема на доказателствения материал, броя на подсъдимите и свидетелите и др. Поведението на страните би могло да възпрепятства нормалното развитие на делото, като става повод за нееднократното му отлагане. В този смисъл са и развитите от защитника на подсъдимия Ч. доводи. Твърди се, че производството пред Софийски градски съд е многократно отлагано поради неявяване на подсъдимия М. вследствие на заболявания. Доколкото последните са обективни пречки, стоящи извън волята на подсъдимото лице, няма как те да бъдат третирани като недобросъвестно процесуално поведение, респективно като основание за смекчаване отговорността на подсъдимия Ч.. От друга страна, Софийският градски съд като орган, упражняващ функция по ръководство и решаване, е създал нужните условия за нормалното протичане на производството. Разглеждането и решаването на делото за по-малко от две години от първата инстанция не сочи на неоправдано забавяне и не налага извод за необходимост от компенсиране на Ч. със смекчаване на наказателната му отговорност. В този смисъл и поради липса на съществени нарушения при индивидуализацията на наложените на всеки един от двамата подсъдими наказания, настоящият касационен състав намира, че последните не са явно несправедливи и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. В заключение, с оглед възражението на адв. Й. за приспадане на времето, през което Ч. е бил задържан въз основа на издадена ЕЗА, следва да се отбележи, че по делото няма каквито и да било данни за такава заповед, а още по-малко въз основа на нея за задържане на подсъдимия, което да бъде приспаднато от наложеното му по настоящото дело общо най-тежко наказание лишаване от свобода. Предвид гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 4/07.01.2019 г., постановено по внохд № 1041/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: