Р Е Ш Е Н И Е № 35 [град София], 28.02. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Ц. в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Н. наказателно дело № 631 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Л. К. Л. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 924/2010 г. и отмяна на въззивно решение № 263 от 1.09.2010 г. на В. окръжен съд. Осъденият представя собствено изложение на фактите и обстоятелствата, при които според него са се развивали събитията. От съдържанието на направеното искане могат да се извлекат доводи срещу преценката на съда за достоверност на показанията на свидетелката А. и на св. Й., както и доводи за недоказаност на обвинението той да е един от извършителите на продължаваното престъпление. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Успоредно настоява да се отчетат и смекчаващи отговорността обстоятелства със значение при индивидуализация на наложеното наказание. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 242 от 29.04.2010 г. по н. о. х. д. № 6048/09 г. В. районен съд е признал подсъдимия Л. К. Л. за виновен в това, в периода 19.08.2008 г. – 7.10.2008 г. в[населено място] и в[населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с неустановено лице, с цел за набави за себе си и за другиго имотна облага да е възбудил и поддържал заблуждение у Я. Й. Ж., В. М. Я., Й. В. Й. и Т. Н. А. (за това, че техни близки са причинили катастрофа и за освобождаването им от полицията следва да предадат определена сума пари) и с това е причинил имотна вреда в размер на 1 000 лева и 1 000 евро на Я. Й. Ж., 1 000 лева на В. М. Я., 8 000 лева на Й. В. Й. и е направил опит да причини вреда на Т. Н. А. в размер на 1 500 лева, всичко на обща стойност 13 455 лева и 83 ст., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК му е наложил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати съответни обезщетения на гражданските ищци – Я. Й. Ж., В. М. Я., Й. В. Й. за причинени имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 263 от 1.09.2010 г. по н. н. о. х. д. № 924/2010 г. В. окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда, която е влязла в сила. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за неправилна оценка на част от свидетелските показания при проверката за достоверност, поради което съдът не е установил извършителя на престъплението всъщност представлява оплакване за необоснованост, което не е касационно основание. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения и в този аспект е изложил ясни, логични и изчерпателни съображения кои доказателствени източници и защо приема за достоверни и кои и защо счита, че са недостоверни. За да приеме, че подсъдимият Л. е един от извършителите на деянията, включени в единното продължавано престъпление въззивният съд задълбочено е разгледал свидетелските показания поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници, включително с резултата от извършените разпознавания. Грижливо е подходил и към обясненията на подсъдимия, че във всеки от инкриминираните случаи той е извършвал услуга на платежоспособен клиент, с когото е поддържал единствено отношения, свързани с дейността на таксиметров шофьор. Приел ги е за недостоверни, отчитайки обективно установените действия на подсъдимия Л., подчинени на взаимна координация и съгласуваност с неизвестно по делото лице в обстановка, която напълно потвърждава общия умисъл за престъпните деяния, елементи от продължавана престъпна дейност. В рамките на приетите за установени по делото факти правната квалификация е законосъобразна. Осъденият се позовава на смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче са били взети под внимание при определяне на наложеното наказание. То напълно съответства на тежестта на престъплението, личността на осъдения и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Предвид отсъствието на допуснати съществени нарушения искането на осъдения Л. К. Л. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. К. Л. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 924/2010 г. по описа на В. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: