Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 15.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 156 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Б. С., чрез адвокат Д. Б., против решение № 364 от 11.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 876/ 2018 г., по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, VІІІ състав. В касационната жалба се сочи основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо. В съдебно заседание подсъдимият Т. Б. С. и неговият защитник адвокат Д. Б. поддържат касационната жалба по развитите в нея съображения. Подновяват възражението, че с присъдата и преди редукцията по чл. 58а от НК е отмерено прекалено високо наказание, докато в първоинстанционните прения прокурорът поискал санкция от пет години лишаване от свобода. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, тъй като санкцията е справедливо определена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 364 от 11.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 876/ 2018 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VІІІ състав потвърдил изцяло присъда № 134 от 31.05.2018 г. по н.о.х.д. № 1745/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХХХІІІ състав, с която подсъдимият Т. Б. С. бил признат за виновен в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил редуцирано наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнението му по реда на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража е приспаднато по реда на чл. 59, ал. 1 от НК. В тежест на подсъд. С. са възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия е постъпила в законовия срок и от лице, което е легитимирано да я подаде, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд е обсъдил всички индивидуализиращи наказанието предпоставки. Не е пренебрегнал смекчаващите отговорността обстоятелства, макар тяхното проявление по делото да е намерено за оскъдно. Неоснователно съдът е упрекнат, че не е взел предвид стойността на предмета на грабежа, но изложените мотиви в тази насока разкриват типична проява на престъпление от този вид – насилствено отнемане на дамска чанта с обичайни принадлежности (портмоне, банкноти, чадър) и скъсване на златния синджир с висулки от врата на пострадалата. Преценената от защитата стойност на предмета на престъпление като ниска (337,30 лева) не оказва значимо влияние върху тежестта на извършеното престъпление и не занижава съществено размера на определената по реда на чл. 54 от НК санкция. Не са намерени други смекчаващи отговорността обстоятелства. Упражнената принуда над възрастната жена - удар в главата, довел до падането й на улицата, в близост до нейния дом, и мозъчно сътресение със загуба на спомен, допринася за завишаване на обществената опасност на деянието. Физическата сила е била прекомерна, за да доведе до повалянето на пострадалата и до сътресение на мозъка. Обстоятелството, че причиненото увреждане представлява лека телесна повреда, всъщност реализира съставомерен признак от основния състав на престъплението грабеж (резултат от физическата принуда), защото средната и тежката телесни повреди са въздигнати за квалифициращ признак на деянието по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК. Степента на увреждане е по-висока от обичайното проявление на грабежи от този вид, така че също не способства за намаляване на санкцията. Подсъдимият е деец с висока степен на обществена опасност. За него няма добри отзиви в обществото. Съден е многократно, предимно за престъпления против собствеността, като само едно от общо осемте осъждания влияе върху правната квалификация на престъплението и го предпоставя в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Другите съдимости правилно са оценени в посока на негативна личностова характеристика на деец с изградени трайни престъпни наклонности. Затова и наказанието му следва да бъде определено в по-висок размер. Изтърпяното последно по време наказание лишаване от свобода явно не е способствало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С. към спазването на законите и въздържане от престъпни прояви, след като близо година от освобождаването му от затвора е извършил процесния грабеж. Предложените от участващия в първоинстанционното дело прокурор вид и размер на санкцията не обвързват съдебния състав. Наказанието се определя от съда, който разглежда делото, защото пред него са поставени за решаване въпросите по чл. 301 от НПК – има ли осъществено престъпление, виновно ли е извършено от подсъдимия, той подлежи ли на наказване, какво наказание да му се определи и т.н. Санкцията следва да бъде справедлива, когато е отмерена законосъобразно и съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, на подбудите за извършване на престъплението и на всички разкрити по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не е длъжен да се съобрази нито със становището на представителя на обвинителната власт, нито на частното обвинение (ако има такова), нито с мнението на защитата и на подсъдимия. Не съществуват други законови изисквания, които да ограничат съдебната преценка за определяне на наказанието в предели, посочени от процесуалните страни. Затова изложеният в касационната жалба на подсъд. С. довод, че Софийският градски съд е определил наказание в по-висок размер от предложения от прокурора в пренията, се оказва несъстоятелен. Наложеното наказание от девет години лишаване от свобода правилно е отмерено към средния размер, предвиден в състава по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Не са налице други обстоятелства, които да налагат неговото намаляване, поради което касационната инстанция счита санкцията за справедливо отсъдена. Същата може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК, а редукцията по чл. 58а от НК допълнително облагодетелства подсъдимия С. за изразеното от него процесуално съгласие делото да се разгледа по съкратена процедура. Не е налице посоченото в жалбата на подсъдимия Т. С. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 364 от 11.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 876/ 2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІІ състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.