Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
София, 20.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 724 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
К. на [община] , област В. Б. Н., чрез процесуалния представител ст.юриск. Ж.С. обжалва и иска да бъде отменено Решение Nо 316 от 21.03.2011 год. по гр.възз.д.Nо 32/ 2011 година на ОС-Варна .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с извод , че въпроси за допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност,за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес , че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик , са разрешени в смисъл противоречащ на този, съответно по Решение Nо 673/21.02.1983 година на ВС-I отд., Решение Nо 2743/07.07.1983 г. на ВС-I отд., на Решение Nо 6 от 22. 01. 2009 година по гр.д. Nо 4769/2007 година на ВКС- IV отд., Решение Nо 1296/17.12.2008 година по гр.д. Nо 5083/2007 го. на ВКС и Решения Nо 93/ 08.04.2008 година по гр.д. Nо 308/2007 година на ОС-Русе и Решение Nо 71/ 13.03.2009 година по гр.д. Nо 32/2009 година на ОС- Стара Загора.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. К.-АК В. като пълномощник ищците, с който се оспорва основателността на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 3346/ 22.10.2010 година по гр.д. Nо 11043 /2009 година на РС- Варна и е постановил ново, с което е прието, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, за установено по отношение на О. , че ищците-Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М. са собственици на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * – за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв.м. , която част е от 3 058 кв.м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице. Присъдени са разноски по делото.
С предявения положителен установителен иск ,наследниците на П. К. Ж., починала 1974 година , са поискали да им бъде признато правото на собственост на реална част от около 4 дка от УПИ * - за спорт от кв. 13 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 8 528 кв.м. на основание придобивна давност от 1960 година до днес , при присъединено владение към това на наследодателката им П. Ж., която е владяла имота от 1940 г. до 1958 г. , на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
За да уважи искът , въззивният съд е приел , на базата на изслушани свидетелки показания , че бащата на П. Ж. – К. Ц. Д., /п. 70 г./, е притежавал имот от 12-13 дка .Прието е , че след като наследниците на сина П. К. Д. – К. П. К. и Й. П. К. са се снабдили с титул за собственост- съответно първият с констативен НА Nо */1974 год. за собственост по давност на 3 600 кв.м. и за двамата - констативен НА Nо */2003 година и при данните, че е налице разделяне на имота, обосновано с данни по представена по делото тахиметрична снимка от 1960 година и комбинирана скица /л. 104-105 /, останалите около 4 дка са признати за собственост на наследниците на дъщерята П. Ж., на основание давностно владение.
Решението на въззивния съд е неправилно, постановено при неточна интерпретация на фактите и в нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС във вр. с чл. 120 ЗЗД , във вр. с чл. 86 ЗС, респ. § 1 от ЗД на ЗС / в редакции ДВ.бр.46/2006 г., ДВ.бр.105/2006 г., изм. ДВ. бр.113/2007 год., ДВ. бр.109/2008 год. и ДВ. бр.105/2011 година.
За времето от 1960 година до датата на завеждане на иска- 20.10.2009 година , при условията на присъединено владение от майка им П. К. Ж. , осъществено за периода 1940 год. до 1958 година , ищците Г. А. , С. К. , К. К. , И. Ж. и В. М. не са могли да придобият процесния недвижим имот на основание придобивна давност.
До момента на предявяване на иска нито покойната П. Ж. , нито нейните наследници- ищците не са се позовали на придобито парво на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност било чрез снабдяване с констативен нотариален акт, било чрез предявяване на иска за собственост или релевирано възражения срещу предявен срещу тях иск за собственост.
Ако процесният имот е бил собственост на К. Ц. К.-баща , липсата на данни, които да потвърдят факта за извършено през 1940 г. в полза на П. Ж. /неформално/ дарение на имота от 12. 400 дка и преотстъпено владение на същия, не дава нито фактическо , нито правно основание да се приеме , че към 1940 година именно дъщерята е получила , с или без надлежни документи, владението на имота , владяла го е за периода до 1968 година / според твърдения в исковата молба / и го е придобила на оригинерно основание - по давност към този момент.
Ако би се приело, че през 1974 година , към момента на смъртта си същата е владяла процесната реална част от имота , при данните по НА Nо */1974 година за придобито право на собственост на 3 600 кв.м. от наследниците на нейният брат, то действително може да се приеме факта, че е налице присъединено владение към това , което са започнали да осъществяват ищците , като наследници след смъртта и.
На основание чл. 291 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС споделя като правилно, почиващо на точното тълкуване на закона застъпено категорично становище в мотивите на част от цитираните съдебни решения ,с оглед на който е допуснато касационното обжалване, че при действието на ЗТСУ/ отм./ , съгласно чл. 59 ЗТСУ/ отм./, разпоредба в сила от 1.06.1973 година , не е допустимо придобиването както на реално определени , така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение на части от такива парцели. Владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица придобиването по давност на съответна идеална част.
Възприетата по обжалваното решение теза в обратен смисъл е неправилна.
Към 2009 година , когато за първи път , ищците като наследници на П. Ж. се позовават на придобито право на собственост въз основа на осъществено владение на чужд недвижим имот с намерения за своене в рамките установения от закона срок , такова право на собственост не може да бъде зачетено.
При заявен положителен установителен иск за собственост , придобит по давност , основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на определения от закона срок по давност е налице възможността за придобива собствеността по отношения на вещта, обект на владението. Правото на собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти- чл. 79 ЗС. Когато се касае до владение по отношение на реална част от чужда вещ, законът не съдържа разпоредба , от която да следва , че владението върху един обект/ доколкото реалната част може да се счита за такъв/ може да се счита за трансформирано владение върху друг обект или, че последицата на владението на една вещ е придобиване правото на собственост на друга вещ. Доколкото може да има такава фикция, тя се установява от закона – чл. 181 ал.1 ЗТСУ/ отм./, което правило намира приложение само и доколкото продобивната давност е изтекла преди влизане в сила на закона т.е. на ЗТСУ- т.е. преди датата 1.06.1973 година.
За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки-претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика , както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение ,което сочи ,че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика.
В случая , приемaйки , че позоваването на изтекла в полза на ищците придобивна давност е с дата 20.10.2009 година , то за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години , без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца , т.е. считано на-късно от дата от 20.10.1999 година.
За посоченият период от време , въззивняит съд не е съобразил кой е невлаедеещият собственик на имота , спрямо когото е осъществено владението с намерение за своене.
Ответникът по делото - О. д. Ч. е оспорил иска , поддържайки терза , че имотът е общинска собственост , актуван с АОбПС Nо 306/13.03.2009 година , на основание § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС / ДВ. бр.96/1999 година. Тази теза не е опровергана от събраните по делото доказателства .
АОбС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява , че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.
Правилна и законосъобразна е изразената по представените съдебни решения теза , че А. или АОбС нямат конститутивно действие , тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост , но имайки констативен характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината , при заявен иск за собственост срещу д. или О. , в тежест на ищецът , претендиращ собствеността на имота на лично придобивно основание , е да установи правото си на собственост върху претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на ответника Д. или О., отразено по А./АОбС.
За процесната част от недвижими имот няма ангажиран като доказателство титул за собственост, различен от този на О.- АОбПС Nо 306/2009 година. Данните по делото не опровергават отразеното по акта- а именно , че собствеността е на държавата.
Преди 09.09.1944 г. имотът е държавна собственост по силата на нормата на чл. 3 от ЗДИ от 1948 г. /отм./-Държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому, след като към тази дата праводателите на ищците-майка и дядо , не притежават документ , легитимиращ ги като собственици на недвижим имот от 12-13 дка. Липсват каквито и да са доказателства за трансформация на правото от държавна в частна собственост, в тази насока безспорно установения факт , че по разписен лист към одобрения през 1987 година ЗРП на [населено място] за УПИ * от кв. 13-спорт липсва отразяване на предишни собственици. Само фактът на владението с намерение за своене на имота също не променя характера на собствеността.
С разпоредбата на чл. 6 ЗС, в редакцията към 1965 година, респ. и към 1986 г.,е възпроизведена цитираната норма на ЗДИ от 1948 г./ отм./ и следва , че държавата придобива имотите , които нямат друг собственик . Дори да не се твърди друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице , разпоредбата на чл. 6 ЗС/ отм./ съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. Доколкото по силата на Закона за общинска собственост/ ЗОбС/ имотът е преминал в патриомониума на общината, за което е съставен и съответния АОбС, по арг. на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, обн. ДВ. бр. 96/1999 година ,” застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините , съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове , преминават в собственост на общините”.
Съгласно чл. 86 ЗС, разпоредба ,приета през 1951 год. , в редакция до изм. бр.33/1996 г.- е налице категорична забрана да се придобие по давност вещ, държавна собственост”. По силата на § 1 от ЗД на ЗС / ДВ. бр.46/2006 година, в сила от 1.06.2006 г., изм. с ДВ.бр.105/2006 г.,изм.с ДВ. бр.113/2007 год., изм. с ДВ. бр.109/2008 год. и съответно изм. с ДВ. бр.105/2011 г., в сила от 31.12.2011 година – давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014 година .
Или, ако се отчете правилно моментът , от който и до който следва да е налице необезпокоявано 10- годишно владение с намерения за своене на чуждия имот ,така , както е посочено по-горе в изложението , и факта , че именно държавата респ. общината е собственик на имота и поради естеството на собствеността приодбивната давност е ограничена времево като основание за придобиване правото на собственост на обектите на държавната и общинска собственост, следва , че в полза на ищците не може да бъде признато право на собственост , придобито на оригинерното основание по чл. 79 ал.1 ЗС . Този извод налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът на наследниците на П. К. Ж. за собственост следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 316 от 21.03.2011 год. по гр.възз.д.Nо 32/ 2011 година на ОС-Варна и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ заявения на основание чл. 124 ал.1 ГПК, положителен установителен иск на Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М., всичките от [населено място] срещу О. д. Ч. са се признае за установено , че собственици, на основание придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС , на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * – за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв.м. , която част е от 3 058 кв.м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице, като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |