Ключови фрази
Неоснователно обогатяване - субсидиарно приложение * строително-монтажни работи * наемни правоотношения * подобрения


5
РЕШЕНИЕ


N 110
София, 11.07.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
При секретар: Ангел Йорданов
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N1113/2016 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
[фирма], [населено място],чрез пълномощника си - адв. А. П. е подал касационна жалба срещу решение №154 от 21.01.2016г. по т.д.4138/15г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът излага доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт – касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация - Институт по физиология на Растенията и генетиката при Б. чрез пълномощника си – юрк. Г. Г. – А. е на становище, че жалбата е неоснователна
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С решението,предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение № 4653 от 29.06.2015г. по гр.д. 18905/14г. на Софийски градски съд, в частта, с която е бил уважен предявеният от настоящия касатор против Институт по физиология на Растенията и генетиката при Б. иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата 84056.30лв., ведно с лихвата върху тази сума и по същество е отхвърлил иска в отменената част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД се прилага само когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя/ наемател/ за вложените строителни работи и средства, а от установената по делото фактическа обстановка, с оглед сключеният между страните договор, разпоредбата на чл.59 ЗЗД била неприложима.Съставът, въпреки тази констатация е разгледал иска, квалифициран от него по чл.59 ЗЗД и по същество е обосновал подробни мотиви за недоказаност на претенциите, довело и до обжалвания резултат, а именно - отхвърляне на този иск.
С определение №32 от 16.01.2017г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Касаторът е развил оплакване, за неправилност на изводите на съда относно недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД, като е поддържал и пред настоящата инстанция, както и в цялото съдебно производство, че отговорността, която иска да бъде ангажирана е извъндоговорна, поради което и иска е допустим, тъй като липсва уговорка в договора по отношение на претендираните СМР. Настоящият състав счита, че преценката на въззивния съд за недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД / който е бил предявен, с оглед заявеното в исковата молба и нейният петитум/ е неправилна. Този извод се налага от обективното съдържание на претенцията, която, така както е заявена обхваща отношения между страните, извън сключения договор за наем. Претенцията на ищеца се състои в искане за обезщетяване на държател/ какъвто е наемателя /, който твърди, че е извършил подобрения в имота, които, обаче, са извън договореното със сключения договор. Този извод е в съответствие с разясненията дадени с ППВС №1/79г. и ТРОСГК №85/68г. на ВС на РБ, с които е указано със задължителна за съдилищата практика, че отношенията между държателя, който твърди, че е извършил подобрения в имота, който държи и собственика на този имот се уреждат съобразно договора между тях, а ако не е налице такъв по отношение на извършените подобрения по правилата на водене на чужда работа без пълномощия или по правилата на неоснователното обогатяване. И тъй като в случая, с оглед заявените обстоятелства, свързани с договаряне на конкретни предели на извършване на ремонт и преустройство в наетия обект и въвеждане на изискване всяко допълнително СМР да бъде предварително разрешавано от наемодателя, което по своята правна същност означава противопоставянето му на свободно извършване на допълнителни СМР в обекта, то по отношение на така претендираното обезщетение, уточнено като такова обхващащо СМР, извън договореното, претенцията следва да намери своето правно основание именно в субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД – арг. чл.61, ал.3 ЗЗД. Следователно, производството има за предмет допустим иск, като извода на възивният съд за наличие на друг ред за защита на правата на наемателя, съставлява неправилност на този извод,а не води до недопустимост на акта, тъй като иска по чл.59 ЗЗД е бил разгледан от състава по същество. С оглед изложеното подробно развитото оплакване за неправилност на приетото от съда за неприложимост на чл.59 ЗЗД е основателно.
Както бе отбелязано, въззивният състав е разгледал иска по чл.59 ЗЗД по същество. Оплакванията за неправилност на неговите изводи за неоснователни.
Правно необосновано касаторът счита, че въззивният съд е следвало да разгледа „аргументи относно наличието на предварителен отказ от иск”. Страната е повторила накратко поддържаното в производство за недействителност на уговорката в чл. 2.3.4. от договорна за наем, в частта й, с която страните уреждат отношенията си във връзка с ремонта в рамките на 16 000лв. поради това, че е недопустим „отказ от иск” за действително извършените работи. Тези доводи са ирелевантни спрямо приетото от състава за недоказаност на претенцията по чл.59 ЗЗД, с оглед правилно разпределената от първостепенния съд доказателствена тежест и липсата на доказване на конкретно осъществените СМР и тяхното действително остойностяване. Този извод следва от това, че съдът е разгледал иска по чл.59 ЗЗД, а както бе посочено вече, същият е допустим. Следователно, въведената в производството като довод за недействителност на клауза от договора за наем, за да бъде обоснован извод за допустимост на иск по чл.59 ЗЗД е без правно значение, още повече, че хипотеза на предварителен отказ от иск има съвсем различно правно съдържание от вложеното от страната.
Неоснователно е и оплакването на касатора, свързано с доказаност на наличие на неоснователно обогатяване. Твърдението, че страните не спорят, че подобренията са извършени, което било видно от въззивната жалба е фактически невярно. Ответникът по иска е оспорил именно твърдението за осъществени ремонтни работи над договореното. Като е поддържал, че отношенията между страните са изчерпани с постигнатото съгласие с договора за наем за осъществяване на ремонт в рамките на 16000лв. Освен това, изрично е обосновал именно във въззивната си жалба недоказаност на претенциите на настоящият касатор – въззиваем в производството, като е твърдял че не са ангажирани доказателства за действителното извършване на претендираните от ищеца разходи за подобрения.Необосновано правно и фактически е и твърдението, че протоколите, с които е приет обекта и предаден впоследствие, доказвали извършаването на конкретни СМР. Този извод, в чисто фактически план е подкрепен, от това, че с първият протокол е посочено лаконично при предаване на имота на наемателя от наемодателя, че „сградата подлежи на основен ремонт”, а с вторият протокол, удостоверяващ връщането на имота на наемодателя е посочено също така лаконично, че „ обекта е приет в „ нормално експлоатационно основание”. Липсват каквито и да било доказателства, установяващи конкретното състояние на имота при неговото предаване – като общо посоченото „основен ремонт” не определя вложеното в това понятие съдържание при липса на обозначаване на вида и обема на СМР, които е следвало да бъдат извършени, респективно подробно описание на имота свързано със състоянието му към този момент. Липсват доказателства относно представяне, респективно приемане на конкретен вид работи по ремонтиране на сградата, както и доказателства, свързани с това какво точно е включвало договореното между страните по отношение на стойността 16000лв. – по договора, в какъв вид е била сградата, в какъв вид тя е била след влагане на договорените суми, респективно какво над тези суми е било остойностявано като извършено и съответно установяващо разместване на блага, при които ответникът се е обогатил неоснователно. Обобщените оплакванията на касатора, за това, че следвало да доказва отрицателен факт- че не е вложил материалите на друго място, че не е строителна фирма, за да използва закупените материали за друго място и т.н. са все обстоятелства предполагащи оспорване заключението на вещото лице, изслушано от първата инстанция, респективно изискване за изслушване на друга експертиза, което не е било въведено процесуално, като и в настоящият случай не е направен довод за допуснато процесуално нарушение от съдилищата при събиране на доказателствата. Още повече, че в касационната жалба, касаторът изрично поддържа, че експерта е дал обективно заключение, което според него установявало твърдяните факти, а ако въззивника- сега ответник по касация, считал, че материалите са вложени на друго място, следвало да докаже това. Така направеното оплакване е свързано с възлагане на доказателствената тежест, която правилно е била разпределена от първостепенния съд и по която не са въведени оплаквания за процесуални нарушения нито пред настоящата инстанция, нито пред въззивната. Или ищецът именно е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършил подобрения, които неоснователно са обогатили ищеца, че материалите по посочените фактури са били вложени именно в наетия обект, че те са надхвърлили договореното и по този начин са били осъществени СМР, както се твърди, извън договора, каквото доказване в случая не е било осъществено.
С оглед изложеното, правилни са изводите на възивният състав за недоказаност на иска по чл.59 ЗЗД, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №154 от 21.01.2016г. по т.д.4138/15г. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: