1 Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 07 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 3090/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдената П. К. М. за възобновяване на внохд №310/11г. по описа на Окръжен съд - гр. Велико Търново. В искането не се сочат касационни основания, но от неговото съдържание би могло да се изведат такива по чл.348, ал.1, т. 1 и 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно.Твърди, че не са допуснати нарушения по смисъла на чл.348 от НПК. Частния обвинител и граждански ищец Ц. П., редовно призована, не се явява. Адвокат И., назначен в качеството на служебен защитник на осъдената пледира за уважение на искането за възобновяване, по съображенията подробно изложени в него, като представя писмена защита. В последната се акцентира върху явната несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане след възобновяване на производството да се отмени въззивното решение и първоинстанционната присъда, като делото се върне за ново разглеждане. Осъдената М. поддържа становището на защитата си и заявява, че не се счита за виновна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 81 от 13.04.2011г., постановена по нохд №252/11г., РС-Велико Търново е признал подсъдимата П. К. М. за виновна в това, че за периода 23.02.2010г.- 26.05.2010г. , в [населено място] и [населено място], обл.Велико Търново, при условията на продължавано престъпление и на повторност, в немаловажни случаи и с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, с което им причинила имотна вреда в общ размер на 1 150лева , поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1 и 4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, вр. чл.23 от НК, съдът е групирал наказанието, което е наложено с горепосочената присъда с това по нохд № 1396/09г.по описа на ВТРС, като е определил едно общо и най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, вр. чл.23 от НК, съдът е определил подсъдимата П. М. да изтърпи едно общо наказание между тези, наложени по нохд № 1345/07г. и нохд № 1026/07г. и двете по описа на ВТРС, а именно две години и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години, считано от 07.10.2008г. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение общото наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл.66 от НК, като е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец Ц. П. сумата от 100лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимата са били възложени, направените деловодни разноски и държавни такси. С въззивно решение № 133 от 11.07.2011г., постановено по внохд № 310/11г., ОС-Велико Търново е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В искането на осъдената за възобновяване и приложеното към него обяснение се съдържа обемно изложение на хронологията от събития, касаещи инкриминираните двете деяние от продължаваното престъпление “измама”, за което е било призната за виновна. Настоящата инстанция дори и в рамките на производството по възобновяване, което е с правно основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следи за нарушения на касационните основания по чл.348 от НПК, сред които не е необоснованост на актовете.В искането си осъдената не навежда доводи във връзка с наличие на законоустановените касационни основания, но независимо от това може да се изведат твърдения за нарушения на закона, довели и до несправедливост на наказанието. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като окръжният съд изцяло е инкорпорирал фактологията, приета от първия съд, както и анализът на доказателствената съвкупност. В рамките на оценъчната си дейност съдилищата не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира правилността при формиране на вътрешното им убеждение, основаващо се на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Вярно установената фактология е обусловила и правилност на правните изводи. Правилно съдилищата са приели, че деятелността на М. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и 4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Неоснователни са възраженията на защитата в писмените бележки, че неправилно деянието е квалифицирано, като осъществено при условията на опасен рецидив, тъй като от една страна М. не е осъдена по такава квалификация, а за измама, извършена при условията на повторност, което според теорията и практиката е специален, а не опасен рецидив. От друга страна са налице предпоставките на чл.28, ал.1 от НК, за да се приеме, че деянието е осъществено при условията на повторност, в немаловажни случай, видно от данните, касателно нейната съдимост. Не е налице и явна несправедливост на наказанието, което оплакване е развито от защитата в писмените бележки.Определянето на наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода е резултат на индивидуализация, която съдилищата са направили на базата на отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, в контекста и на останалите предпоставки по чл.54 от НК, а именно на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Отмереното наказание освен законосъобразно е и справедливо определено, а неговото ефективно изпълнение ще доведе до постигане целите по чл.36 от НК.Освен, че не се сочат конкретни основания за намаляване размера на санкцията, настоящата инстанция не намери такива, които биха могли да обусловят намаляване на наказанието. Независимо, че не се правят оплаквания във връзка с извършените от съда групирания на наказанията, които са наложени на подсъдимата по влезли в сила присъди, настоящата инстанция упражнявайки задълженията си да следи за точното и еднакво прилагане на закона, констатира, че незаконосъобразно изпълнението на определеното общо наказание от две години и четири месеца по нохд № 1345/07г. и нохд № 1026/07г. е било отложено на основание чл.66 от НК. Това е така, тъй като деянието по нохд № 252/11г., извършено за времето от 23.02.2010г. до м.март 2010г. е в изпитателния срок, определен и по двете горепосочени дела.Тези данни, сочат наличието на рецидив, който е бил и пречка за определяне на едно общо наказание по всички присъди. Той преклудира и възможността за приложението на чл.66 от НК. Независимо от това последвалото привеждане в изпълнение на отложеното наказание при условията на чл.68 от НК е довело де факто до постигане на правилен краен резултат, а именно ефективно изпълнение на определеното общо наказание. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че искането на осъдената М. за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената П. К. М. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 310/11г. по описа на ОС-Велико Търново и по нохд №252/11г. по описа на РС-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: