Ключови фрази
доказателства * Иск за признаване уволнението за незаконно * имуществена отговорност

Ном. N 35

РЕШЕНИЕ

 

 

158

 

 

София, 17.02.2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр.дело № 3781/2008 година по описа на бившето І г.о.

 

 

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение №76/03.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №335/25.6.2008 г. по гр.д. №360/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к. С решението на Русенския окръжен съд по гр.д. №57/2008 г. оставено в сила решение №252/13.12.2007 г. по гр.д. №1788/2007 г. по описа на Русенския районен съд.

В решението е прието, че от събраните по делото доказателства се установява предаването на инвентара, включително и горивото от предишния на новия огняр, за което има съставен приемателно-предавателен протокол, при което количеството гориво е било измерено на 22.12.2006 г., като с оглед показанията н свидетеля А този протокол не е бил взет предвид при налагане на дисциплинарното наказание. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че ищцата, макар и да отговаря за законосъобразното изразходване на горивото, не е материално-отговорно лице за количествата гориво в повереното й заведение, а такива са лицата, които пряко го разходват с цел отопление на помещенията. Изводът е подкрепен с факта, че огнярът А. , но не и ищцата, е подписал констативния протокол от 14.02.2007 г. в качеството му ма материалноотговорно лице. Ат друга страна, е прието, че директора на ОДЗ е проконтролирала измерването на количеството гориво и предаването му на назначения нов огняр, поради което не е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ, поради което уволнението й е незаконно.

По въпроса за точното приложение на закона – чл. 147,.ал.1, т.т.1 и 5 ППЗНП.

Съгласно чл. 147,.ал.1, т.т.1 и 5 ППЗНП “Директорът, като орган за управление на детската градина и на училището: 1. организира, контролира и отговаря за цялостната дейност; и 5. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетните средства.”. Визираните правни норми очертават обща отговорност, включително и материална, за директора на детска градина по организацията, контрола и цялостната дейност, както и за съставяне на бюджета и за законосъобразното, целесъобразното и икономично разпореждане с бюджетни средства. Поради това ищцата - ответница по касация в настоящото производство, се явява материалноотговорно лице.

В касационната жалба против въззивното решение на Русенския окръжен съд се твърди, че не са обсъдени в тяхната цялост представените по делото писмени доказателства, както и приетата от съда съдебно-техническа експертиза. Моли се уважаване на касационната жалба.

Ответникът по касация – Р. Х. Р., посредством процесуалния си представител - адв. В, е депозирала писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:

Оплакването на касационния жалбоподател за съществено нарушение на съдопроизводствените действия, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и приетата от съда съдебно-техническа експертиза е основателно. От мотивите на въззивното решение е видно, че съдебно-техническа експертиза не е обсъждана изобщо, а свидетелските показания са обсъждани фрагментарно.

С оглед изложеното е налице хипотезата на чл.281, т.3, предложение второ, във връзка с чл.293, ал.3, хипотеза втора ГПК, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.

При новото разглеждане на делото от окръжния съд следва да се обсъдят всички ангажирани по спора доказателства, както и данните от приетата от съда съдебно-техническа експертиза, с оглед разпоредбите чл.147, ал.1, т.т.1 и 5 ППЗНП.

Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.3, хипотеза втора ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОТМЕНЯ въззивно решение №335/25.6.2008 г. по гр.д. №360/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., и ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: