O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 гр. София, 25.05.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА с участието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 455/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.44, ал.1 НПК. С определение № 1978/26.04.18 г.,постановено от 22 състав на наказателното отделение на Софийски градски съд /СГС/ по Н.Ч.Д.1947/18 г., е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност, решим от ВКС на РБ. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на Военно-апелативния съд, предвид развитието на съответната процедура. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по производството и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Преди да се произнесе по съществото на повдигнатия спор за подсъдност, настоящата инстанция преди всичко следва да посочи процесуалното развитие на процесното производство. С определение № 72/13.12.17 г. постановено по Н.Ч.Д. 216/17 г. Софийският военен съд е потвърдил постановление на прокурор от Софийската военно-окръжна прокуратура от 23.11.2017 г., с което на основание чл. 24,ал.1,т.1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № IX-23/1999г. по описа на същата прокуратура. Нужно е да се уточни,че поначало досъдебното производство е било образувано по повод смъртта на Г. П. В., настъпила на 06.06.1999 г. при провеждане на полицейска операция с участието на служители на МВР с цел задържането му. Към онзи момент делото е било подсъдно на военните съдилища, доколкото разследването е било насочено към установяване дали деянието е осъществено от служител на МВР. Във Военно-апелативния съд е било образувано В.Н.Ч.Д. 2/18 г. по жалба на П. Г. В. срещу съдебния акт, постановен от първостепенния военен съд. С определение № 27/13.04.18 г. въззивната инстанция е отменила първоинстанционното определение, преценявайки, че в чл. 396 НПК не е предвидена възможност военните съдилища да разглеждат дела за престъпления, извършени от служители на МВР. Същите вече се разглеждат от общите, а не от специализираните военни съдилища. Изводът, според съда, не се променял от разпоредбата на § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗИДНПК, публикуван в бр. 109 от 23.12.08г. на Д. в-к. Цитираната законодателна промяна регламентира надзор върху обосноваността и правилността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, осъществяван само и единствено в рамките на прокурорския инстанционен контрол. Освен това, според въззивния съдебен състав, делото не може да бъде гледано от военни съдилища, тъй като то за първи път е образувано на 06.12.17 г. в Софийския военен съд, следователно близо 9 години след влизане в сила на закона, с който се променя подсъдността на този вид производства. Именно въз основа на казаното, Военно-апелативният съд е отменил атакуваното пред него определение и е изпратил прекратеното дело по подсъдност на Софийски градски съд. Пред Софийски градски съд,НО,22 състав е било образувано Н.Ч.Д.1947/18 г. С определение № 1978/26.04.18 г. съдията-докладчик е прекратил производството пред себе си, считайки, че не е компетентен, и е повдигнал процесната препирня за подсъдност. Аргументите за тази своя позиция той е извел от обстоятелството, че доколкото няма данни да е било образувано съдебно производство по някои от способите, посочени в чл. 247 НПК или по някоя от останалите диференцирани процедури по наказателно-процесуалния закон, то същинско съдебно производство така и не е имало. А след като производството не е навлизало в съдебната фаза, същото продължава да се намира в досъдебната такава, т.е. продължава да е висящо пред Военна прокуратура. Поради това е в сила правилото на § 37, ал. 2 от ПЗР на ЗИДНПК и досъдебното производство трябва да приключи пред съответните военни съдебни органи. СГС излага и друг аргумент в подкрепа на своята теза, акцентирайки върху двукратно разглеждане от страна на Софийски военен съд на жалби срещу постановления на Военна прокуратура, при действието на посочения вече §37 от ПЗР на ЗИДНПК. В принципен план местната подсъдност разпределя делата между еднакви по степен и различни по съдебен район съдилища. Критерий е връзката на делата с конкретен съдебен район, териториална обвързаност (разпределение по хоризонтал). Местната подсъдност предпоставя родовата, като разпределя между съдилищата от същата степен дела, родово подсъдни на всички тях. С оглед изтъкваната конкретна съдебна хронология и независимо от постановените определения,относими към спора, на различни по степен съдилища, Върховния касационен съд приема за редовна настоящата процедура, доколкото става въпрос за разрешаване на генерален проблем дали трябва да се произнася военен или общ съд и предвид факта, че съдебният акт на Военно-апелативния съд съдържа отменителен диспозитив спрямо определението на Софийски военен съд. Що се касае до параграф 37 от ЗИДНПК, в сила от 23.12.08 г., позицията на настоящия състав е следната: В първите си две алинеи цитираният текст предвижда както неприключилите наказателни дела, така и неприключилите досъдебни производства, да се довършват от съдилищата и органите на досъдебното производство, пред които са висящи. Смисълът, вложен от законодателя е, че органът, провел разследването, следва и да го приключи, за да не се полагат допълнителни процесуални усилия. Няма съмнение, че съдът не е орган на досъдебното производство, осъществяващ функции по разследване, а неговите правомощия на тази фаза са свързани със съдебен контрол в строго регламентирани в НПК процедури. Контролът се осъществява от съда, който към съответния момент се явява родово и местно компетентен да се произнася по силата на правилата за подсъдност. В такъв ред на мисли се дължи произнасяне от страна на Софийски военен съд, респективно Военно-апелативен съд, а не от общите съдилища. С оглед приетото, законосъобразно по време на първоинстанционното разглеждане в процедура по чл. 243 НПК отношение е взел Софийски военно-окръжен съд. Той вече се е произнесъл с отмененото от горестоящата военна инстанция определение и е безпредметно в контекста на решаване на въпроса за подсъдността, производството да бъде изпращано отново на него. Същото следва да продължи своето развитие пред Военно-апелативния съд. За тази цел обаче следва да бъде отменено определение № 27/ 13.04.18 г. постановено по В.Н.Ч.Д.2/18 г. по описа на този съд в частта, с която е отменено първоинстанционното определение № 72/ 13.12.17 г.,постановено по Н.Ч.Д.216/17 г. на Софийския военен съд. По този начин ще се гарантира не само законосъобразното изпращане на делото при реализиране на процедурата по чл. 44,ал.1 НПК, но и възможност Военно-апелативният съд да се произнесе по предвидения в закона ред по постановения от първата инстанция съдебен акт. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение № 27/13.04.18 г.,постановено по В.Н.Ч.Д.2/18 г. на Военно-апелативния съд в частта, с която е отменено определение № 72/ 13.12.17 г., постановено по Н.Ч.Д.216/17 г. на Софийския военен съд. ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Военно-апелативния съд. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на ГС-София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/