О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е   № 195   София, 17.04.2009 година                                      В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април двехиляди и девета година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова                                                                               Олга Керелска     като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 206/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от С. Г. Т. и Е. Г. М. от гр. П. чрез адвокат М против въззивно определение на Апелативен съд – Пловдив, V гр. с. №..02.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 142/2009 г., с което е оставена без уважение частната жалба на С. Г. Т. и Е. Г. М. против определение на Пловдивски окръжен съд, ІV гр. с-в № 72/5.01.2009 г. по гр. д. № 641/2008 г. за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен интерес от предявения от тях против В. И. Л., С. Л. Н. и И. Л. Л. установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за прогласяване за нищожна сключена между страните по настоящото дело съдебна спогодба по гр. д. № 4832/1997 г. по описа на Районен съд Пловдив. С частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на извода на съда за липса на правен интерес от търсената чрез предявения установителен иск защита. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, с което са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторите се позовават на съдебната практика, с която е прието, че е допустим установителен иск за обявяване нищожност на сделка и считат, че същото разрешение следва да се приложи и при иск за установяване нищожност на съдебна спогодба с правна последица прехвърляне на имот. Позовават се и на практиката, с която е прието, че правният интерес е налице и тогава, когато другата страна оспорва правото на ищеца, както и когато няма основания за предявяване на осъдителен иск по една или друга причина. Счита се, че разглеждането на частната жалба е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Към изложението е приложено решение № 96/1.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 318/2001 г., ІV г. о., както и решение на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по ВАД № 36/94 г. Ответниците по частната жалба - ответници по иска В. И. Л., С. Л. Н. и И. Л. Л. не са изразили становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на частната жалба Върховният касационен съд, ІІІ г. о. констатира следното: Въззивният съд е приел правния извод на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявения установителен иск за обявяване нищожност на сключена между същите страни по друго дело съдебна спогодба, по силата на която наследодателят на ответниците е получил в дял процесния недвижим имот със задължение да уравни дяловете на ищците с пари, като съдилищата са счели, че искът е процесуално недопустим, тъй като ищците разполагат с по-интензивен път на защита, а именно чрез иск за делба на същия недвижим имот. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно: налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожност на съдебна спогодба, поради което частната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Ищецът има правен интерес от защита чрез установителен иск във всички случаи, при които нищожна или относително недействителна сделка смущава правното му положение. Съдебната спогодба е потвърден от съда договор между страните по висящо дело. Фактическият състав на съдебната спогодба включва договорна сделка /двустранен възмезден договор, по силата на който страните по висящо дело чрез взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти правния спор/ и държавен охранителен акт /определение на съда, потвърждаващо постигнатата от страните договорна сделка/. В рамките на сложния фактически състав на съдебната спогодба основният елемент е договорът, тъй като той е източник на правните последици, присъщи на съдебната спогодба. Ако договорът е нищожен или унищожаем опорочен е и потвърдителния акт на съда. Следователно, налице е правен интерес от установяване нищожност или относителна недействителност на съдебна спогодба. В конкретния случай предмет на спора между страните е действителността на постигната между тях по друго дело съдебна спогодба в производство за съдебна делба на недвижим имот. Основанията на претендираната нищожност на съдебната спогодба са изложени както с исковата молба, така и с уточненията на исковата молба. След извършеното от ищците уточнение на обстоятелствената част на исковата молба в резултат на трикратното й оставяне без движение от ПРС, след събирането на писмени доказателства по делото в три съдебни заседания в ПОС, в последното от които е даден ход на делото по съществото на спора, вместо да се произнесе с решение окръжният съд за четвърти път е оставил без движение исковата молба за посочване правен интерес от иска, след което незаконосъобразно е прекратил производството по делото, а въззивният съд вместо да отстрани порода на първоинстанционния съдебен акт го е потвърдил. Предвид изложеното обжалваното въззивно определение следва да се отмени. Следва да се отмени и оставеното с него в сила първоинстанционно определение. Делото да се върне на Пловдивски окръжен съд за продължаване съдопроизводствените действия по делото, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски апелативен съд, V гр. с-в № 158/23.02.2009 г. по ч. гр. д. № 142/2009 г. ОТМЕНЯ въззивно определение на Пловдивски апелативен съд, V гр. с-в № 158/23.02.2009 г. по ч. гр. д. № 142/2009 г., както и оставеното с него в сила определение на Пловдивски окръжен съд, ІV гр. с-в № 72/5.01.2009 г. по гр. д. № 641/2008 г. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд, ІV гр. с-в за продължаване съдопроизводствените действия по гр. д. № 641/2008 г. Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: