Р Е Ш Е Н И Е № 60240 гр. София, 09 февруари 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 980 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от частния обвинител Н. К., чрез повереника – адвокат Е. Б., срещу въззивно решение № 284/11.08.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 73/2021 г., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция, за да бъдат признати подсъдимите С. Д. П. и М. А. В. за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение по чл. 123, ал.1 от НК. Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от защитника на подсъдимите, с което се оспорва нейната основателност. В съдебно заседание пред ВКС частният обвинител Н. К. и нейният повереник поддържат касационната жалба и претендират за уважаването й по изложените в нея доводи. Защитникът на подсъдимите П. и В. оспорва жалбата на частното обвинение и пледира за оставянето й без уважение, поради нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е на становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Подсъдимите С. П. и М. В. оспорват жалбата, не се считат за виновни в извършване на престъплението и молят касационния съд да потвърди въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 4690/30.10.2019 г., постановена по н.о.х.д. №279/2015 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимите С. Д. П. и М. А. В. са признати за невиновни в това, че при независимо причиняване, като електро монтьори в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с месторабота Регионално звено – [населено място], поради немарливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа с електрически съоръжения в електроразпределителната мрежа, нарушили правилата на чл. 203, т. 2 от Наредба № 16-116/08.02.2008 г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането, чл. 774, ал.1 от Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и чл. 72, т. 4 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V и на 19.05.2013 г. в [населено място], общ. Х., обл. Б. причинили по непредпазливост смъртта на А. Й. К., на 10 години, като на основание чл. 304 от НПК са оправдани по обвинението по чл. 123, ал.1, пр.2 от НК. По протест на ОП - Благоевград и жалба на частното обвинение в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д № 221/2020 г. С въззивно решение № 10291/04.09.2020 г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Въззивният съдебен акт е обжалван от Софийска апелативна прокуратура и частния обвинител пред ВКС. С касационно решение № 185/18.01.2021 г., постановено по н. д. № 989/20 г., ВКС, ІІ н. о. е отменил въззивното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция. При второто въззивно разглеждане на делото е постановено решение № 284/11.08.2021 г., по в.н.о.х.д. № 73/2021 г., по описа на САС, НО, І – ви състав, предмет на настоящата касационна проверка. С него отново е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. Касационната жалба срещу въззивното решение е допустима, тъй като е подадена от легитимна страна, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В писмения документ, повод за настоящата касационна проверка, се излагат възражения срещу доказателствената и аналитичната дейност на въззивната инстанция, като се твърди, че при нейното осъществяване са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основното оплакване в тази връзка е свързано с допуснатата и приета от контролирания съд допълнителна електротехническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.. Според касатора не са били налице предпоставките за назначаването на такава експертиза, тъй като между приетите по делото експертни заключения не е имало противоречия. Реално тази експертиза се явявала повторна, като въззивната инстанция неправилно е използвала нейното заключение за основание да приеме различни фактически положения, последица от което е оправдаването на подсъдимите. Контролираният съд не отчел, че при изготвяне на заключението на посочената експертиза вещото лице Д. не е съобразило действителното състояние на проводниците към момента на деянието, а е изградило изводите си на базата на вида им няколко години след тяхното изземване. В същото време въззивният съд игнорирал експертните заключения, изготвени на досъдебното производство скоро след деянието, преди изминалото време и процесът на съхраняване на веществените доказателства да са довели до промени в тяхното състояние. Въззивната инстанция неправилно не дала вяра на заключенията на приетите пожаро - технически експертизи, а кредитирала заключението на допълнителната електротехническа експертиза, въпреки отсъствието на съответната компетентност на вещото лице Д. в посочената област. Касаторът поставя под съмнение и обективността на експерта, предвид заявеното от него, че две години се е занимавал със случая, въпреки че от назначаването му до изслушването му от въззивния съд е изминал срок само от два месеца. Според жалбоподателя заключението на изготвената от в. л. Д. експертиза не кореспондира с показанията на свидетелите М. /относно искренето на проводниците при тяхното оплитане преди деянието/, както и с доводите на останалите експерти, според които при здрава изолация проводниците не биха се скъсали при удара им с хвърлената метална тръба. САС игнорирал тези доказателствени източници и не извършил съвкупен анализ на доказателствата, като по този начин нарушил процесуалния закон. Последица от това е незаконосъобразният извод на въззивния съд, че след като проводниците са били технически годни за експлоатация като „неизолирани“ проводници, то подсъдимите не са били длъжни да сигнализират за нарушената им изолация. Касаторът изразява и несъгласие с правния извод на проверявания съд, че дори и подсъдимите да бяха сигнализирали ръководството не било сигурно, че проводниците биха били заменени преди инцидента, тъй като това влизало в рамките на основен планиран ремонт. Според повереника в случая е ставало въпрос за извършване на незабавен ремонт, поради това, че при аварията на 22.04.2013 г. е имало сигнал за искрене, което е възможно само при оголени проводници, но подсъдимите единствено са разплели последните, без да докладват за нарушената им изолация. Именно това им поведение е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което останалите обстоятелства / хвърлената тръба и другите нарушения свързани с изграждането на спортната площадка, изправността на оградата на училището и др./ не изключват личния им принос и отговорност за случилото се. С така изложените доводи се аргументират релевираните от жалбоподателя касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Доколкото наличието или отсъствието на съществени процесуални нарушения предпоставя коректното разрешаване на въпроса за правилното приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде осъществен контрол първо относно спазването на процесуалния закон. В рамките на проведените по делото първоинстанционно и въззивно съдебно следствие са били събрани, проверени и обсъдени множество доказателствени източници, въз основа на които по несъмнен и безспорен начин са установени следните фактически положения: Към момента на деянието – 19.05.2013 г., училищната сграда в [населено място], обл. Благоевград се захранвала с електрическа енергия посредством въздушно отклонение от мрежа – ниско напрежение от стълб №17, клон А на трафопост 5, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез използване на междинен дървен стълб № 17А, намиращ се в двора на училището, близо до металната му ограда. Върху стълб № 17а били монтирани четири броя куки и изолатори ниско напрежение, на които били окачени четири броя изолирани проводници /рекордомани/, стигащи до фасада на училищната сграда. Долните три от тях били фазови проводници, а най-горният – „нула“. Не е установено, кога са били монтирани посочените проводници, като единственият сигурен факт е, че след 2004 г., когато собственик на ел. мрежа в областта е станало „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до датата на деянието, те не са били подменяни. На 07.03.2013 г. двамата подсъдими П. и В., ел. монтьори към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, направили периодичен годишен обход на ел. мрежа, включващ и тази, захранваща с ел. енергия училището в [населено място], като отразили в надлежен протокол от същата дата, че в района на огледа няма рекордомани с остаряла /негодна/ изолация. На 22.04.2013 г. по сигнал на св. М. за това, че проводниците, захранващи училището с ел. енергия са скъсани и има искрене, подсъдимите били изпратени на проверка. Двамата констатирали, че няма скъсани, а само оплетени проводници, разплели ги и след като се уверили, че няма искрене, докладвали на дежурния диспечер, че аварията е отстранена. На 18.05.2013 г. в двора на училището, на изградена спортна площадка за футбол, оградена с метална мрежа, с височина 4,2 метра, закачена на метални, заземени тръби, играела група деца. Мрежата на площадката се намирала на разстояние 60 см от оградата на училището, представляваща метална решетка / с липсващ метален елемент в близост до площадката/, поставена върху железобетонна основа. По време на играта, едно от децата донесло от близкия строеж метална тръба, с дължина 2,86 м и тежест 4,5 кг. Друго дете – св. Б., взело тръбата и я хвърлило над мрежата на спортната площадка. Тръбата преминала над мрежата, но се ударила в проводниците на втора и трета фаза, възникнало късо съединение, при което най – долният / на втора фаза/ се скъсал на две. Едната част от проводника увиснала около стълб № 17А и се опряла в навита около него поцинкована стоманизирана тел /убан/, висяща надолу и допираща се до металната част на училищната ограда. По телта протекъл ток на земно съединение, като се получили две заварки – между скъсаната част от проводника и телта в единия й край и между долния край на телта и металната училищна ограда, при което последната останала под напрежение. На 19.05.2013 г. при игра на същата спортна площадка, пострадалото дете - А. К., излязло през отвор в скъсаната мрежа, за да върне излетяла извън двора на училището топка. При връщането си детето стъпило върху бетонната основа на училищната ограда, крачето му се опряло в нейната метална част /намираща се под напрежение/, посегнало и се хванало с другата ръка за заземената мрежа на спортната площадка и поради разликата в потенциалите на двете, през тялото му преминал електрически ток, в резултат на което впоследствие настъпила смъртта му. При така установените факти, основният въпрос, от който зависи правилното решаване на делото, е дали причината за късо съединение между хвърлената метална тръба и проводниците на втора и трета фаза, довело впоследствие до скъсването на този на втора фаза, е дефектната и липсваща изолация на рекордоманите или ударът с тръбата е нарушил изолацията, в резултат на което се е стигнало до късо съединение и прекъсване на фазовия проводник, с описаните по - горе последици. Отговорът на този въпрос е от съществено значение за решаване на делото, тъй като от него зависи установяването на това първично обстоятелство /действие или бездействие/, поставило началото на сложния причинно - следствен процес, който при наличието и на другите приходящи фактори /невъведена в експлоатация по законния ред спортна площадка, изградена в близост до въздушно отклонение на ел. мрежа; намиращо се ел. табло вътре в училището, а не на улицата, с предпазител, който да е с параметри, даващи възможност за прекъсване на ел. захранването към рекордоманите, преминаващи над двора към сградата на училището; наличие на свободно висяща метална тел по ел. стълб; липсваща част от металната училищна ограда и т. н./ е довел до настъпване на вредоносния противоправен резултат – смъртта на малолетното дете. На този основен за правилното решаване на делото въпрос е даден различен отговор от експертите, изготвили ел. техническите експертизи на досъдебното производство и от вещото лице Д., изложил експертното си мнение в писменото заключение на допусната и приета от въззивния съд допълнителна електротехническа експертиза. Следва да се отбележи, че в отменителното решение на ВКС, с което делото е върнато на САС за ново разглеждане, не са дадени указания за събиране на допълнителни доказателства, в това число и назначаване на електротехническа експертиза, като е прието, че предходните инстанции са събрали доказателства за установяване и изясняване на всички факти, необходими за правилното решаване на делото. В определението на въззивния съд, с което е допусната допълнителната електротехническа експертиза, не са посочени конкретни съображения, налагащи назначаването й. Реално на въпросите, поставени като задача на в. л. Д. с определение от 11.02.2021 г. по в.н.о.х.д. №73/2021 г., / с изкл. на въпроси № 2, 3 и 8/, е отговорено със заключенията на единичната / т. 2, л. 126 - 138/, допълнителната / т. 2, л. 141 - 146/ и най - вече на тройната електротехнически експертизи / т. 2, л. 149 - 172/. С оглед на това, макар въззивният съд да е допуснал допълнителна електротехническа експертиза, в действителност изготвената от вещото лице Д. се явява повторна, тъй като изследва въпроси, на които е даден отговор още на досъдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от НПК допълнителна експертиза се назначава, когато изготвеното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато не е обосновано и възникнат съмнения за неговата правилност. В конкретния случай контролираният съд не е аргументирал решението си да допусне допълнителна ел. техническа експертиза, като не става ясно кое е наложило назначаването на такава. Само по себе си допускането на повторна по естеството си експертиза, при отсъствие на реална необходимост от такава, не е съществено процесуално нарушение. Когато обаче, чрез нея се достига до установяване на нови, различни фактически положения, водещи до промяна и на обусловените от тях правни изводи, въззивният съд е длъжен да посочи изрични съображения защо ги приема, аргументирайки се с цялостен анализ на доказателствените източници. В конкретния случай контролираният съд е допуснал и приел за обективно, обосновано и правилно експертното становище на един експерт – в. л. Д.. Според изготвеното от него заключение /л. 41 от същото/ ударното механично огъване на изолационната обвивка на проводниците от хвърления стоманен прът с тегло 4,5 кг дефинитивно води до образуването на пукнатини и необратимо разрушаване на изолационните обвивки при следните утежняващи обстоятелства: а) проводникът като цяло е натоварен на ударно /динамично/ огъване, около хвърлената метална тръба; б) ударното огъване се осъществява около тръбата, имаща кривина с недопустимо малък радиус, дори при условията на неподвижен монтаж; в) силата на удара е достатъчна, за да огъне част от проводника върху металната тръба, като го тегли напред, увличайки го след себе си. При тези условия, според експерта, „дори проводник, не подложен на експлоатация и стареене, ще бъде подложен на недопустими вътрешни напрежения, в опъновата зона на огъване, което с голяма вероятност ще доведе до разрушаване на изолацията и до образуване на разкъсвания и пукнатини“. Иначе казано, според в. л. Д., изолацията на рекордоманите е била нарушена от удара с металната тръба, което е довело до късо съединение между нея и проводниците на втора и трета фаза и в резултат на това прекъсване /окъсяване/ на проводника на втора фаза. Заключението си за състоянието на изолацията на рекордоманите, експертът Д. е формирал на базата на огледа, който е извършил на веществените доказателства, осем години след произшествието, като се е позовал на писменото становище на „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД и на обясненията на подсъдимите, относно състоянието на изолацията на рекордоманите към инкриминираните дати - 07.03.2013 г. и 22.04.2013 г. Въз основа на тези доказателствени източници е приел, че дългият период на експлоатация, късото съединение при произшествието и лошото изземване и съхранение на веществените доказателства са довели до компрометиране на изолацията им. В заключението на допълнителната електротехническа експертиза вещото лице не е коментирало състоянието на проводниците, описано непосредствено след деянието в протокола за оглед на местопроизшествие и в протокола за оглед на веществени доказателства, онагледено в изготвените към тях фотоалбуми. Според него изолацията на проводниците е била компрометирана и в резултат на запаления огън в двора на училището в [населено място] в деня на провеждане на инициативата „Да изчистим България за един ден“ – 20.04.2013 г. На обратното становище са експертите, изготвили заключенията на основната и допълнителната пожаро – технически експертизи, приети по делото, според които огънят не е довел до увреждане на изолацията на рекордоманите. В заключението на допуснатата на досъдебното производство тройна електротехническа експертиза, изготвена от вещите лица П., Б. и К. /както и в основната и допълнителна ел. техническа експертиза на в. л. П./, след оглед на мястото на произшествието и оглед на веществените доказателства, приложени по делото, експертите са изразили категоричното становище, че фазовите проводници преди да бъде хвърлена по тях металната тръба, са били с дефектна / напукана/, а на места липсваща изолация и че това е причината за възникване на късо съединение между тръбата и рекордоманите с последващо скъсване на проводника на втора фаза. Същите вещи лица са изразили становището, че доказателство за нарушената и липсваща изолация по рекордоманите е искренето между тях, за което е подаден сигнал от св. Ан. М. на 22.04.2013 г. За наличието на искрене между проводниците преди 18.05.2013 г. сведения са дали разпитаните по делото свидетели Т. М., М., В. Ч., Н. Б.. Становището на посочените трима експерти, че при оплитане на проводниците може да се получи искрене само при компрометирана изолация - нарушена или липсваща е в корелация и с експертното мнение на в. л. Ф., както и с показанията на разпитаните по делото свидетели – служители в „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД – К., И., П., А., К., П., включително и с обясненията на самите подсъдими, дадени от тях пред първостепенния съд. Видно от посочените гласни доказателства искрене не може да има между проводници със здрава изолация. Контролираният съд не е обсъдил посочените доказателствени източници, като е възприел становището на в. л. Д., че такова искрене на 22.04.2013 г. не е имало - извод, до който експертът е достигнал позовавайки се на обясненията на самите подсъдими, извършили разплитане на проводниците на същата дата. Въззивният съд е приел изцяло заключението на експерта Д., мотивирайки се с неговата „призната квалификация и постижения в областта на науката“, както и с това че изготвената от него експертиза е „резултат от задълбочено и обстойно разглеждане на поставените въпроси, с обосновани отговори на особеностите и предназначението на процесните проводници, в аспекта на всички материали по делото и съответната нормативна регламентация“. Предходният съд не е обсъдил направеното в тази връзка възражение от повереника на частния обвинител за отсъствие на доказателства за компетентност на вещото лице Д. в областта на пожаро – техническата безопасност. Не е посочил и доводите си, поради които не е кредитирал пожаро – техническите експертизи, изготвени на досъдебното производство, в които вещите лица са дали заключения противоположни на това, до което е достигнало в. л. Д. относно влиянието на огъня върху изолацията на рекордоманите. На следващо място контролираният съд не е анализирал задълбочено допуснатата от него допълнителна електротехническа експертиза, като е възприел изцяло и безкритично заключението й, формирайки на негова основа фактическите и правните си изводи. При това е пропуснал да констатира, че в голяма част от заключението си в. л. Д. не се е позовало на обективно установени по делото факти / като например за състоянието на проводниците и тяхната изолация непосредствено след инцидента, описано в съответните протоколи/, а на извършения от него оглед осем години след деянието, на обясненията на подсъдимите и на писменото становище на „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД. Последното е работодател на двамата подсъдими и наред с тях е пряко заинтересовано от изхода на делото, предвид заведения граждански иск от майката на починалото дете срещу дружеството. В тази връзка следва да се отбележи, че контролираният съд не само не е отчел посочените обстоятелства, поставящи под съмнение обосноваността на приетото експертно заключение, но самият той е възприел показанията на свидетелите Д., А., П. и П. за състоянието на изолацията на проводниците / л. 71 от възз. реш./, без да прецени тяхната обективност и достоверност предвид на това, че са служители на посоченото дружество, имащи преки служебни задължения, свързани със същата част от електропреносната мрежа, участвала в причинно - следствения процес довел до смъртта на малолетното дете. Съдът по фактите не е изпълнил задължението си да анализира показанията на визираните свидетели и да ги съпостави с останалия доказателствен материал – протоколите за оглед на веществени доказателства и за оглед на местопроизшествието, в които е описано състоянието на изолацията на процесните рекордомани след инцидента и едва след това да ги ползва за годна и надеждна доказателствена основа за своите изводи. Въззивната инстанция не е съпоставила заключението на приетата от него допълнителна електротехническа експертиза с тези на единичната, допълнителната и тройната електротехнически експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство и приобщени от съдилищата. В обжалвания съдебен акт не е извършен анализ на посочените експертни заключения и не са изложени аргументи, поради които не е възприето експертното становище на вещите лица П., Б. и К.. Единственият коментар в мотивите на въззивното решение / л. 70/, въпреки значителния му обем, /по - голямата част от което всъщност възпроизвежда заключението на експертизата на в. л. Д./ по отношение на електротехническите експертизи, изготвени на досъдебното производство е, че вещите лица са „използвали некоректно изходната база“, за да достигнат до извода си, че проводникът е прекъснат, поради отчасти или изцяло липсващата изолация. Контролираният съд не е посочил каква е разликата в „използваната“ изходна база от вещото лице Д. и тази – изследвана от вещите лица П., К. и Б., даваща основание да се възприеме становището на първото от тях. Отсъствието на аргументи за неприемане на експертните заключения, на които се основава обвинителната теза, е нарушение на задължението на съда да извърши цялостен, задълбочен, критичен и обективен анализ на доказателствената съвкупност. По – нататък, при наличието на противоположни по своя смисъл и значение експертни становища, относно съществените за правилното решаване на делото въпроси – коя е причината за възникване на късото съединение между фазовите проводници, довело до скъсването на този на втора фаза, въззивният съд е бил длъжен да допусне разширена /петорна/ повторна експертиза. Това е наложително не само защото експертното мнение на едно вещо лице е противопоставено на становището на други общо шест експерта / изготвили ел. техн. и пожаро – техн. експ./, но и за да бъдат напълно и безусловно изяснени обстоятелствата, свързани с изходните характеристики на изолацията на рекордоманите, нейното състояние към момента на инцидента и цялостния механизъм, по който е причинена смъртта на малолетния пострадал, като се изследват всички събрани по делото доказателства, в това число съставените непосредствено след произшествието протоколи за оглед на местопроизшествието и за оглед на веществените доказателства, както и показанията на свидетелите, възприели лично вида на проводниците преди / относно искренето и провеса на проводниците/ и след деянието. Като не е сторил това въззивният съд е нарушил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК за задълбочено, всестранно и пълно изследване на всички факти по делото, чрез събиране на необходимите за това доказателства, изясняване на противоречията между тях и отстраняването им по предвидения процесуален ред. Игнорирането на доказателства, без излагане на ясна аргументация и съображения, поради които е сторено това, отсъствието на обективна и задълбочена съпоставка на отделните доказателствени източници помежду им, както и едностранчивият подход и неоснователното толериране на един от тях обуславят извода, че при постановяване на въззивния съдебен акт предходната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила. Логична последица от това е формирането на погрешни фактически изводи довело до неправилното приложение на материалния закон и оправдаването на подсъдимите. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщането на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че извън вниманието на предходната инстанция е останало заявеното от експерта Д. в съдебно заседание, проведено на 24.06.2021 г. /л. 176 от в.н.о.х.д. № 73/2021 г./, че две години е работил по случая. Основателно е в тази връзка възражението на повереника, направено пред ВКС, че посоченото изявление поставя под съмнение не само компетентността на вещото лице в частта на експертизата, с която е дало отговор на въпроси извън неговата професионална квалификация, но и обективността му, предвид на това, че същото е назначено от съда с определение от 25.02.2021 г., а експертното заключение е прието в съдебно заседание, проведено на 20.05.2021 г. – т. е. по задачата експертът би следвало да е работил около три месеца, а не две години, както е заявил. Задължително е този въпрос да бъде изяснен, ако същото вещо лице бъде включено в състава на повторната разширена експертиза, за да се изключат всякакви съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Настоящият съдебен състав намира за безпредметно обсъждането на възраженията на касатора за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Такава проверка следва да бъде извършена само при констатация, че фактите по делото са установени, при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, каквото не е сторено от въззивния съд. Нужно е обаче да се отбележи, че с предходното касационно решение на ВКС са дадени указания относно правилното приложение на материалния закон, които съгласно разпоредбата на чл. 355, ал.1, т. 2 от НПК, са задължителни за съда, разглеждащ делото след неговото връщане на съответната инстанция. Единственото изключение е при установяване на други фактически положения. Последните следва да бъдат изведени от доказателствени източници събрани, обсъдени и оценени, след задълбочен, прецизен и всеобхватен анализ, осъществен в съответствие с правилата, предвидени в процесуалния закон. Само при спазване на тези изисквания могат да се правят изводи относно приложимите материално – правни норми. Изложеното е необходимо да бъде взето предвид при следващото разглеждането на делото от въззивната инстанция. С оглед на посочените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 284/11.08.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 73/2021 г., по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав от стадия на въззивното съдебно заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.