4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 210 [населено място] ,20,03,2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти март , две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 837 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 ГПК . Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 15 587 / 02.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 11 546 / 2012 год. на Софийски градски съд, ІІ „а” гражданско отделение , с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против разпореждане на Софийски районен съд, 59 състав, постановено на 09.05.2012 год. по гр.д.№ 16 285 / 2012 год., с което е отказано издаване заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 т.2 ГПК , за сумата от 60 510 ,08 швейцарски франка / главница по договор за кредит / срещу длъжника Б. Б. Х. , 5 933,78 шв.фр. договорни лихви за периода 13.10.2010 г. – 30.03.2012 год. , 629,38 шв.фр. банкови такси и разноски . Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд за нередовност на заявлението , като постановен в противоречие със задължителна съдебна практика по този въпрос , в който смисъл сочи хипотеза за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос : какво следва да бъде съдържанието на редовно извлечение от счетоводните книги по чл.417 т.2 ГПК , за да се приеме, че същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане , произтичащо от договор за банков кредит и следва ли такъв документ да съдържа данни за това кога са спрели плащанията по кредита и кои конкретни вноски не са платени ? . Счита въззивното определение постановено в противоречие с : опр.№ 118 / 24.02.2009 год. по ч.т.д.№ 25 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС ; опр.№ 697 / 19.11.2009 год. по ч.т.д.№ 618 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС ; опр. № 364 / 26.04.2011 год. по ч.т.д.№ 117 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС и опр. № 166 / 05.03.2012 год. по ч.т.д.№ 109 / 2012 год. на І т.о. ВКС . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . За да се произнесе по допускане касационното обжалване съдът съобрази следното : В потвърждаване отказа на първоинстанционния съд за уважаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 т.2 ГПК , въззивният съд е приел, че извлечението от счетоводните книги на взискателя не съдържа данни относно кои изискуеми вноски и в какъв размер не са изплатени, т.е . кога са спрели плащанията , с което се препятства преценката за момента на настъпване предсрочната изискуемост на кредита и оттук установяване изискуемостта на предявеното вземане . Цитира опр. № 130 / 24.02.2012 год. по ч.т.д. № 11 / 12 год. на ІІ т.о. ВКС . Видно от мотивите, въззивният съд е обосновал определението си с липсата на установими достатъчно данни от заявлението за преценка настъпването на предсрочната изискуемост на вземането , вкл. размера на непогасения и предсрочно изискуем остатък от задължението по кредита . В този смисъл и поставения въпрос съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС единствено в частта в която е зададен относно съдържанието на извлечението от счетоводните книги , за да би отговаряло на изискванията за редовност на заявлението , при предявяване на вземане по реда на заповедното производство, основано на предсрочна изискуемост , досежно определяне настъпването на предсрочната изискуемост и непогасения във връзка с настъпването й остатък от кредита . Действително въззивният съд е приел необходимост от удостоверяване на тези релевантни факти и чрез данни в самото извлечение от сметка , но е направил и съпътстващия , корективен по същество извод , че тези данни следва да фигурират в самото заявление / т.9 вр. с т.14 / , а приложенията към заявлението / в случая самия договор за кредит и поканата до длъжника / са необходими за преценка основателността на заявеното . С оглед преждеизложеното и с посоченото ограничение, поставеният от касатора въпрос се явява правен такъв – включен в предмета на спора и обосновал решаващите изводи на въззивния съд , с което покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , както с цитираните от жалбоподателя определения , постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по идентичен правен въпрос / изключая опр. № 364 / 26.04.2011 год. по ч.т.д.№ 117 / 2011 год. на ІІ т.о ВКС, което не касае хипотеза на предсрочна изискуемост на кредита /, така и с постановени по същия ред определения, формиращи трайна и непротиворечива съдебна практика / опр. № 428 от 16.07.2009 год. по ч.т.д.№ 332/ 2009 год. на І т.о., опр.№ 637 / 02.09.2009 год. по ч.т.д.№ 446 / 2009 год. на ІІ т.о. , опр. № 706 / 23.11.2009 год. по ч.т.д.№ 525 / 2009 год. на І т.о. , опр.№ 764 от 03.11.2010 год. по ч.т.д. № 409 / 2010 год. на ВКС , ІІ т.о. / според които издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа извлечение от счетоводните книги на банката, по реда на чл.417 т.2 ГПК, изисква редовно от външна страна извлечение , удостоверяващо длъжника, договора за кредит, на основание който се претендира вземането / дата на сключване , размер / , данни за движението на погасяването му - размер на просроченото задължение, размер и период на договорната и мораторната лихви . При позоваване на предсрочна изискуемост на кредита , това удостоверяване не е достатъчно . В рамките на задължението на заявителя да удостовери подлежащо на изпълнение вземане , представените документи към заявлението следва да съдържат данни и за сбъдване условията по договора за банков кредит относно настъпването на предсрочната изискуемост , като настъпването на предсрочната изискуемост се преценява в съответствие с условията на договора . Следователно , въззивният съд неправилно и в противоречие с утвърдената съдебна практика е приел, че от формална страна е необходимо самото заявление да съдържа данните за настъпването на предсрочната изискуемост , а не същата да се извлича от приложенията към заявлението и при достатъчност на посочените в заявлението обстоятелства относно основанието на вземането и претендирането му в условия на настъпила предсрочна изискуемост от конкретно посочена дата. Независимо от преждеизложеното , крайният извод на въззивният съд следва да бъде споделен поради следното . В т.14 от заявлението кредиторът изрично се позовава на договор за цесия на вземането си към длъжника в полза на трето лице / от 15.07.2008 год. / , респ. последващ договор за цедиране прехвърленото вземане от същото трето лице отново на банката / от 17.11.2011 год./ . Изложението в т.14 и приложенията към заявлението обосновават правно основание на вземането на молителя договора за цесия от 17.11.2011 год. , макар произхода на задължението за длъжника да остава договора за кредит . Заявителят ,обаче, необосновано е приел, че с последващото първата цесия цедиране на вземането в полза на първоначалния цедент , по същество е възстановено правоотношението с длъжника по договора за кредит с първоначалното му съдържание . Извлечението от счетоводните регистри е следвало да съдържа информация за размера на вземането и неговата изискуемост , в съответствие с клаузите на сключените между първия цесионер и длъжника анекси за реда и сроковете на погасяването му, с които последващият цесионер - банката - се явява обвързан , в качеството им на модалитети на прехвърленото вземане . Формално такова позоваване на съдържанието на счетоводните записвания няма , а същите са отнесени единствено към договора за кредит . Спорно е дали клаузата за „ предсрочна изискуемост „ , уговорена в чл.19 ал.1 от договора за кредит , е преминала в право на цесионера , респ. и на това основание разполагаема и за Б. , но по силата на договора за цесия от 17.11.2011 год. . Във всички случаи, обаче, съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.60 ал.2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил надлежно длъжника за възползване от клаузата и обявената предсрочна изискуемост . Съобщението за това в случая е върнато от адреса на длъжника , вписан по договора за кредит , правоотношението по който между страните , както се посочи по –горе , е приключило, а и липсва изрична клауза за дължимост на уведомяването на посочените в договора адреси , с фикция за редовност при неоткриването на адресата . От друга страна в отношенията си с кредитора - цесионер и последващ цедент „ Б. Р. С. „ , длъжникът е бил редовно представляван от пълномощник , на чийто адрес не е изпращано уведомление , вкл. за цесията в полза на [фирма] . Предвид изложеното, не може да се приеме, че кредиторът е упражнил надлежно правото си за обявяване кредита за предсрочно изискуем , което е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението . Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15 587 / 02.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 11 546 / 2012 год. на Софийски градски съд, ІІ „а” гражданско отделение . ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 587 / 02.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 11 546 / 2012 год. на Софийски градски съд, ІІ „а” гражданско отделение . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :