Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * продължавано престъпление * данъчна декларация * данъчна фактура * графологична експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№ 286

гр.София, 02 декември 2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова


ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Фиданка Пенева

със секретар Л. ГАВРИЛОВА
при участието на прокурора М. МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията ) Саша Раданова
наказателно дело под №212/2010 година.





Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Й. Г. Б. против решение
10 от 22.02.2010 год. по внохд 273/2009 год. на Б. апелативен съд . В жалбата се твърди , че въззивното решение „ съдържа материална и процесуална незаконосъобразност , необоснованост и несправедливост , които са основания за цялостната му отмяна ’’ . Искането е за отмяна освен на решението , още и на потвърдената с него присъда с връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд , или с оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание жалбата се поддържа .

Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила.
ВКС установи :

С присъда 35 от 02.12.2009 год. по нохд 92/2009 год . на С. окръжен съд , Й. Г. Б. е признат за виновен в това , че като ЕТ „ Д. – Й. Б. ’’ със седалище в гр . С. , действайки при условията на продължавано престъпление за времето от 01.02.2004 год. до 28.03.2005 год., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери , за 150 111 . 85 лв. , 72 193.14 лв. от които дължими по ЗДДС и 77 918.71 лв. , дължими по ЗОДФЛ като потвърдил неистина в 12 подадени по чл. 100 от отм. ЗДДС справки – декларации през месеците март - юли 2004 год. , септември - декември с.г. и януари - март 2005 год. както и в подадената по чл. 41 , ал. 1 от отм. ЗОДФЛ годишна данъчна декларация , за което и на основание чл. 257 , ал . 1 предложение първо НК (отм.) във вр. с чл. 255 , ал. 1 НК в редакцията му , обн. , ДВ , бр. 62/1997 год. и чл. 26 , ал. 1 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода и на 7 000 лв. глоба . Б. е признат за виновен и в това , че в горното си качество на ЕТ , действайки при условията на продължавано престъпление и с цел да избегне плащането на дължими по отм. ЗДДС данъци в размер общо на 9 025.45 лв. потвърдил неистина в подадените пред Т. - гр. С. по силата на чл. 100 , ал. 3 от отм. ЗДДС справки - декларации през месеците февруари и август 2004 год. и през месеците април и май 2005 год. , за което и на основание чл. 313 , ал. 2 във вр. с чл. 26 , ал. 1 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода . На основание чл. 23 , ал. 1 НК на Б. е определено общо наказание от 3 години лишаване от свобода и 7 000 лв. глоба като лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 3 години .
С обжалваното въззивно решение горната присъда е потвърдена .
Жалбата е неоснователна.

Оплакванията в касационната жалба са идентични с тези във въззивната жалба и съдържат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения- липса на яснота в обвинителния акт, в мотивите към първоинстанционната присъда и в тези към въззивното решение относно механизма на извършените от подсъдимия престъпления; липса на отговори във въззивното решение по доводите, изложени срещу правилността на първоинстанционната присъда; недоказване по несъмнен начин на извършените престъпления от обективна и субективна страна; необосновано кредитиране на констатациите и изводите на назначената и изслушана в първата инстанция тройна съдебно-счетоводна експертиза, която, първо, се основавала на съставения на Б. Д., второ, не била установила наличието или не на сключвани от Б. реални сделки, независимо от недостатъците на проверяваните счетоводни документи (фактури), трето, не била изяснила умисъла на дееца да върши престъпления – нито едно от които не е основателно.
Механизмът на извършените от подсъдимия престъпления по отм. чл.257, ал.1, предл.първо във. вр. с чл.255, ал.1 НК в редакцията му, обн.,ДВ, бр.62/97 год. и по чл.313, ал.2 НК, двете във вр. с чл.26, ал.1 НК, е пределно ясно изложено както в обстоятелствената час на обвинителния акт, така и в съдебните актове на двете предходни инстанции: представяйки към месечните справки – декларации по чл.100 от отм. ЗДДС и в годишната данъчна декларация по чл.41, ал.1 от отм. ЗОДФЛ на неистински документи (фактури) с цел да докаже заплащането на облагаеми по ЗДДС доставки, Б. е получил приспадане на неследващ се данъчен кредит от 72 193.14 лв., от една страна, и , от друга, е декларирал за 2004 год. загуба вместо печалба от 272 022.32 лв. с дължим върху нея ДОД в размер на 77 918.71 лв.
Този механизъм е изяснен в процеса по несъмнен начин: нито един от посочените като съконтрахенти 29 търговски субекта- еднолични търговци и дружества- не са познавали подсъдимия, не са имали с него делови контакти, нито са издавали и подписвали процесните фактури, което е установено посредством разпита на представляващите ги и заключенията по назначените и изслушани графологични – почеркова и подписова – експертизи. Отделно от казаното 19 от въпросните еднолични търговци и дружества не са били регистрирани по ЗДДС, били са с отпаднала по този закон регистрация, въобще не са съществували или са били с прекратена дейност.
Описвайки подробно дейността на подсъдимия с посочване на неистинските фактури, тяхното място в месечните и годишна декларации по ЗДДС и ЗОДФЛ, и мнимите съконтрахенти, въззивният съд е дал отговор на съответните доводи във въззивната жалба срещу доказаността от обективна и субективна страна на престъпленията, за които Б. е осъден.
Няма основания за възражение и срещу експертното заключение на Н. П. Г., Й. К. Д. и Р. Д. Т.- Ч.. От 20-те пункта в раздела „ Проверени документи и книжа“ , обсъждани от експертите (л.103-105 от първ. д.) , само един, п.10, е посветен на съставения против Б. Д.
547 от 29.09.2005 год. с направените в него и в приложенията към него констатации и изводи. На поставените им въпроси, включително този от защитника на подсъдимия „ реално извършени ли са“ сделките, документирани в неистинските фактури ( в с.з. на 17.04.2009 год.) , тримата експерти са отговорили изчерпателно с уговорката, че поради непредставяне от Б. на намиращите се при него счетоводни документи, справка с тях не са правили ( т.1 от раздела „ Констативно- съобразителна част“ ). Що се отнася до приписаната на експертното заключение непълнота поради непосочване в това заключение на „ какъвто и да е умисъл в извършването на деянията“ ( цитатът е от касационната жалба) , коментарът върху този довод е повече от излишен.
С оглед на дотук изложеното и на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о.


Р Е Ш И :


Оставя в сила решение 10 от 22.02.2010 год. по внохд 273/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: