Р Е Ш Е Н И Е № 501 гр.София, 10 декември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА нд№1784/2012 год. на ВКС, трето наказателно отделение и установи следното: Производството е образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимия П. В. Б., адвокат К. К. срещу въззивно решение №123, от 23.07.2012 год. постановено по внохд№144/2012 год. по описа на Апелативен съд гр.Бургас, с което е потвърдена ПРИСЪДА от №145 от 15.05.2012 год. по нохд№ 418/ 2012 год. на Бургаския окръжен съд. С присъдата подсъдимият П. В. Б., ЕГН [ЕГН] е признат за виновен, че на 30.07.2010 год. на паркинга на магазин „Метро", в [населено място] е отнел чужди движими вещи - мъжка чанта, съдържаща сумата от 14 800,00 лв. ,мобилен телефон марка „Нокия" на стойност 207,00 лв. ,калъфче за документи, съдържащо четири броя кредитни карти, издадени от ОББ и ДСК и лични документи: лична карта и свидетелство за управление на МПС, издадени на Б. К. П., всичко на обща стойност 15 018,00лв. ,от владението на Б. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 НК и вр. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че на 30.07.2010 год. в [населено място], при продължавано престъпление, както следва: в 20,03 ч., в 20,04 ч., в 20.05 ч., е използвал платежен инструмент - кредитна карта „Виза електрон" с последни четири цифри 0911, издадена от „ОББ" като е изтеглил на три пъти сумата от по 400 лв. от ATM устройство 051112, собственост на [фирма], находящо се в [населено място], [улица], без съгласието на титуляра - Б. К. П. ; на същата дата 30.07.2010 год. в 20.17 ч., в 20.18 ч., в 20.19 ч. в [населено място], използвал платежен инструмент - кредитна карта с номер: 4169883000270320, издадена от „ДСК" и изтеглил на два пъти сумата от по 400 лв. и трети път сумата от 200 лева, от ATM устройство AFIB 8130, собственост на [фирма], находящо се на [улица], без съгласието на титуляра Б. К. П., поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.58а НК и вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца и глоба от 3000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено общо най-тежкото наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 65, ал. 2, предл. първо, вр.чл. 60, ал.1, вр.чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. По чл.23, ал.3 НК съдът присъединил и наказанието ГЛОБА от 3000 лева. Подсъдимият П. В. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец Б. К. П. сумата 17218 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието до окончателното плащане на главницата. Присъдени са дължимата държавна такса и разноски по делото. В касационната жалба са изтъкнати всички основания по чл.348, ал.1 НПК: нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В цялост оплакването се свежда до явна несправедливост на наказанието, което се изразява в несъобразяване на съдилищата с установените по делото отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, конкретната тежест на извършеното деяние, особеностите на дееца и игнориране на факта за настъпилата реабилитация по право по предходното му осъждане през 2005 година. Начинът и обстоятелствата при които са извършени деянията не разкриват по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други такива деяния. Неправилен е и изводът за наличието на висока степен на обществена опасност на дееца,с оглед обстоятелството, че бил осъждан, при наличието на реабилитация. Липсват мотивирани съображения в атакуваното решение за наложените наказания на подсъдимия. И двете съдебни инстанции не са обсъдили наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на други негови противобществени прояви. В съдебното заседание пред ВКС защитата и подсъдимият Б. се явяват лично. Поддържат жалбата и допълнението към нея и искат отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наказанието и прилагане на чл. 66, ал.1 НК. Частният обвинител и граждански ищец Б. П. не се явява, редовно призован. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, като счита, че не са допуснати твърдяните касационни основания, а наложеното наказание за справедливо. В последната си дума подсъдимият иска намаляване на наказанието и приложение на чл. 66 НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ В ЖАЛБАТА И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, НАМЕРИ ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд правилно е констатирал липсата на нарушения на закона и е отговорил мотивирано по реда на чл. 339, ал. 2 НПК на доводите на защитата в жалбата срещу присъдата на БОС. Въззивната инстанция е проверила правилността на действията на първостепенния съд относно провеждането на съкратеното съдебно следствие. Проверката на ВКС показа, че процесуалното развитие на делото e при условията на особените правила на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият при участието на защитата си е поискал съкратено съдебно следствие като е направил пълни признания на фактическите обстоятелства в обвинителния акт. Първостепенният съд е разяснил правата на подсъдимия както и последиците за него от предварителното изслушване на страните и от протичането на производството по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК. С определение е обявил, че при постановяване на присъдата съдът ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Б., без да събира доказателства за признатите от него факти, съгласно обвинителния акт. Съдът е изпълнил и задължението си за проверка на съответствието на направеното от подсъдимия самопризнание на фактите в обвинителия акт със събраните доказателствени източници на предварителното производство. Констатациите на двете инстанции за деянията и авторството им от подсъдимия са в резултат на анализ и проверка на обяснения на подсъдимия Б., свидетелските показания на свидетелите К. ,Ц. ,П., П. и Т., изводите в заключенията на съдебно-техническата експертиза на веществени доказателства, с веществените доказателства (л. 111 от ДП - 3 бр. CD, един брой дискета), с данните от извлеченията в телефонна справка и от писмените доказателства, изготвени от банковите институции, издали платежните инструменти. Инстанционните съдилища не са нарушили закона , който е приложен правилно. Установените по делото факти за деянията и авторството и вината правилно са подведени под признаците на инкриминираните деяния по чл.194, ал.1 НК и по чл. 249, ал.1,вр. чл. 26, ал.1 НК. Законосъобразно е уважена в пълен размер гражданската претенция, която е съобразена със съставомерните вреди, тъй катотя е доказана по основание и размер. Законосъобразно при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия Б. е приложена нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал.1 НК . Изводите за индивидуализация на отговорността на подсъдимия съгласно чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54 НК са правилни. Съставът на ВКС не може да се съгласи с твърденията в касационната жалба, че са ценени само отегчаващите вината обстоятелства, за сметка на смекчаващите отговорността обстоятелства. В мотивите на актовете на инстанционните съдилища се чете, че при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия са съобразили цялостното му поведение в процеса, насочено към съдействие за разкриване на обективната истина. В този смисъл то е възприето като смекчаващо вината му два пъти. Веднъж като процесуална предпоставка за провеждане на делото при съкратено съдебно следствие и втори път - при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия. Този подход не влиза в колизия с указанията в т.7 на ТР№1/2009г. на ОСНК, защото самопризнанието е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие само от ефективната дейност на компетентните органи. Същото в този случай може да се третира като смекчаващо обстоятелство, както е сторено. От друга страна и двете престъпни деяния са извършени при висока степен на обществена опасност- адекватно оценена от инстанционните съдилища. Видно от мотивите на решението на БАС е, че контролиращата инстанция е намерила за правилни изводите на първостепенния съд относно високата степен на обществена опасност и на двете деяния и на дееца - поради конкретния начин на извършване на всяко от тях и на високия размер на инкриминирания резултат. Престъплението по чл.249, ал.1 НК е извършено с особена упоритост и интензивност на престъпното засягане на непосредствения обект. За кратко време последователно са извършени общо шест изтегляния на максимален размер парични суми от сметките на титуляра им, без съгласието му. Компрометирана е съществено дейността на процесните финансови институции по отношение на доверието на вложителите на парични средства в тях. Степента на обществената опасност на деянието е обусловена и поради широката разпространеност в обществото на този вид посегателства. Вярно е, че фактът за настъпилата реабилитация по право по предходното осъждане на подс.Б. през 2005 година не е разискван в мотивите на съдебните инстанции, но формалната липса на осъждане на дееца към момента на извършване на двете инкриминирани деяния не води до промяна на вече направените от тях изводи относно размера на наказанието за всяко от тях и за начина на изтърпяването им. В чл. 66, ал .1 НК е заложено правилото, че за отлагането на изпълнението на наложеното наказание “лишаване от свобода” не е необходимо единствено формалното наличие на чисто съдебно минало на дееца, но и кумулативното съществуване на данни по делото, от които да се направи и втори извод, че и без да бъде изолиран за известно време от обществото, подсъдимият ще бъде предупреден и ще се поправи. В случая, липсва втората задължителна предпоставка за приложението на отлагане изпълнението на наказанието поради завишената степен на тежест и на личността на дееца. При тези обстоятелства няма основание за проява на по-голяма снизходителност към подсъдимия Б., която би била и несъвместима с постигане на предупредителните, възпиращи и превъзпитателни цели на наказателната репресия по чл. 36 НК. При тези съображения и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК ВКС , ІІІ н.о., в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №123/ от 23.07.2012 год. по внохд№ 144/2012 год. на Апелативен съд гр.Бургас, с което е потвърдена присъда № 145/15.05.2012 год. по НОХД № 418/2011 г., на Окръжен съд гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :