7 Р Е Ш Е Н И Е №75 С., 12.06.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ КАМЕЛИЯ МАРИНОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 7467 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. К., чрез пълномощника й адвокат Р.З., против решение № 197 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 97 от 20.03.2013 г. по гр.д. № 773/2012 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от Е. Г. К. против И. П. К. иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на обективираното в нотариален акт № 77, том ІV, рег. № 14258, д. № 624 от 18.10.2008 г. дарение на УПИ І-628, кв.26 по рег. план на [населено място], общ.П. с площ от 809 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със ЗП от 40 кв.м., извършено от Т. К., поч. 16.10.2011 г. в полза на И. К. и за възстановяване на запазената част на Е. К. от наследството на Т. К.. В жалбата са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че наследството е било прието по опис, но поради липса на данни за масата на наследството е представено определение на районния съд. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск. Ответникът по касационната жалба И. П. К. оспорва основателността й, като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 45 от 5.02.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „длъжен ли е наследникът по закон да приеме наследството по опис като предпоставка за упражняване правото му по чл.30, ал.1 ЗН, в случай, че не знае за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения, но е могъл да научи при направата на справки в публичните регистри на Службата по вписвания”. Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който ищцата е наследник на дарителката със запазена част, а ответникът не е призован да наследи дарителката. В. съд е обсъдил доводите на Т. К., че е приела наследството по опис, но поради липса на данни за наследствената маса, представя само доказателства за образувано ч.гр.д № 8295/2011 г. по описа на ПРС, като с определение от 22.12.2011г. съдът е постановил вписване на приемането по опис на наследството и е възложил на съдебен изпълнител от СИС при ПРС извършването на опис на имуществото. Изложени са съображения, че за да се ползва от правата, произтичащи от приемането на наследството по опис, то наследникът на първо място следва да заяви това писмено пред районния съд. След вписване на заявлението се извършва опис на цялото имущество на наследодателя по реда на ГПК /чл.63 ЗН/. Задължение на наследника по силата на чл.64 ЗН е да посочи на районния съдия всички наследствени имущества, които са му известни, като ако не стори това, то по силата на чл.64 ЗН той губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис, включително и да иска намаляване на извършено дарение до размера на запазената част. В случая опис не е направен, тъй като само определението на ПРС, с което е постановено вписване на приемането на наследството по опис и е възложено извършването от такъв на съдебния изпълнител, не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнена цялата процедура по чл.61 и сл. ЗН. По делото липсват каквито и да било доказателства за това, че ищцата е предприела необходимите действия за извършване опис по реда на чл.63 ЗН. Липсата на протокол за извършен такъв, води до извода, че опис не е извършван, от което и следва, че наследството не е прието по опис. Твърденията, че са липсвали данни за масата на наследството, не могат да доведат до извод за надлежно прието наследство по опис, тъй като по делото е представен констативен нотариален акт от 1999 г., видно от който наследодателката е притежавала земеделски земи, т.е. данни за налично имущество на същата към датата на откриване на наследството са били налични и Т. К. е могла да се снабди с такива от Службата по вписванията. Действително до 2001 г. констативните актове не са подлежали на вписване съгласно чл.4 от Правилника за вписванията, но същите са се отбелязвали в партидната книга по чл.36 от Правилника за вписванията и справка е можело да бъде направена по реда на чл.42. Книгите и регистрите са публични и не е имало пречка всеки заинтересован /вкл. и ищцата/ да направи необходимите справки. Представеното удостоверение от Службата по вписвания е само за извършени вписвания след 16.10.2001 г., но няма данни жалбоподателката да е искала и да й е издавано удостоверение за предходен период. Обсъдено е и приложено удостоверение от [община] за декларирани недвижими имоти, видно от което наследодателката на ищцата не е декларирала земеделските си земи, като е прието, че същото е издадено въз основа на данни по подадените декларации и не е равнозначно на документ, удостоверяващ правото на собственост върху всички действително придобити от наследодателя имоти, предвид на което и въз основа на същото не може да се направи извод, че наследникът не е посочил имуществото на наследодателя си поради липса на данни за налично такова. По горните съображения въззивният съд е приел, че ищцата не е приела по опис наследството и съответно не може да иска възстановяване на запазената си част от него. По основанието за допускане на касационно обжалване: в случаите, когато в наследството са останали имуществени права и задължения, наследникът е длъжен да приеме наследството по опис като предпоставка за упражняване правото му по чл.30, ал.1 ЗН, дори когато не знае за наличието на имуществени права и задължения, като без правно значение е дали е могъл да научи за тях при направа на справки в публичните регистри на Службата по вписвания. Съображенията за това са следните: в т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като в мотивите е прието, че посредством заявлението за приемане под опис се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазена част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част, като за целта наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност, за да бъде извършена преценка дали с оглед нормите на чл.28, чл.29 и чл.30 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазената му част/. След като чрез приемането по опис се обособява наследственото имущество от имуществото на наследника, то във всички случаи, в които в наследството са останали имоти, които се наследяват по закон, за упражняване правото на възстановяване на запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, наследникът по закон е необходимо да е приел наследството по опис. За прилагане изискването по чл.30, ал.2 ЗС от значение е обективното наличие на имущество в наследството а не дари наследникът по закон е знаел за него. Затова в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание – Решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 324/16.10.2012 г. по гр.д. № 654/2011 г., ВКС, І г.о. или с едно дарение, което изчерпва цялото наследство - Решение № 28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012 г., ВКС, ІІ г.о., чл.30, ал.2 ЗН не се прилага, тъй като в тези случаи в наследството обективно липсва имущество, което да бъде прието от наследника по закон. Знанието, респ. незнанието за налично имущество е от значение само за прилагане последиците на чл.64 ЗС. Съгласно посочената норма наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа. Изискването е за посочване на имуществата, които са известни на наследника. Законът придава правна последица – изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис – само на съзнателното невписване в описа на известно на наследника имущество, но не и на невписване на имущество, за което наследникът не знае. От значение е обективният факт на знание или незнание, но не и извинителността на незнанието и в този смисъл неотносимо е дали наследникът е могъл да научи за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения при направата на справки в публичните регистри на Службата по вписвания. По основателността на касационната жалба: В. решение е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване, следва, че в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че Е. Г. К. не е приела наследството на Т. К. по опис, тъй като опис на наследствените земеделски земи не е извършен, а за тяхното наличие в наследството ищцата е могла да узнае чрез извършване на справки в Службата по вписвания. От определение № 7535 от 22.12.2011 г. по ч.гр.д. № 8295/2011 г. на Районен съд-Перник се установява, че Е. К. е заявила пред компетентния съд в срока по чл.61, ал.1, изр.първо ЗН приемане по опис на наследството на Т. Г. К., починала на 16.10.2011 г., като съдът е постановил приемането по опис да се впише в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН на Пернишкия районен съд. Ищцата не може да носи неблагоприятните последици от обстоятелството, че съдебен служител при Районен съд-Перник не е изпълнил съдебното определение и не е вписал приемането по опис в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН на съда. По делото липсват данни към момента на осъществяване на процедурата по приемане на наследство по опис Е. К. да е знаела, че наследодателката й е притежавала и в наследството й са останали права върху земеделските земи, описани в нотариален акт № 116, том ІІ, рег. 5503, дело № 490/1999 г. на нотариус № 141 в регистъра на Нотариалната камара, поради което спрямо нея не намира приложение последицата по чл.64 ЗН за съзнателно невписване в описа на наследствени имоти. Поради изложеното следва да се приеме, че е спазено изискването на чл.30, ал.2 ЗН, поради което спорът накърнена ли е запазената част на ищцата следва да бъде разгледан по същество. Установено е, че в наследството на Т. Г. К. са останали права върху земеделски земи, описани в нотариален акт № 116, том ІІ, рег. 5503, дело № 490/1999 г. на нотариус № 141 в регистъра на Нотариалната камара, които земеделски земи са на стойност общо 13030 лв. към датата на откриване на наследството /експертно заключение вх. № 3169/30.01.2013 г./. Съгласно посочения нотариален акт съсобственик на тези земеделски земи е и М. Г. М.. Наследствената маса по чл.31 ЗН следва да се формира от стойността на правата на наследодателката от земеделските земи и от стойността на дарения с нотариален акт № 77, том ІV, рег. № 14258, дело № 624/2008 г. но нотариус рег. № 141 в регистъра на Нотариалната камара имот, а именно 43950 лв. /заключение на съдебно-техническа експертиза вх. № 30319/29.10.2012 г./. Настоящата съдебна инстанция не може да се произнесе по съществото на спора, тъй като по делото липсват данни при какви права наследодателката Т. К. и съсобственика й М. М. са притежавали правото на собственост върху земеделските земи, а това не позволява формиране на наследствената маса. Поради изложеното атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото да се върне на Окръжен съд-Перник, който да изследва какви права е притежавала наследодателката Т. К. от описаните в нотариален акт № 116, том ІІ, рег. 5503, дело № 490/1999 г. на нотариус № 141 в регистъра на Нотариалната камара земеделски земи; да формира наследствена маса след изчисляване тяхната парична стойност, към която да прибави стойността на дареното имущество; въз основа стойността на наследствената маса да изчисли паричната стойност на разполагаемата и запазените части на наследниците по закон и след съпоставяне на стойността на получените от ищцата права върху земеделските земи и стойността на запазената й част да прецени накърнена ли е и с колко запазената част на ищцата, в резултат на което да сформира извод за основателност на иска чрез намаляване на дарението със сумата, необходима за възстановяване на запазената част на Е. К. или за неговата неоснователност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 197 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд-Перник, който да изследва какви права е притежавала наследодателката Т. К. от описаните в нотариален акт № 116, том ІІ, рег. 5503, дело № 490/1999 г. на нотариус № 141 в регистъра на Нотариалната камара земеделски земи; да формира наследствена маса след изчисляване тяхната парична стойност, към която да прибави стойността на дареното имущество; въз основа стойността на наследствената маса да изчисли паричната стойност на разполагаемата и запазените части на наследниците по закон и след съпоставяне на стойността на получените от ищцата права върху земеделските земи и стойността на запазената й част да прецени накърнена ли е и с колко запазената част на ищцата, в резултат на което да сформира извод за основателност на иска чрез намаляване на дарението със сумата, необходима за възстановяване на запазената част на Е. К. или за неговата неоснователност. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: