Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София, 09 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 549 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. С. А. срещу въззивна присъда № 13 от 02.02.2012 г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимият оправдан по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, намери за установено следното: Пловдивският окръжен съд е отменил присъда № 268/ 27.05.2011 г. по нохд № 2852/10 г. на Пловдивския районен съд, с която подсъдимият А. е бил оправдан и вместо това го признал за виновен в извършване на престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Осъдил го на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснато процесуално нарушение е мотивирано с довода, че на подсъдимия не е било разяснено правото му да откаже да свидетелства по образуваното досъдебно производство № 1015/2007 г., по което обвиняема е била жената, с която той е във фактическо съжителство. Идентично по съдържание възражение защитата е направила пред въззивния съд, то е обсъдено в мотивите и е отхвърлено с убедителни аргументи. Съдът правилно е приел, че от приложения по делото протокол за разпит е видно, че подсъдимият е дал показания пред разследващия орган / св. М. К./ след като са му били разяснени правата на свидетел, включително правото по чл.121 от НПК да откаже да свидетелства. Протоколите от извършените следствени действия са доказателственото средство за установяване на реда на осъществяването им, поради което разсъжденията на защитата за обичайния начин на провеждане на разпити на свидетели са изцяло в сферата на предположенията и не могат да бъдат възприети. Освен това съдът правилно е отбелязал, че от съдържанието на процесния разпит е видно, че подсъдимият съзнателно е потвърдил неверни факти и обстоятелства, които не касаят извършеното от приятелката му М. Т. деяние, а са относими само към дейността на обвиняемите по разследването В. М. и С. К.. Спрямо тези лица подсъдимият не е в роднински отношения или във фактическо съжителство и поначало не е имал законово основание да откаже на дава показания. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Оплакването за неправилно приложение на закона не е подкрепено в каквито и да било аргументи. Върховният касационен съд е затруднен в упражняване на правомощията си да следи за законосъобразността на съдебните актове, когато самата недоволна страна не сочи в какво се изразява касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Касационният състав намира, че Пловдивският окръжен съд е изложил подробни и убедителни съображения по правото, които споделя изцяло и не е необходимо да преповтаря. Въззивната присъда е правилно и законосъобразна, поради което следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 13/ 02.02.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 1348/ 2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: