7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 370 София, 25.09.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1416 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№653/19.02.2020г., подадена от И. С. Х. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Ц. М. от АК-Г., срещу решение №13, постановено на 09.01.2020г. от Габровския окръжен съд по в.гр.д.№387/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд.
С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 55.94% ид.части от приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор .........., намираща се в ПИ с идентификатор ............. по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица]; отхвърлен е предявеният от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. евентуален иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху югозападното помещение в приземен етаж на жилищната сграда с идентификатор .........; отхвърлен е и предявеният от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. евентуален иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/6 ид.част от югозападно помещение от приземния етаж на сградата.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според касатора в обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №26 от 23.02.2017г. по гр.д.№3024/2016г. на Първо ГО на ВКС, е разрешен въпросът следва ли помещение от приземен етаж, което по архитектурен проект за приземния етаж е предвидено като складово помещение /маза/ и което е оставено извън предмета на прехвърлителна сделка за първия етаж и част от приземния етаж, да се приеме, че е принадлежност към втория жилищен етаж, към който с прехвърлителната сделка, въз основа на която е придобит, не е прехвърлено складово помещение /маза/ от приземния етаж.
Поддържа също така, че с подадената въззивна жалба е обжалвал решението на първоинстанционния съд само в частта по исковете, предявени като евентуални, а именно за признаване правото на собственост и предаване владението на югозападното помещение от приземния етаж на сградата, евентуално на 1/6 идеална част от това помещение, което обаче въззивният съд не е взел предвид, а е потвърдил решението на първоинстанционния съд изцяло, вкл. и в необжалваната част.
В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Б. С. К. чрез процесуалния си представител адв.Е. К., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
И. С. Х. е предявил срещу Б. С. К. и Т. М. К. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 55.94% ид.части от приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор .........., намираща се в ПИ с идентификатор ........... по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], с твърдението, че страните са етажни собственици, като първият етаж от сградата е собственост на Б. С. К. и Т. М. К. /прехвърлен им срещу задължение за издръжка и гледане от С. Х. С. и С. И. С. с н.а.№..., том ..., дело №.../22.12.1995г./, а вторият етаж – на И. С. Х. /прехвърлен му с договор за дарение като недовършен от С. Х. С. с н.а.№..., том ..., дело №.../01.11.1977г./. Поддържа, че сградата има и подпокривно пространство, което се явява обща част, както и приземен етаж, който се състои от три мази, сервизни помещения, коридор и стълбищна площадка, като в договора за дарение, сключен през 1977г. не е посочено, че едновременно с втория етаж се прехвърлят и 1/2 ид.част от общите части на сградата, но същите по разпоредбата на закона се считат за принадлежащи към жилището. Посочва, че според сключения през 1995г. договор за прехвърляне на първия етаж са включени и стая, маза, коридор и сервизни помещения от приземния етаж на сградата, но прехвърлителите са могли да се разпоредят само с 1/2 ид.част, тъй като след сключения през 1977г. договор за дарение са притежавали само тази част. Поддържа, че приземният етаж по архитектурния проект от 1972г. представлява три мази, коридор и сервизни помещения и промяна в предназначението му не е извършвана, той няма самостоятелно юридическо съществуване и представлява обща част на сградата, като до 2014г. е ползван и от двете спорещи страни.
При условията на евентуалност предявява иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху югозападното помещение в приземен етаж на жилищната сграда, като поддържа, че това помещение не е прехвърлено на ответниците през 1995г. и представлява принадлежност към жилището на втория етаж, поради което и не е било предмет на прехвърлителната сделка през 1995г.
При условията на евентуалност предявява иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/6 ид.част от югозападно помещение от приземния етаж на сградата, което помещение не фигурира като прехвърлено нито в договора, сключен през 1977г., нито в договора, сключен през 1995г. Поддържа, че след смъртта на С. И. С. /починала на 17.11.2011г./ той като неин син е придобил по наследство претендираната идеална част от това помещение.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК Б. С. К. е оспорила така предявените искове, като е поддържала, че е придобила обекта, предмет на предявените по реда на чл.108 ЗС искове на годно правно основание – сключеният през 1995г. договор. Твърди, че приземният етаж е обособен като самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, кухня, коридор, килер, баня и тоалетна, построен в периода 1972-1974г. от С. Х. С. в отклонение от одобрения през 1972г. архитектурен проект, като още тогава предвидените по архитектурния проект три мази са устроени като жилищни помещения. Поддържа, че югозападното помещение попада изцяло в очертанията на застроената площ на приземния етаж и е част от функцията на обособеното жилище и не представлява принадлежност към втория етаж на сградата, който е изграден и дарен като група от функционално и пространствено обединени помещения, представляващи жилище със съответното необходимо складово помещение – дрешник.
С постановеното от първоинстанционния съд решение е отхвърлен както предявеният от И. С. Х. иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху 55.94 % идеални части от приземния етаж на сградата, така и исковете, предявени от него при условията на евентуалност.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. С. Х. само в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху югозападното помещение в приземния етаж, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/6 ид.част от този обект.
В постановеното от въззивния съд решение обаче е посочено, че предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд и по трите, предявени при условията на обективно евентуално съединяване иска и решението на първоинстанционния съд е потвърдено в неговата цялост. Поради това настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. С. Х. иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху 55.94 % идеални части от приземния етаж на сградата с цел проверка на неговата допустимост.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че И. С. Х. е собственик на втория жилищен етаж на сградата, а ответниците – на първия жилищен етаж, както и че всеки от тези жилищни етажи има складово помещение – дрешник.
Посочено е, че спорен е въпросът относно собствеността на помещенията в приземния етаж и дали същият има характера на обща част на сградата, обслужваща самостоятелните обекти или представлява самостоятелен обект на право на собственост, както и дали целият или част от приземния етаж е бил прехвърлен от родителите на страните на ответницата Б. К. през 1995г. по време на брака ѝ с Т. К..
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и в частност на св.С. С., баща на И. Х. и Б. К., както и от обясненията на страните, дадени в открито съдебно заседание, въззивният съд е приел за установено по безспорен начин, че при строежа на сградата първо е бил завършен приземният етаж, в който били изградени и обзаведени стаи, кухня, баня и тоалетна и сервизни помещения, като в този приземен етаж се настанили и заживели родителите С. С. и С. С., както и техните деца И. Х. и Б. К.. Прието е, че цялото семейство живяло там докато децата създали свои семейства, а след това в приземния етаж продължили да живеят двамата родители, които след пенсионирането на бащата около 2000г. отишли да живеят на село.
Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че приземният етаж е изграден и обзаведен като жилищен и от изграждането си и до настоящия момент се ползва като такъв, а не като етаж със складови помещения.
Въз основа на заключенията на изготвените по делото технически експертизи въззивният съд е приел за установено, че при изпълнение на етажа е налице незначително отклонение от одобрения архитектурен проект на сградата – етажът е изграден не като приземен, а като надземен, с 5 броя стъпала над земята, със светла височина 2.45 метра, при запазено разпределение на помещенията, но вместо три мази /както е по проект/ са изградени три стаи, при което помещенията в етажа включват и стая за кухня, баня с тоалетна и дрешник. Прието е, че още при изграждането му приземният етаж е отговарял на изискванията на Наредба №5 за правила и норми на териториалното и селищно устройство от 1977г. и е представлявал жилищен обект, към който също е изграден дрешник, като в този етаж никога не са съществували мази и никога не е бил обща част на сградата нито по свето естество, нито по предназначение. Поради това въззивният съд е приел, че приземният етаж е самостоятелен жилищен обект още от изграждането му, т.е. годен самостоятелен обект на собственост.
Взето е предвид, че за извършената промяна в архитектурния проект не е издадено разрешение от [община], но е прието, че като самостоятелен жилищен обект и като такъв годен обект на разпоредителна сделка, етажът е прехвърлен законосъобразно от С. Х. С. и С. И. С. на ответницата Б. С. К. по време на брака ѝ с ответника Т. М. К. чрез представения по делото н.а.№..., том ..., дело №.../22.12.1995г.
Изложени са съображения, че при внимателен прочит на този нотариален акт от 1995г. се установява, че е прехвърлен целият приземен етаж, а не част от него. Посочено е, че в нотариалния акт са изброени помещения, но пък и изрично в акта е записано „приземен етаж, състоящ се от …“, а не е записано, че се прехвърля част от приземен етаж и да са посочени прехвърлените помещения. Поради това е прието, че ответниците са придобили правото на собственост върху целия приземен етаж, а ищецът не притежава никаква част от него на каквото и да било основание.
Според практиката на ВКС /решение №26/23.02.2017г., постановено по гр.д.№3024/2016г. на Първо ГО на ВКС/ преценката дали едно помещение /складов обект, находящ се в тавана или в зимника/ представлява принадлежност към жилище обект в сградата в режим на етажна собственост или е самостоятелен обект на право на собственост, следва да бъде направена към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ /сделка или придобивна давност/, въз основа на който се поддържа, че е придобито правото на собственост от лицето, като се има предвид, че предмет на самостоятелно придобиване може да бъде само такава част от сградата, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект.
В настоящия случай въззивният съд е извършил преценка дали приземният етаж е представлявал самостоятелен обект на право на собственост /жилище/ към три релевантни момента – към момента на изграждането на приземния етаж /1972-1974г./, към момента, в който касаторът е придобил право на собственост върху втория жилищен етаж от сградата /1977г./ и към момента, в който ответниците са придобили правото на собственост върху първия жилищен етаж на сградата /1995г./.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че след като още към момента на построяването приземният етаж е изграден и обособен като самостоятелно жилище, отговарящо на изискванията на действащия към този момент устройствен закон, то лицата, които са построили сградата въз основа на притежавано право на строеж, са придобили правото на собственост върху този обект именно като самостоятелен такъв, както и че още към този момент помещенията в този етаж не са били складови по предназначение, а оттам и не са представлявали нито принадлежност към някой от строящите се първи и втори жилищен етаж, нито обща част на сградата.
В съответствие с възприетото в практиката на ВКС становище въззивният съд е приел, че обектът в партерния етаж като самостоятелен такъв е останал в патримониума на построилите сградата лица и след извършеното през 1977г. разпореждане с правото на собственост върху втория жилищен етаж, както и че подобно разпореждане не противоречи на установените в устройствения закон изисквания, тъй като вторият етаж има складово помещение – дрешник и друго складово помещение не му е необходимо.
В съответствие с практиката на ВКС също така въззивният съд е приел, че обектът може да възникне и да съществува като самостоятелен независимо дали е предвиден като такъв в одобрения архитектурен проект в хипотеза, при която първоначално всички обекти в сградата, т.е. сградата като цяло, са построени от лицата, притежаващи правото на строеж за цялата сграда и придобити в собственост от същите лица. Промяната в предназначението на обекта е извършена от едноличния собственик на сградата.
Поради това настоящият състав приема, че в останалата част не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №13, постановено на 09.01.2020г. от Габровския окръжен съд по в.гр.д.№387/2019г. в частта, потвърждаваща решение №146/03.10.2019г. по гр.д.№63/2019г. на РС-Трявна в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 55.94% ид.части от приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор .........., намираща се в ПИ с идентификатор .......... по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица].
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №13, постановено на 09.01.2020г. от Габровския окръжен съд по в.гр.д.№387/2019г. в частта, потвърждаваща решение №146/03.10.2019г. по гр.д.№63/2019г. на РС-Трявна в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. евентуален иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху югозападното помещение в приземен етаж на жилищната сграда с идентификатор ........., както и в частта, с която е отхвърлен и предявеният от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. евентуален иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/6 ид.част от югозападно помещение от приземния етаж на сградата.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: |