Р Е Ш Е Н И Е № 521 София, 05 февруари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1712/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимата З. Х., срещу въззивно решение от № 137 от 03.08.2012г., постановено по внохд №162/12г. по описа на Апелативен съд-Бургас. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно допуснати нарушения на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е основателна, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Защитата на подсъдимата поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Изразява становище, че не е доказан един от елементите от състава на престъплението, а именно наличието на пряк умисъл от субективна страна. Също така, според защитата в случая не е налице и користна цел за облагодетелстване от страна на подсъдимата. Пледира се за оправдаване, а алтернативно за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Подсъдимата Х. поддържа становището, изразено от защитника й, като твърди, че с действията си не е извършила престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 38 от 09.02.2012г., постановена по нохд №1464/11г., Окръжен съд-Бургас е признал подсъдимата З. Н. Х. за виновна в това, че на 25.10.2010г. в гр. Бургас, пред Областна дирекция на ДФ”Земеделие”-гр.Бургас, в качеството си на търговец-ЕТ „Равел-З. Н.”, за да получи кредит по програма „Кредит за птицевъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти през 2010г.”, представила неверни сведения в Заявление за предоставяне на кредит, чрез приложения към него неистински официален документ –удостоверение, издадено от ТД на НАП-Бургас на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, в което било вписано, че ЕТ няма задължения, поради което и на основание чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено по-лекото по вид наказание-глоба, предвидено за престъплението по чл.248а , ал.3 от НК. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. С въззивно решение № 137 от 03.08.2012г., постановено по внохд № 162/12г., АС-Бургас е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването на касатора е за допуснати от Апелативен съд-Бургас нарушения на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че анализът на събраните доказателства, сочи на извод за невиновност на подсъдимата, поради липсата на умисъл за извършване на инкриминираното деяние. Тези възражения, ведно с подкрепящата ги аргументация са били предмет на въззивната жалба и са получили отговор от въззивния съд в неговия акт. Нещо повече, в мотивите на първоинстанционната присъда, окръжният съд е изложил убедителни аргументи досежно изводите си за доказаност на възведеното обвинение, включително и от субективна страна. Правилността на тези изводи е била констатирана от въззивния съд, който наред с това изрично е отговорил на доводите от въззивната жалба. Настоящият състав на касационния съд напълно споделя изводите на двете решаващи инстанции във връзка със съставомерността на деянието, осъществено от подсъдимата Х.. Независимо от това, доколкото с касационната жалба тези доводи се релевират отново, следва да бъдат обсъдени в настоящият съдебен акт. Субективната страна на престъплението по чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК изисква наличието на пряк умисъл като форма на вината. Последната изразява отношението на дееца към извършеното от него, като последвалите обясненията на дееца за действията му, не могат да бъдат определящи в преценката за нейната доказаност. Изводите за наличието на субективната страна, следва да се изведат от данните за обективните действия в случая на подсъдимата Х.. По делото е безспорно установено, че при подаване на заявлението за кредит до ДФ “Земеделие”, подсъдимата е представила неверни сведения, чрез приложение на неистински официален документ-удостоверение с изх.№02020100137878/22.10.2010г., издадено от ТД на НАП - Бургас, в което е било вписано, че ЕТ”Равел-З. Н.” няма задължения. Обосновано съдилищата са приели, че обясненията на подсъдимата затова, че е получила от неизвестна служителка в сградата на НАП-Бургас второто удостоверение, в което е отразено, че търговецът няма задължения, са нейната защитна позиция, която не е подкрепена от останалите доказателства.Противно на това, по делото е установено, че е невъзможно в един ден издаването на две удостоверения с различно съдържание, но с един и същи изходящ номер. Още повече, че във второто удостоверение подписът и отпечатъкът от печата не са изпълнение стандартно, а са изображения на такива, получени чрез копиране с подходяща копирна техника и цветен лазарен принтер, което го прави неистински документ. Субективната увереност на подсъдимата, че към момента на подаване на документите в Областна дирекция на ДФ”Земеделие”, тя няма непогасени задължения, не води до извод за липсата на умисъл в действията й по подаване на заявление с неверни сведения, изключващи доказаността на субективната страна.Ако подсъдимата действително е смятала, че в първото удостоверение невярно е отразено наличието на задължения, то тя е следвало по съответния законов ред да възрази и да поиска издаването на ново такова, отразяващо липсата на задължения на търговеца. Ирелевантно е обстоятелството, че съдебно-икономическата експертиза е установила по-малък размер на задълженията на ЕТ, от този, отразен в удостоверението, тъй като изискването за получаване на кредит по програма “Кредит на птицевъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти през 2010г.” е липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, което се удостоверява с писмен документ- удостоверение, издадено от съответната ТД на НАП, а при наличието на такива техният размер е без значение. Нещо повече, дори да се допусне, че при издаване на първото удостоверение е била допусната грешка, то начинът за нейното отстраняване не е чрез изготвянето на неистински документ или такъв с невярно съдържание, а чрез използване на законово предвидените механизми и съответен ред за отстраняване на евентуалното неточно отразяване. В случая става въпрос за използването на официален документ, който се издава по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му и промени в него не биха могли да бъдат направени по начина, описан от подсъдимата. В подкрепа на изводите за наличието на съзнание в подсъдимата, че представя неверни данни с приложението на инкриминираното удостоверение, тъй като де факто е имала публични задължения, са и последвалите й действия, доказателствата досежно които прецизно са били анализирани от решаващите съдилища.Те са свързани с предприемане на действия от нейна страна за отстраняване на задълженията, чрез искане за коригиране на период на внесени суми, заявление за прехвърляне на суми от Булстат на “З.”ООД по ЕГН на З. Х., а също и внасяне на суми по остатъците, след което тя се е снабдила с ново удостоверение за наличието или липсата на тежести- изх.№192403/24.112010г., със съдържание, че няма такива. С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че обвинението е доказано от субективна страна, поради което изводите на съдилищата за съставомерност на деянието, осъществено от подсъдимата са правилни и законосъобразни, поради което възраженията на касатора по този въпрос са неоснователни. Горното сочи на правилност на изводите на предходните инстанции за безспорна доказаност на елементите от субективната страна на инкриминираното на подс.Х. обвинение за престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК. Алтернативното искане на защитата за приложение на чл.9, ал.2 от НК, също се явява неоснователно, тъй като не са налице изискуемите се от закона предпоставки затова. Доводите във връзка с това възражение са с акцент личността на подсъдимата, но разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, за разлика от тази на чл.93, т.9 от НК визира малозначителност на деянието и е изводима от преценката, касателно признаците от състава на инкриминираното престъпление, обуславящи съответната обществена опасност на същото. С оглед на защитените обществени отношения, в случая против паричната и кредитна система, правилно съдилищата са преценили не само факта на неистинския документ, но и всички обстоятелства, отнасящи се до важността на този документ, с оглед целта на неговото използване, значението на утвърдените в него сведения, степента на увреждане на обществените отношения и тяхното значение за обществото. При гореизложеното, касационната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния закон, които да обуславят касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 137 от 03.08.2012г., постановено по внохд № 162/12г., по описа на Апелативен съд-Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: