Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр.София, 23 февруари 2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова дело № 20 по описа за 2021 година, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс. П. И. М. срещу решение от 09.12.2020г. на Апелативен съд- Варна, постановено по внохд № 164/2020г. по описа на същия съд. В жалбата се претендират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че са останали неизяснени въпросите относно това дали подсъдимият е наказателно отговорен, както и дали не е действал в състояние на физиологичен афект. Оплакването за допуснати съществени нарушения се подкрепя с доводи, че на подсъдимия не е предоставена възможност да задава въпроси, а по отношение на протеклата диференцирана процедура и последиците й – че не е заменено наказанието „лишаване от свобода”. Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание с аргументи за неотчетена възраст и семейно положение. При условията на алтернативност се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде оправдан; изменяване на акта и намаляване на наложеното наказание или отмяна на акта и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение на Варненски апелативен съд - за правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. С първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Добрич по нохд № 260/2019г. от 21.02.2020г., подсъдимият П. И. М. е признат за виновен в това, че на 21/22.06.2018г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, причинил по непредпазливост смъртта на С. Й. М., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка гръдна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което на осн. чл.124, ал.3, пр.1 във връзка с ал.1, пр.1 и чл.54 от НК е осъден на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С първоинстанционната окръжният съд се произнесъл по приложението на чл. 59, ал. 1 от НК, веществените доказателства и разноските по делото. По въззивни протест и жалба на подсъдимия е образувано внохд № 164/2020г. по описа на ВнАС, по което е постановено решението - предмет на настоящата касационна проверка. С него първоинстанционната присъда е изменена, като е приложен закон за същото наказуемо престъпление и е прието, че „..на 21/22.06.2018г. в [населено място], подсъдимият П. М. е причинил по непредпазливост смъртта на С. Й. М. от [населено място], вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, представляваща опасен рецидив и изразяваща се в гръдна травма”. На осн.чл. 338 от НПК съдът потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. От изтъкнатата в касационната жалба аргументация може да се заключи в най-обобщен вид, че спорни са въпросите относно вменяемостта на подсъдимия по време на извършване на деянието, предвид констатираното при него заболяване епилепсия, както и неизследване на въпроса дали не е действал в състояние на физиологичен афект. Преди всичко следва да се подчертае, че касационната жалба представлява буквален препис на въззивната жалба, а на доводите в нея, въззивният съд е дал изчерпателен и убедителен отговор. На практика, жалбоподателят желае да получи нов/различен отговор на наведените пред въззивния съд оплаквания, без обаче да се е ангажирал с посочване на недостатъци в съдебния акт, който е обжалвал. Подобен подход при изготвянето на касационната жалба не намира основание в закона и затруднява касационния съд във възможността да извърши касационен контрол в рамките на правомощията му по чл. 354 от НПК. Поради това касационния контрол ще обхвана правилността на атакувания съдебен акт на плоскостта на изпълнението на процесуалните изисквания на чл.13, 14, чл.107, ал. 5 от НПК по отношение заключението, че подсъдимият е бил вменяем и че не е действал при стеснено съзнание, поради наличието на физиологичен афект. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, доколкото подсъдимият и защитникът му в съдебно заседание от 11.11.2019г. са поддържали направеното в разпоредителното заседание искане делото да се разгледа при съкратено съдебно следствие по гл. ХХVІІ от НПК. На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът одобрил съгласието на подсъдимия и защитника му да не се провежда разпит на голяма част от свидетелите и експертите, като при условията на непосредственост и устност е проведен разпит на подс. М., св. С. Е., М. М., експертите по съдебно-медицинските експертизи и вещите лица, изготвили заключението на комплексната съдебно - психолого психиатричната експертиза. На основата на задълбочен анализ на посочените доказателствени материали, инстанциите по фактите обосновано са заключили, че по време на извършване на деянието в поведението на подсъдимия не присъстват активни психопатологични феномени и той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Намирал се е в състояние на обикновено алкохолно опиване-лека степен, а цялостното му поведение е подредено, последователно, с пълноценен спомен, а промените в психичната сфера са само количествени. Липсват и обективни данни, даващи основание на експертите да обсъждат наличието на физиологичен афект. Убедително и детайлно съдът е защитил заключението си да кредитира коментираната съдебно-психолого психиатрична експертиза, тъй като липсват основания, които да внесат съмнение в нейната обоснованост, задълбоченост и в компетентността на изготвилите я експерти. Нещо повече, изрично в разясненията си пред първоинстанционния съд експертите са посочили обективните и медицински показатели, на базата на които са изключили възможността деянието да е извършено при физиологичен афект или поради епилептичен припадък със загуба на съзнание и гърчова симптоматика. С оглед посоченото, възражението на защитата за неизясненост на психичното състояние на подсъдимия и качеството му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл.33 от НК, е очевидно несъответно на доказателствената съвкупност. Изразяването на несъгласие с депозирано експертно заключение, към което съдилищата са се отнесли с доверие, не означава, че същото е необосновано или невярно от научна гледна точка и/или пък, че основаните на него изводи на съда са погрешни. Друг е въпросът, че щом някои от въпросите от предмета на доказване е несъмнено изяснен, включително и с помощта на експертно познание и са изпълнени изискванията за компетентност, непредубеденост и обоснованост на експертното заключение, принципно не се налага допускане на повторна експертиза по същия въпрос. В настоящия случай, контролираните съдилища в съответствие със закона са счели, че приобщената по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза следва да послужи за обосноваване на заключението, че подсъдимият М. е годен субект на престъплението, за което е бил предаден на съд. Не е било допуснато процесуално нарушение, свързано с оценката на заключенията от инстанциите по същество, нито е било нарушено правото на подсъдимия в този аспект, поради което оплакването за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК не намира опора в материалите по делото. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на материалния закон. В рамките на вярно установените факти действията на подсъдимия правилно са квалифицирани като престъпление по чл. 124, ал. 3, пр.1 във връзка с ал.1, пр.1 от НК. Не са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. М., съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, а именно по чл.124, ал.2 от НК, доколкото по делото не се констатира наличието на основната материално - правна предпоставки за прилагането на този състав - а именно деецът да е действал в състояние на силно раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалия с тежка обида, клевета или друго противозаконно действие. По делото е прието, че подс. М., след двукратно нанасяне на шамари на пострадалия М., при които той падал, осъществил действия по натиск в областта на гърдите на М., при което му причинил тежка гръдна травма (счупване на гръдната кост, счупване двустранно на множество ребра, контузия на белите дробове и масивен кръвоизлив в гръдната кухина). При тези факти правилно е посочено, че субективното отношение на подсъдимия М. към настъпилата смърт е при непредпазлива форма на вината му(небрежност), тъй като не е искал и предвиждал смъртта като последица, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди, а по отношение на телесната повреда е действал умишлено. Тези заключения на въззивния съд са съответни на материалния закон, поради което следва да бъдат утвърдени. Не е налице нарушение на закона и поради това, че с оглед процедурата по гл. ХХVІІ от НПК, наказанието на подсъдимия „не е заменено с друго”, доколкото в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК, е недопустимо приложението на чл.58а от НПК. Не се констатира да е налице и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода. Изводът за явна несправедливост на наложеното наказание предполага положителна констатация, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Следователно, необходимата корекция в наказанието се явява последица от заключение за неправилна дейност на съдилищата по индивидуализация на наказанието. Такава в конкретния случай не е налице. Прочитът на изтъкнатите в касационната жалба доводи позволява заключението, че те основно са свързани с неправилното приложение на закона и подценяване значението на данните за заболяването на подсъдимия и данните за възрастта и семейното му положение. Предвид изтъкнатите съображения за липса на основание за намеса по приложимото право, не се налага коригиране на наказанието в този аспект. Паралелно с това, съдът е извършил прецизна преценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК, отчитайки с действителната им тежест и значение както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. При диапазон на предвидената санкция за извършеното престъпление от 5 (пет) до 15 (петнадесет) години лишаване от свобода, преценката за налагане на наказание, над средния размер, поради превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства, е в съответствие с принципите за индивидуализация на наказанието. Същото се явява справедливо и съответно на тежестта на престъплението, за което М. е признат за виновен, и на личността на подсъдимия. Съдебните инстанции са отмерили същото при условията на чл. 54, ал.1 от НК, като са съобразили наличие на редица смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и заболяването на подсъдимия и поведението на пострадалия преди деянието. Обърнато е внимание и на частичните признания на дееца. Възрастта му и семейното положение пък не се отличават с особености, които да налагат допълнително смекчаване на наказанието. В този смисъл сочените от защитата като игнорирани доказателства за личността на подсъдимия са били предмет на обсъждане, като не е подценено значението им. Не са били надценени отегчаващите отговорността, с особена тежест от които факта на лошите характеристични данни и данните за високата обществена опасност на дееца, обосноваваща се допълнително и предвид механизма на причиняване на телесната травма, причинила и смъртта на пострадалия. При това положение касационната инстанция счете, че по делото не се констатират нови, различни или неотчетени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обуславят извод за несправедливост на отмереното наказание и които да доведат на неговата корекция в посока намаляването му. По изложените съображения и като намери развитите от жалбоподателя доводи за неоснователни, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно, на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.12.2020г. на Варненски апелативен съд, постановено по внохд № 164/2020г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: