О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 367 гр. София 12.09.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 юли през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч.гр.дело № 67 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищците В. Й. Д. и С. Ц. Д., чрез адв. Й. К. против определение № 270/14.12.2011 г. по ч.гр. дело № 314/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3960/27.10.2011 г. по гр.дело № 1404/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на съдопроизводствените правила. Според доводите в частната жалба налице е интерес от търсената защита с предявения отрицателен установителен иск, поради наличие на вероятност да бъде нарушено правото им на собственост върху процесния недвижим имот, че правният интерес произтича и от възможността с предявяване на установителни иск за собственост да се прекъсне течащата в полза на ответниците придобивна давност, тъй като последните се легитимират като собственици на основание дарение и при твърдения в исковата молба за придобиване на имота от несобственик за ответниците съществува възможност да придобият имота на основание придобивна давност. В изложението е формулиран правният въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, като процесуална предпоставка за допустимостта на иска, разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и решаван противоречиво от съдилищата. Ответниците по частната жалба Г. Д. К. и М. Х. К., чрез адв.Н. К. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната частна жалба по същество. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното: Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд по поставения правен въпрос, поради наличие на противоречива практика на съдилищата. Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК е наличието на интерес от установяването. При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита, но само в хипотезите, когато за ищеца няма друга възможност, предвидена в закона за защита на претендираните права, както и в изрично предвидените от закона случаи. Примери в тази насока са предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот от лица с възстановено право на собственост върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ срещу ползватели по пар.4а и пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ, както и искът по чл.440 ГПК, когато правото на ищеца, като трето лице е засегнато от насочено върху него индивидуално принудително изпълнение за парично вземане на длъжника. В тази хипотеза изрично е предвидена възможност в закона третото лице, чието право е засегнато от изпълнението да предяви иск за установяване, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника – т.е. да предяви отрицателен установителен иск. Относно цитираната практика на ВКС – решение № 188/10.08.2011 г по гр.дело № 1040/2010 г. на ВКС II г.о. същата е неотносима към потавения правен въпрос, тъй като разрешеният правен въпрос с това решение е различен от поставения по настоящото дело. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира за правилен крайният извод на въззвния съд за процесуална недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. С предявеният иск от жалбоподателите-ищци искат да се признае за установено, че ответниците Г. Д. К. и М. Х. К. не са собственици на недвижимия имот – жилище, находящо се на сутеренния етаж на сграда в [населено място], [улица] със застроена площ от 54 кв.м. с идентификационен номер * и за отмяна на осн.чл.537,ал.2 ГПК на два нотариални акта - нот.акт № */85 г. за дарение и нот.акт № */1992 г. за дарение. Ищците се легитимират като собственици на спорния апартамент на основание наследяване от майката на ищеца В. Д. и договор за покупко-продажба, сключен с брата на същия ищец – Ц. Й. Д.. Според твърденията в исковата молба родителите на ответника Г. К. са придобили процесния имот към 1949 г. и се разпоредили с него в полза на праводателката на ищците през 1966 г. Изложени са и твърдения, че през 1985 г. и през 1992 г. ответникът Г. К. и неговия баща взаимно си прехвърлили идеални части от процесния имот, който вече е бил продаден през 1966 г. Твърденията в исковата молба са, че посочените сделки накърняват правото на собственост на ищците върху процесния имот – т.е. налице е правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. С писмения отговор ответниците не са оспорили обстоятелството, че последните владеят избено помещение, находящо се между обозначено от ищците в процесното жилище помещение кухня от 12 кв.м. и стая от 28 кв.м., описани в нот.акт на ищците от 1966 г. и 1974 г., като тази стая според ответниците включва портиерска стая, която е обща част на сградата. Съдът намира, че в настоящият случай не се установява наличието на правен интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита. За ищците съществува друга възможност за защита на претендираното право на собственост върху процесното жилище и това е ревадникационен иск – чл.108 ЗС с оглед безспорно установения факт, че ответниците осъществяват владелчески действия спрямо спорния имот. Не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като настоящата хипотеза не е от изрично предвидените в закона случаи за разрешаване на правния спор, чрез предявяване на отрицателен установителен иск, какъвто е по чл.440 ГПК. Както се посочи в този текст е предвидена възможност за предявяване на отрицателен установителен иск от трето лице, чието право е засегнато от насочено върху него индивидуално принудително изпълнение за парично вземане за установяване, че имуществото върху което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Изложените съображения налагат извода, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: Допуска касационно обжалване на определение № 270/14.12.2011 г. по ч.гр.дело № 314/2011 г. на Бургаския апелативен съд по подадена касационна частна жалба вх. № 79/05.01.2011 г. от В. Й. Д. и С. Ц. Д. от [населено място], [улица], № 38, чрез адв.Й. К.. Оставя в сила определение № 270/14.12.2011 г. по ч.гр.дело № 314/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3960/27.10.2011 г. по гр.дело № 1404/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: