Р Е Ш Е Н И Е № 838 София ,29.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 155 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 721 от 2.08.2010 г. по гр.д. № 155 /2010 е допуснато касационно обжалване на решение от 5.02.2009 г. по гр.д. № 2540 от 2006 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , 2”д” състав , с което е отменено решение от 14.02.2001 г. , постановено по гр.д. № 1162 от 2001 г. на Софийския районен съд, 45 състав по касационната жалба на Д. Щ. и Н. Щ., като наследници на починалия на 7.03.2009 г. Н. Л. Щ. . С касираният съдебен акт е уважен ревандикационният иск за собственост , предявен от ТПК”Д. Б.” срещу касаторите, ведно с други физически лица за У. І-1121 от кв.10а по плана на Н.”Х. Д.” и са осъдени да възстановяват собствеността и предадат владението на имот с площ от 1 667 кв.м., колорирана в жълто и ограничена с буквите А Б В Г Л К И З А по скица № 3 от заключението на вещото лице от 13.04.1998 г. Касационната проверка на решението е допусната по процесуалния въпрос за обсъждане на всички доказателства , които да се съпоставят с твърденията и възраженията на страните, по процесуалния въпрос за начина на рамкирането на спора с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и по материално правният въпрос за действителността на извършеното прехвърляне между кооперацията и държавата, за валидността на придобиване на държавен имот от кооперацията по регулация, както и по въпроса за тълкуване на чл.1 от ПМС № 192 от 1991 г. Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответниците М. Л. Г., Б. В. Р., Е. Б. Ш. , Е. Л. А., Л. Н. А.-Ш. и Н. И. А. чрез представителя си адвокат М. подържат жалбата и считат , че при постановявавне на решението са допуснати нарушенията, посочени в чл.281, т.3 ГПК. Ответника ТПК”Д. Б.” оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и при разглеждането му не са допуснати съществени процесуални нарушения , които да са ограничили правата на защита на касаторите. Решението е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл.1 от ЗВСВОНИ. Софийски градски съд е уважил предявеният от ТПК”Д. Б.” срещу Д. Щ. и Н. Щ., като наследници на починалия на 7.03.2009 г. Н. Л. Щ. - Б. В. Р., Е. Б. Ш. , Е. Л. А., Л. Н. А.-Ш. и Н. И. А., всичките наследници на И. Н. З. ревандикационен иск за част от за У. І-1121 от кв.10а по плана на Н.”Х. Д.” с площ от 1 667 кв.м., колорирана в жълто и ограничена с буквите А Б В Г Л К И З А по скица № 3 от заключението на вещото лице от 13.04.1998 г. считайки , че кооперацията е установила правото си на собственост , а ответниците го владеят без правно основание. М. Л. Г. е частен правоприемник на 1/3 идеална част от имота, съгласно н.а. № 171, т.134 от 1996 г. обективиращ дарение от майка й Б. И. Г.. По делото не е било спорно, че този имот е собственост на И. Н. З., поч. на 9.01.1967 г. /у-ние за наследници № 1573 от 7.10.1993 г./с н.а. № 183, т.16, н.д. № 3173 от 1934 г.; н.а.- № 113 , т.02, н.д. № 255 от 41 г. , н.а. № 90, т.03, н.д. № 450 от 1941 г. и н.а. № 57, т.23, рег. № 4457, н.д. № 4150 от 1941 г. и е бил одържавен по Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия /акт за държавна собственост № 2139 от 52 г./. Имота е бил деактуван по реда на чл.2 ЗВСВОНИ и чл.88 по НДИ със Заповед № РД-57-2340 от 16.07.1993 г. и предаден на наследниците на З., които осъществяват фактическата власт върху имота. През 1994 г. имота е заснет в кадастралния план като им. пл. № 1121 с площ от 1 667 кв.м. и съответства на бившите имоти пл. № 869 и 874 по кадастралния план от 1990 година. Твърдението в исковата молба на ищеца ТПК”Д. Б.” е, че имота е тяхна собственост, получен по правоприемство от ТПК”Р.” и като кооперативна собственост не попада под режима на чл.1 от ЗВСВОНИ, поради което не е възстановен в имуществената сфера на ответниците, продължава да е тяхна собственост и те го държат без правно основание. Проследена е собствеността на кооперациите върху имота както следва: През 1956 г. със заповед № 5 600 от 20.11.1956 г. на МКСБ този имот се отрежда за нуждите на кооперация ТПК”П. м.” , която се снабдява с н.а. № 19, т.02, н.д. № 203 от 1957 г. ТПК”М.” продава на ТПК”Р.” терена с н.а. № 129, т.28, н.д. № 4468 от 1961 г. За да извърши продажбата се легитимира с цитираният по-горе нотариален акт и с три удостоверения от фирмено отделение на СГС. В нотариалният акт е посочено , че за сключване на сделката е било дадено и съгласието на ЦС на ТПК с писмо № 04377 от 23.05.1961 г. Нотариалният акт е официален документ и притежава доказателствена тежест за правото на собственост на продавача и купувача и не е бил оборен по реда на чл.154, ал.3, пр.1 ГПК/ отм./. През 1975 г. ТПК”Р.” ведно с други трудово производителни кооперации се обединяват в обща кооперация под името ТПК”Д. Б.”. По делото е представен обединителен договор от 22.12.1975 г. и Протокол № 7 от 28.06.1976 г. на ИК СГНС за утвърждаване на това решение. С всичко изброено дотук се установява документално правоприемството между ТПК”Д. Б.” и ТПК”Р.”, установено чрез вливането на кооперациите . При наличието на установеното правоприемство правилно е разсъждението на въззивният съд, че към 1966 г. имота е бил в патримониума на ищеца . Впоследствие обаче имота е бил одържавен и предаден на ПУ”Л.”за ползване , за което е съставен и акт № 6567 от 22.03.1966 г., изготвен въз основа на Протокол от 18.03.1964 г. и Заповед № 316/26 от 1.01.1966 г. на ИК на СГНС. ТПК”Д. Б.” е направил искане изх. № 40 от 2.02.1993 г. за деактуване на имота по реда на чл.1, ал.2, т.2 от ПМС № 192 от 1991 г. С решение № 585/06 от 12.07.2006 г. , постановено по гр.д. № 222 от 2005 г. на ВКС, ІV Б отделение е отменено решение на СГС и делото е върнато за повторно разглеждане с указание да се провери последващо наведеното твърдение, че имота е възстановен в патримониума на кооперацията по реда на Закона за кооперациите от 1991 г. Софийски градски съд, съобразявайки се с дадените указания е намерил иска за основателен , споделяйки твърденията на ищцовата кооперация, че е собственик . Приел е ,че имота се намира в патримониума на ТПК”Д. Б.”, която го е получила при сливането с на ТПК” Р. ”по обединителен договор от 22.12.1975 г. , одобрен от Ц. с Протокол № 7/19-4 от 28.06.1976 г. като е извършена и съдебна регистрация и е бил предаден за ползване, а не в собственост на ПУ”Л.”, като е запазил кооперативния характер на собствеността. Тези изводи са мотивирали съда да уважи исковете. Освен това като допълнителен аргумент е изложил съображения за възстановяването му по реда на § 1 от ПЗР на ЗК и ПМС № 192 от 1991 г. Настоящия състав намира, че по поставените в изложението процесуални и материално правни въпроси съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на съдилищата. Намира, че правилно е посочено, че имота е бил възстановен по силата на закона в патримониума на ТПК”Д. Б.”. Не споделя изводите, че през 1966 г. е била предадено само ползването на имота на ПУ”Л.”. Напротив намира, че с цитираните по-горе административни актове е извършено одържавяване на кооперативното имущество, което като държавна собственост е предадено в оперативно управление на държавното стопанско предприятие. Този имот обаче е възстановен по силата на Закона за кооперациите от 1991 г./отм./ обратно в патримониума на ТПК. Налице е фактическият състав на възстановяването, а именно : имота е бил кооперативна собственост към 1966 г. – когато е одържавен ; одържавяването е станало с административни актове ; имота е индивидуализиран и съществува реално в същото състояние в което е бил отчужден. Следователно налице са условията за възстановяване на кооперативната собственост по реда Закона за кооперациите от 1991 г./отм./. Именно за това ответниците не са възстановили собствеността върху него по силата на чл.1 от ЗВСВОНИ, тъй като не се е намирал в държавата или в стопанските организации. Настоящия състав намира , че при постановяване на решението въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика по поставените процесуални въпроси, като е обсъдил доказателственият материал и го е съпоставил с твърденията и възраженията на страните. На второ място произнесъл се е по спора така както е заявен с исковата молба и се е съобразил със задължителните указанията на ВКС, дадени в отменителното решение. Настоящия състав намира ,че през 1957 г. по силата на улично регулационнен план и при условията на чл.42, т.3 ЗПИНМ , кооперация е могла да получи в собственост държавен имот , който е отреден за нейните нужди. Собствеността се е получавала по реда на чл.39, ал.3 от ЗПИНМ /ред.1956 г./ по силата на самия план. Предявеният е иск по чл.108 ЗС при който са били установени в комулативна наличност трите предпоставки- ищеца ТПК”Д. Б.” е собственик, ответниците са във владение на спорния имот и това владение се осъществява на основание, което не може да се противопостави на собственика. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила . По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 5.02.2009 г. по гр.д. № 2540 от 2006 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , 2”д” състав . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: