Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
София, 11 февруари 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети октомври ………........... 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова .................................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1542 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок са постъпили касационни жалби от страна на подсъдимия Т. Т. и неговия служебен защитник. Обжалва се решение № 79 от 10.06.13 год., постановено по ВНОХД № 76/13 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 35 от 21.03.13 год. на Ямболския окръжен съд. Посочено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се измени решението, като се намали наложеното на Т. наказание.
Жалбите се поддържат в съдебно заседание от назначения в производството пред ВКС служебен защитник и подсъдимия. Представя се писмена защита.
Представителят на ВКС изтъква доводи за неоснователност на жалбите. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, посочените основание и доводи и становището на страните, намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
С цитираната присъда подсъдимият Т. Т. е признат за виновен в това, че на 14.11.12 год. към 21.45 часа в [населено място] е отнел при условията на опасен рецидив чужди движими вещи на обща стойност 632.00 лв. от владението на собственика М. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът е зачел предварителното задържане на Т. и се е произнесъл по направените по делото разноски.
С атакуваното решение присъдата е потвърдена.
В жалбите, писмената защита и пледоариите се изтъква довода, че не са отчетени задълбочено: признанието на вината; изразеното съжаление; младата възраст на подсъдимия; обстоятелството, че е безработен, не получава трудови доходи и няма средства за издръжка; неголемия размер на предмета на престъплението; направеното пълно самопризнание и оказаното съдействие на органите на разследването за установяване на фактите по извършеното деяние.
Предвидената за извършеното престъпление в закона санкция е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. При индивидуализацията на определеното на Т. наказание съдилищата по фактите, особено БАС, в достатъчна степен са взели предвид изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Същите, обаче, не следва да се надценяват. На младата възраст на подсъдимия следва да се противопоставят изградените престъпни навици – Т. е осъждан два пъти като непълнолетен и три пъти като пълнолетен за различни престъпления, като е изтърпявал наказание лишаване от свобода, т. е. в достатъчна степен е предупреден да преустанови престъпната си дейност. Въпреки това, два месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода, той извършва инкриминираното престъпление. Не следва да се надценява като смекчаващо отговорността обстоятелство и липсата на трудова ангажираност, трудови доходи и средства за издръжка, доколкото в съвременното икономическо състояние множество граждани изпитват същите затруднения, без да вършат престъпления.
На следващо място, се предлага да се дооцени невисоката стойност на предмета на престъплението. Стойността на отнетото, в случая, е извън субективното отношение на Т., доколкото той е отнел чантата на пострадалата, без да има възможност да прецени предварително левовата равностойност на съдържащите в нея вещи и пари.
Акцентира се на направеното пълно самопризнание и оказаното съдействие на органите на разследването за установяване на фактите по извършеното деяние. От една страна, самопризнанието е отчетено от законодателя в диференцираната процедура по гл. ХХVІІ НПК. От друга – разкриването на Т. като извършител на грабежа е на базата на иззета дактилоскопна следа върху вещ на пострадалата. Следата е била сканирана и кодирана в естествен вид и пусната за проверка в дактилоскопната автоматична система „АFIS”. При проведеното сравнително изследване е установено, че същата съвпада с отпечатъка от ляв палец на Т.. След издирване, последният е бил задържан и привлечен в качеството на обвиняем, поради което осъденият не е допринесъл за установяване на авторството в процеса, а механизма на извършване на деянието се установява от свидетелските показания на пострадалата.
При тези обстоятелства, съдилищата, индивидуализирали наказанието на Т. на шест години лишаване от свобода, са проявили достатъчна снизходителност, поради което не са налице предпоставки за намаляването му. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, като наказанието е намалено с една втора.
При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 79 от 10.06.13 год., постановено по ВНОХД № 76/13 год. по описа на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:........................................ 2................................................... |