О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 264

гр. София, 13.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 5104/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Г., чрез адвокат Е. Е., срещу решение № 260239 от 6.07.2021 г. на Окръжен съд - София по в. гр. д. № 230/2021 г., с което е потвърдено решение № 136 от 15.11.2020 г., постановено по гр. д. № 783/2019 г. на Районен съд – Елин Пелин, частта му, с която е допусната делбата на жилищна сграда с площ от 62 кв. м., построена в УПИ VІ-....., кв. ..... по плана на [населено място], обл. Софийска, при квоти 4/6 за Е. К. Г., 1/6 за К. Д. Г. и 1/6 за Г. Д. Г..
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване .
Ответницата по касационната жалба Е. Китова Г., чрез адвокат С. П., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че не са налице основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба Г. Д. Г., чрез адвокат П. Ч., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК от страна по делото срещу въззивно решение, постановено по предявен иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на Д. Г. Г., починал през 2015 г., като Е. К. Г. е негова съпруга, а останалите съделители са негови деца, както и че правото на собственост върху дворното място, в което се намира процесната жилищна сграда, е било придобито от общия на страните наследодател по силата на извършена през 1989 г. съдебна делба.
Съдът е изложил мотиви, че в хода на производството не е било спорно, че процесната жилищна сграда е била построена от наследодателя им през 1994 г. - по време на брака му с ответницата Е. Г.. Съдът е посочил, че такива са фактическите твърдения на ищцата Г. Г. в исковата молба, а с отговорите на исковата молба посоченото обстоятелство не е оспорено – ответницата Е. Г. изрично го е признала, а ответникът К. Г. само е оспорил посочените от ищцата квоти в съсобствеността на сградата, поддържайки, че те са равни- по 1/3, без да излага конкретни твърдения в подкрепа на това оспорване, като не е оспорил и изложените от ищцата обстоятелства относно построяването на процесната сграда. Предвид липсата на спор относно изложените от ищцата фактически твърдения, касаещи построяването на жилищната сграда и с оглед съдържанието на представените писмени доказателства – акт за узаконяване и строително-конструктивна експертиза от 1994 г., съдът е приел за установено, че сградата е построена през 1994г. – т. е. след придобиване от наследодателя на страните по силата на съдебната делба на дворното място. Приел е, че се касае за нов самостоятелен обект на правото на собственост, различен от съществувалата в дворното място към момента на съдебната делба паянтова жилищна сграда, описана в делбения протокол от 1989 г. и в издадения през 1990 г. констативен нотариален акт.
Съдът е изложил мотиви, че след като процесната жилищна сграда е построена по време на брака между Д. Г. и Е. Г., същата представлява съпружеска имуществена общност, защото сграда, построена през време на брака върху имот, лична собственост на един от съпрузите, става съпружеска имуществена общност. В случая не са изложени от ответниците фактически твърдения или възражения за оборване на установената в чл. 21, ал. 3 от СК презумпция за съвместен принос. На основание чл. 28 СК и чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал.1 от ЗН, съдът е приел, че делбата следва да се допусне при квоти 4/6 за Е. К. Г. и по 1/6 за К. Д. Г. и за Г. Д. Г..
За неоснователно е счетено направеното с въззивната жалба възражение за липса на доказателства за "структурата" на допуснатата до делба жилищна сграда, основано на разликата между посочената в решението на районния съд квадратура на същата от 62 кв. м. и описаната в акта за узаконяване площ от 38, 50 кв. м. Съдът е приел, че в диспозитива на акта за узаконяване е допусната фактическа грешка, като действителната застроена площ на узаконената с него сграда е около 63 кв. м., колкото е посочена в обстоятелствената му част и в строително-конструктивната експертиза, въз основа на която е издаден този акт. Съдът е изложил мотиви, че установяването на точната застроена площ на процесната сграда не е относимо за преценката на основателността на иска за делба, нито за определянето на квотите на страните. По делото не се твърди, а и не се установява в допуснатия до делба имот да съществува повече от една жилищна сграда, поради което няма неяснота относно конкретния обект, който е допуснат до делба. Установяването на конструктивните характеристики на сградата и точната й застроена площ не е релевантно в първата фаза на делбата, след като няма съмнение, че именно тази сграда е предмет на делбата, а е от значение във втората фаза с оглед установяване поделяемостта на имота.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК касаторът поставя въпроса нищожно ли е съдебно решение, в което мотивите са кратки или липсват, като по този въпрос сочи практика на ВКС - решение № 248/11.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 572/2011г., четвърто г.о. и определение № 142/08.02.2012г. по гр.д. № 572/2011г. на ВКС, четвърто г.о.
В трайната практика на ВКС, вкл. и в посочената от касатора, се приема, че, съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В случая не се твърди и не се установява обжалваното решение да страда от някой от тези пороци. Д. на ищеца за нищожност на решението поради липса на мотиви е неоснователен и не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК. В решение № 248/11.06.2012г- на ВКС по гр.д. № 572/2011г., четвърто г.о. изрично е прието, че липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление и не води до нищожност на съдебното решение.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК касаторът е описал какво е прието в мотивите на въззивното решение и в заключение е посочил, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, но не е формулирал конкретен правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд има правомощие да квалифицира и конкретизира, но не и да извежда правния въпрос от доводите в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е недопустимо. Същото е постановено по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая въззивното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ЗН в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260239 от 6.07.2021 г. на Окръжен съд - София по в. гр. д. № 230/2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :