Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София,04.01.2023 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Г.Стонова, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 889/2022 година и съобрази следното: Производството пред Върховния касационен съд е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане /молба/ на адв.С. С., в качеството му на упълномощен защитник на осъдения Е. Н. Р. за възобновяване на НОХД №660/2022г. по описа на Районен съд –Русе. В сезиращия документ са посочени основанията за възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК и по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като са изложени подробни съображения за допуснати от органите на досъдебното производство и на инстанцията по същество процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на осъдения, включително и в аспекта на личното му участие в наказателното производство, проведено спрямо него. Аргументирана е и тезата за материална незаконосъобразност на съдебния акт, чието възобновяване се претендира. В подкрепа на първото от двете основания е изтъкнато, че Р. е осъден задочно, тъй като съдебното производство по делото е проведено в негово отсъствие. Наред с това се сочи, че вместо да изпълни указанията на наблюдаващия прокурор, дадени с Постановление от 12.01.2022г. за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за точния размер на неплатената издръжка, разследващия орган е обявил осъдения Р. /тогава обвиняем/ за издирване, независимо, че органите на МВР са имали познание, че той живее постоянно в Белгия и са разполагали с негов телефонен номер на белгийски оператор, от който е могло да бъде призован. Въпреки тези данни, разследващият орган е назначил служебен защитник на Р., лишавайки по този начин последния от лично участие в рамките на досъдебното производство и приключвайки последното в негово отсъствие. Отправено е искане за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника от осъденото лице – адв.С.. Осъденият Е. Р., редовно призован за съдебното заседание пред касационния съд, се придържа към изложеното от защитника си. Представителят на ВКП дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Осъденият Е. Р., в правото си на последна дума, моли делото да се възобнови. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 79 от 15.06.2022г., постановена по НОХД №660/2022г., Районният съд-Русе, признал подсъдимия Е. Н. Р. за виновен в това, че за периода м.февруари 2015г.- м.февруари 2022г. включително в гр. Русе, след като бил осъден да издържа свои низходящи – децата си Е. Е. Н. и С. Е. Н., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски –общо 170 месечни вноски, в общ размер 18 975лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на пет месеца лишаване от свобода, като отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, съгласно чл.66, ал.1 от НК. Така постановената присъда не е била обжалвана по въззивен ред, поради което същата е влязла в законна сила. Искането е процесуално допустимо.Подадено е от легитимирано лице, в законоустановения в чл.423, ал.1 от НПК шестмесечен срок, по отношение на акт подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. І.Разгледано по същество е неоснователно. В рамките на настоящото производство касационната инстанция разполага единствено с правомощията да провери дали са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото. Настоящият касационен състав се придържа към нееднократно изразяваното разбиране на върховната съдебна инстанция за значението на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице, гарантирани от чл.6, пар.1 във вр. с пр.3, б.“а“. „е“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл.55 от НПК. Предназначението на процесуалния институт, предвиден в чл.423, ал.1 от НПК е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на обвиненото лице в нов процес, когато това не е било сторено в проведеното наказателно производство./В този смисъл решение №50184 от 15.11.2022г. на ВКС по н.д. №606/22г., І н.о./. Данните по делото, обсъдени в този аспект, не подкрепят извод за задочна процедура, приключила с осъдителна присъда. От материалите по делото е видно, че наказателното производство не е протекло без участието на осъдения Р. по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК.Той е участвал в хода на досъдебното производство –привлечен е като обвиняем /л.12 от ДП/, постановлението за което му е връчено лично; взета му е мярка за неотклонение „подписка“, като изрично му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. В проведения му непосредствено след привличането разпит, осъденият е заявил, че не желае на този етап да ползва защитник, както и че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването. Както в Постановлението за привличане, така и в протокола за проведения му разпит, осъденият е заявил адрес на местоживеене, съответно за призоваване: с. Г. В., [улица]. Изпратените на този адрес от разследващия орган призовки са върнати в цялост с отбелязване, че осъденият Р. не е намерен на него, тъй като пребивава в чужбина. На осъществената с осъдения връзка по мобилен телефон, Р. е заявил, че се намира в чужбина, като възнамерява да се прибере в РБ след около 3-4 месеца /вж. справка, приложена на л.175 от ДП/. Именно поради тази причина, разследващия орган е назначил служебен защитник на осъдения, в чието присъствие е приключено ДП. След изготвянето на обвинителния акт и внасянето на същия в РС –Русе, последният е разпоредил призоваване на осъдения Р. на посочения по-горе адрес. За насроченото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, осъденият е бил редовно призован, което е видно от приложената на л.11 от съдебното дело призовка /същата е подписана от бащата на Р./. Действително, осъденият не се е явил на съдебното заседание, но за същото е упълномощил договорен защитник –адв.С. М., който е представил сканирано копие от пълномощно с изявлението, че допълнително ще представи оригиналния документ. Упълномощеният защитник на осъдения не е възразил срещу разглеждането на делото, като е заявил, че е запознат със съдебните книжа, които са му били предоставени от роднините на осъдения /видно от изявлението, обективирано в протокола за съдебно заседание проведено на 25.05.2022г/. Това обстоятелство в съчетание с факта, че присъствието на осъдения на съдебно заседание не е било задължително е мотивирало първоинстанционния съд да разгледа делото в отсъствието на Р., съответно –в присъствието на упълномощения от него защитник. Изложените обстоятелства сочат, че Е. Р. е знаел за воденото срещу него наказателно преследване и повдигнатото му обвинение, както и за това, че е изготвен обвинителен акт, по който е образувано съдебно производство пред РС –Русе, за съдебните заседания по което той е бил не само своевременно и надлежно уведомен, но и представляван от упълномощен от него защитник. Неучастието му във въззивното производство, което се дължи на собственото му решение да не пребивава на посочения лично от него адрес, при това без да уведоми за промяната компетентния орган, не изпълва критериите за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423 ал.1 от НПК. Ето защо не може да се приеме, че той е осъден в задочна процедура, поради което претенцията му за възобновяване на делото на това основание следва да бъде отхвърлена. ІІ.Обстоятелството, че в искането на осъдения се съдържат оплаквания и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за материална незаконосъобразност на постановената присъда, сочещи на хипотезата за възобновяване на делата по чл.422, ал.1,т.5 НПК, обуславя необходимост от изпращане на делото на Апелативен съд –Велико Търново, който е компетентен да го разгледа по силата на чл.424, ал.1 от НПК /в ред. ДВ,бр.42/2015г./ Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Н. Р., изготвено чрез упълномощения му защитник - адв.С. С. за възобновяване на НОХД № 660/22 по описа на РС –Русе на основание чл.423, ал.1 от НПК. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд- Велико Търново за произнасяне по реда на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: