Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 19 март 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №2373/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 346, т.1 и сл. от НПК по касационни жалби срещу въззивно решение №185/ от 01.10.2013 год. по внохд№179/2013 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр..ВЕЛИКО ТЪРНОВО от следните страни: от частните обвинители М. С. Т. И М. П. Х., чрез повереника им – адвокат И. С. от АК ГР. ГАБРОВО; от адвокатите Р. Б. и И. Б. от АК гр. ГАБРОВО, упълномощени защитници на подсъдимия П. К. П. и от защитата на подсъдимия Н. И. Г. - адвокат С. Т. от АКгр. ГАБРОВО. С КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ се обжалва решението в частта за наложеното на подсъдимия П. П. наказание. Според касаторите, наказанието е занижено по размер и явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т.1,вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане за утежняване правното положение на подсъдимия П. П. с определяне на наказание „доживотен затвор”, което да бъде заменено по реда на чл.58а, ал.2 НК с „лишаване от свобода” от двадесет до тридесет години. В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ пред ВКС частните обвинители не се явяват, редовно призовани . За тях се явява повереникът им адвокат С.. Поддържа жалбата с доводи за особено висока степен на обществена опасност на деянието и дейците, неотчетена при определяне на наказанието на подс.П., което е занижено и следва да му се определи наказание „доживотен затвор”, което да бъде индивидуализирано по чл.58,а ал.2 и ал.3 НК. Изразява се становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите, които да се оставят без уважение. Подс.П. неоснователно оспорва фактическите данни за подготовката и механизма на извършване на деянието, които са посочени в обвинителния акт и са признати от него при предварителното изслушване за разглеждане делото по реда на съкратеното съдебно следствие в неговата втора алтернатива; тази позиция на подсъдимия П. е в противоречие с ТР№1/09 год. на ОСНК. В КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ НА ПОДСЪДИМИТЕ се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода. Иска се намаляването им като се акцентира на неправилното им определяне чрез игнориране на смекчаващите вината обстоятелства и ценене като отегчаващи такива обстоятелства, които са предвидени в състава на престъплението. В жалбата от защитата на подсъдимия П. К. П. се изтъква, че решаващите съдилища са оценили неправилно като отегчаващи вината на подс.П. данни, които не са установени от доказателствата по делото, или са в противоречие с установените факти от доказателствата по делото. Не е имало предварителна уговорка за извършване на деянието; подс.П. не е носил чук в нощта на деянието; подсъдимите не са имали мотив да умъртвият пострадалия, тъй като са били в приятелски отношения с него; действията по заличаването на следите от деянието неоснователно са ценени като „безцеремонност”; неоснователно е прието, че подс.П. е изпитвал неприязън, озлобление и ненавист към пострадалия; голословно е прието, че подсъдимите са направили опит да заличат следите от престъплението като запалят трупа на пострадалия; не са установени петна от кръв на шофьорското място в лекия автомобил, управляван от подс.П., следователно той не е нанасял ударите с чук. В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД ВКС, на което подс.П. се явява лично и със защитата си - адвокатите Б. и Б., се иска уважаване на жалбата, и оставяне без уважение жалбата на частните обвинители. В своя лична защита подс.П. заявява, че не е бил в лоши отношения с пострадалия, има влошено здравословно състояние и иска намаляване на наложеното му наказание. В жалбата от защитата на подсъдимия Н. И. Г. се претендира неправилна индивидуализация на наказанието с доводи, че са игнорирани съжалението и разкаянието за извършеното; неправилно разкаянието е интерпретирано като декларативно и неискрено; няма данни за предварително планиране на умъртвяването на пострадалия от двамата подсъдими; неправилно е прието, че подсъдимите са адресирали закани за убийство спрямо пострадалия, комуникирайки си по „скайп” в Интернет; неправилно е прието в мотивите на въззивната инстанция, че деянието е резултат от конфликт два дни по- рано в дома на пострадалия ; в нарушение на чл. 56 от НК е ценен като отегчаващо вината обстоятелство начинът на извършване деянието; невярно е прието, че липсата на мотив и младата възраст на пострадалия са отегчаващи вината обстоятелства; игнорирани са чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, крехката възраст и разкаянието на подс.Г.. В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ пред ВКС подсъдимият Н. Г. се явява лично и със защитата си адвокат Т.. Поддържат жалбата с доводите, развити в нея и в представената писмена защита. В своя лична защита подсъдимият Г. иска уважаване на жалбата. ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП заключава, че жалбите на подсъдимите са неоснователни; не са допуснати посочените нарушения при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите; доказана е уговорката между двамата подсъдими да лишат от живот пострадалия, тъй като са го извели от дома му в гората през нощта и там са извършили действията по умъртвяването му. Прокурорът от ВКП счита, че жалбата на частните обвинители следва да бъде уважена. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият П. П. иска намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода” до размера, определен от първостепенния съд ; подсъдимият Н. Г. моли да се уважи жалбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : С присъда № 66 от 11.06.2013г. по НОХД 76/13г. по описа на Габровския окръжен съд подсъдимите П. К. П., [ЕГН] и Н. И. Г., ЕГН: [ЕГН] са признати за виновни в това , че 29.09.2011 год. , след 00,00 часа, в гора в землището на с. /населено място/, община, в съучастие като съизвършители, умишлено са умъртвили П. М. Х. от [населено място], чрез нанасянето на удари с чук - над шест удара по дясната странична част на главата, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 , вр. чл. 115 от НК , вр. чл.20, ал.2 НК и вр. чл.58а, ал.1 от НК за двамата подсъдими, а за подсъдимия Г. и във вр. с чл. 63, ал. 2, т.1 от НК, са осъдени, всеки от тях, както следва : подсъдимият Н. И. Г. на шест години лишаване от свобода; подсъдимият П. К. П. на дванадесет години лишаване от свобода. При първоначален „строг” режим в „затвор” за изтърпяване на наказанието по отношение и на двамата. Зачетено е предварителното задържане на всеки от подсъдимите за изтърпяно наказание лишаване от свобода. Присъдени са държавни такси и разноски. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. По въззивен протест от прокурор при Габровска окръжна прокуратура, въззивни жалби от защитата на подсъдимите и по жалба от частните обвинители е образувано внохд№179/2013 год. на Апелативен съд Велико Търново, по което с решение №185/ от 01.10.2013 год. е изменена присъда № 66/11.06.2013г., постановена по нохд №76/2013г. по описа на Габровски окръжен съд като е увеличен размерът на наложените на подсъдимите наказания както следва: на подсъдимия Г. от шест, на седем години и шест месеца лишаване от свобода; по отношение на подсъдимия П. наказанието е увеличено от дванадесет години, на тринадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДС.П.: Проверката на атакувания съдебен акт не потвърди основателност на изложените доводи в жалбата от защитата на подсъдимия П. К. П. за явна несправедливост на наложеното му наказание като завишено. Индивидуализацията на наказанията на подс.П. П. и на подс. Н. Г. е извършена съгласно специалните правила за определяне на наказанието по чл.58а, ал. 1, а за подс.П. и вр. с ал. 2 от НК, тъй като делото е било разгледано и решено в първата инстанция по реда на Глава 27 от НПК, при съкратено съдебно следствие по чл. 371,т.2 и сл. от НПК. При индивидуализацията на наказанията на всеки един от дейците са зачетени всички установени по делото определящи отговорността им обстоятелства. Не са подценени смекчаващите за сметка на отегчаващите вината обстоятелства, както неоснователно се изтъква в жалбите и на двамата подсъдими. Обратното е вярно - използвани са по-скоро количествени критерии за отмерването им, а не са изследвани задълбочено и в детайли същността и качествената характеристика на всяко едно от тях. Преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съгласно чл. 54 от НК, винаги изисква от решаващият съд да постави на задълбочен анализ и оценка не формалния брой на формиращите съответната група отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, а да оцени тяхната качествена характеристика, разкриваща или не степента на обществената опасност на деянието и дееца. Несъблюдаването на този принцип е довело до подценяване, а не до надценяване на отегчаващите вината на подс.П. обстоятелства. Съставът на ВКС изразява несъгласие с тезата в жалбата на подс.П., че решаващите съдилища недопустимо са оценили като отегчаващи вината на подс.П. редица обстоятелства, които не са били установени от доказателствата по делото. Направените при предварителното изслушване на страните относно провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК самопризнания от подсъдимия П. и от подсъдимия Г. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт обхващат и описаните фактически данни за подготовката и механизма на извършване на деянието. Те са били предмет на оценка и анализ и със събраните доказателства по делото. Първостепенният съд по реда на чл.374, ал.4 от НПК е направил извод, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което при постановяване на присъдата, съдът ще ползва от самопризнанието им, без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. Последващото оспорване на обстоятелствата на обвинението относно част от признатите от подсъдимите факти е недопустимо. Неоснователно се изтъква в жалбата, че отегчаващите вината обстоятелства при индивидуализацията на наказанието на подс.П. се основавала на непосочени в обвинителния акт и неустановени по делото фактически данни. Тъкмо обратното е вярно. В обвинителния акт е отразено детайлно поведението на двамата подсъдими, с което те са обективирали предварителна подготовка за извършване на деянието; разменяли са информация помежду във "Фейсбук", и по "Скайп" в "Интернет", установена от техните потребителски акаунти, със следното съдържание: "най-накрая някой да му се опъне"; "ако става нещо - да се случи в апартамента"; "ще бъдат убити П. З. и П. Х.". Посочени са и обстоятелствата, че в нощта на убийството на П. Х. двамата подсъдими са изчаквали пред дома на пострадалия напускане дома му от свидетелите Р. Ц. и П. З., за да си осигурят самостоятелен контакт с Х.. Придвижвайки се към апартамента на Х. са демонстрирали физическа сила ; подс.П. П. е размахвал чук ,с който е ударил два пъти свид.Р. Ц. по крака и рамото, докато се разминавали ; примамили са Х. да излезе с тях под предлог да отидат заедно в гориста местност извън населеното място, за да "търсят злато"; по пътя за гористата местност подс. П. е носел чук, укриван под якето му, който се е оказал и средство за извършване на деянието ; преди да пристигнат на мястото на деянието подс.П. е спрял управлявания от него лек автомобил на бензиностанция "Г." и е напълнил отделно 1,5 литра бензин в бутилка, използвана от подсъдимите в опит да запалят трупа на П. Х.. Тези описани в обвинителния акт и установени по делото обстоятелства от предмета на доказване, доколкото не са квалифицирани от обвинението под признака - „предумишлено убийство” по чл.116, ал.1,т.9 от НК, основателно са ценени от решаващите инстанции като индивидуализиращи отговорността на подсъдимите обстоятелства от групата на отегчаващите вината им. Съставът на ВКС намира за правилен изводът на решаващите съдилища, че съдържанието на мотива за деянието също отегчава вината на подсъдимите. Несъмнено мотивът за извършване на престъплението не е елемент от субективната му страна и поради това той има съществено значение за определяне на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дейците, извън признаците на състава на престъплението. В случая дори, съдилищата не са направили цялостен анализ на съдържанието на мотива, който е типично хулигански и безцеремонен. Неоснователно се изтъква, че между подсъдимите и пострадалия е имало приятелски отношения , които са изключвали мотивация за умъртвяването на пострадалия. Отрицанието на човешкия живот на пострадалия е провокирано у подсъдимите от чувството им на нехаресване и омраза към него, въпреки че често са го посещавали и той им е оказвал гостоприемство в дома си. Доводът на защитата е в противоречие с установените по делото данни за конфликтни отношения между тримата. В признатите от подсъдимите факти на обвинението и от доказателствената съвкупност е доказано, че няколко дни преди деянието: на 24.09.2011 год., в дома си пострадалият пред компания от приятели е изричал обидни думи спрямо подс.Г., който не е присъствал там, но тези думи достигнали до знанието му; на 26.09.2011 год. в дома на пострадалия, подс.П. е носел чук, който размахвал пред пострадалия Х., а подс.Г. го ударил по лицето така, че Х. потърсил медицинска помощ за зашиване на сцепената от този удар вежда на лявото око. Не се споделя доводът в жалбата на подс.П., че начинът и средството на деянието са оценени неправилно като определящи вината обстоятелства, вместо като съставомерни признаци, които са взети предвид от закона при определяне на престъплението. Механизмът на умъртвяването на пострадалия и използваното средство от подсъдимите за извършване на деянието не е въздигнат като елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 115 от НК. Оценката за високата степен на обществена опасност на деянието и дейците е функционално обвързана с конкретния фактически състав на изпълнение на престъплението, който е извън правната му квалификация. Подсъдимите са примамили пострадалия да отиде с тях в гориста местност извън населено място; с металната повърхност на чук подс.П. е нанесъл най-малко шест удара по главата на Х. като в това време подсъд. Г. е държал с две ръце жертвата за раменете, за да не се съпротивлява; ударите са били нанесени със сила и в резултат на тях са били счупени черепните кости и толкова на брой , колкото са били необходими пострадалият да бъде лишен от живот като пряка последица от нанасянето им в жизненоважен орган. Поведението на заличаване на следите основателно е разкрило още данни за високата степен на обществена опасност на деянието и дейците; те са опитали да запалят трупа като го заляли с предварително приготвена бутилка с бензин за тази цел; изхвърлили са средството на престъплението - чукът в коритото на реката в процесната местност; връщали се за да дозаличат следите от престъплението. Напълно недопустимо в жалбата на подс.П. се прави опит да се оспорят и обстоятелства, свързани с авторството на деянието, което е предмет на признание от П., потвърдено от доказателствената съвкупност. Неустановяването на петна от кръв на шофьорското място в лекия автомобил, управляван от подс.П., не опровергава установеното по делото, че той именно е нанасял ударите с чук, носен предварително от него, скрит в якето му, за да бъде използван за изпълнение на деянието - фактически данни , описани в обвинителния акт и потвърдени от анализа на доказателствените източници,. Внасянето на съществени изменения във фактите на обвинението в производството по реда на чл.371,т.2 по Глава 27 от НПК е напълно недопустимо и ирелевантно за развитието на процеса при ,условията на тази диференцирана процедура, в който смисъл се е произнесъл ВКС в ТР№1/2009 год. на ОСНК. Не са игнорирани данните, смекчаващи вината на подс.П. -чистото съдебно минало, липсата на противообществени прояви до извършване на деянието, фактът , че е учащ се, но основателно е отразено тяхната малобройност на фона на отегчаващите вината.Поради тези съображения жалбата на подсъдимия за смекчаване наказанието, наложено с присъдата и изменено с въззивното решение, е неоснователна. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДС.Г.: Обсъдените данни за неоснователност на жалбата на подс.П. се отнасят и за подс.Г.. Двамата с подс.П. са действали задружно в осъществяване на изпълнителното деяние като съизвършители. Правилно е изведено от решаващите инстанции, че всеки от тях има еднакъв принос в извършване на деянието, предвид характера и степента на тяхното участие в извършването му. Голословно се претендира в жалбата от защитата на подс.Г., че е игнорирано проявеното съжаление и разкаяние на подсъдимия за извършеното, а по-скоро е интерпретирано като декларативно. Данните по делото за предварително планирано деяние и от този подсъдим са безспорно установени и правилно интерпретирани от съдебните инстанция . Правилно са ценени като отегчаващи вината. Правилно е прието, че и подс.Г. е адресирал закани за убийство спрямо пострадалия, комуникирайки си с подс.П. по „скайп” в Интернет. Правилно е прието в мотивите на присъдата на първата и и в решението на въззивната инстанции, че деянието е резултат от ескалиране на конфликт два дни по- рано, в дома на пострадалия. Не е нарушен чл. 56 от НК при индивидуализацията на наказанието на подс.Г. . Правилно фактологията на поведението на подс.Г. относно подготовката и конкретния му принос в извършване на деянието е оценена като отегчаваща вината му. В тази връзка всички съображения за правилното ценене на отегчаващите вината обстоятелства, в които е обективирана предварителната подготовка за извършване на деянието, посочени за подс.П., се отнасят и за подс.Г.. Деянието е извършено през нощта, с примамване на жертвата в далечна гориста местност; с предварително подготвено средство за умъртвяването- факт известен на Г., тъй като непосредствено преди това подс. П. е размахвал чукът пред него и пред свидетелите Р. Ц. и П. З.. Подсъдимият Г. е държал жертвата в момента , когато подс.П. нанасял ударите с чук по главата на жертвата; той е препятствал съпротивата на П. Х. при първите удари с чука , с което е съдействал жертвата да понесе всичките повече от шест броя удари. Основателно са ценени като отегчаващи вината на Г. и броят на квалифициращите обстоятелства, вида на средството за умъртвяване на жертвата; масираните усилия за заличаване на следите; хладнокръвието и упоритостта за постигане на съставомерните последици. Не са игнорирани като смекчаващи чистото съдебно минало, характеристичните данни и признанието на подс.Г.. Тези данни са коректно оценени. Основателно по отношение на този подсъдим повторно е обсъдено самопризнанието и като смекчаващо вината обстоятелство,а не само като процесуално основание за провеждане на съкратено съдебно следствие. Законосъобразно е третирано и като допълнително смекчаващо обстоятелство, тъй като съставлява елемент от цялостното обективно проявено процесуално поведението на подсъдимия, спомогнало за разкриване на деянието и авторството му. В този дух е изпълнено постановеното в т.7, от ТР№1/09 год. на ОСНК, възприето от практиката на ВКС като изключение за двойното третиране на самопризнанието в смисъл на процесуален инструмент за производство по чл. 371,т.2 НПК. Възрастта на този подсъдим основателно не е обсъждана и за смекчаващо вината обстоятелство, тъй като тя е заложена в основанието за редукцията по чл. 63, ал.2,т.1 от НК на предвиденото в състава наказание. Правилно като отегчаващо вината обстоятелство е отнесен изводът за съдържанието на мотивите - нетърпимостта, омразата към пострадалия и то само защото пострадалият е ставал заядлив и арогантен след употребата на алкохол, още повече, че това най- често се случвало в неговият собствен дом. Споделени трябва да останат изводите на въззивната инстанция за индивидуализация на наказанието на този подсъдим при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на определеното наказание на този подсъдим от единадесет години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията и по чл. 58а, ал.1 от НК е намалено с още една трета - на седем години и шест месеца лишаване от свобода. Всички установени по делото фактически данни, относими към индивидуализацията на наказанието на този подсъдим изключват възможността за последващо снизхождение и обуславят неоснователност на касационната жалба за намаляване на наказанието. ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Жалбата е насочена само срещу явна несправедливост на наложеното на подс.П. наказание и не третира осъждането на подс.Г.. Поради това и при действието на принципът за реформацио ин пеюс /reformatio in pejus/ по отношение на подс.Г., проверката за основателност на жалбата е само за наказанието, определено на подс.П.. Решаващите съдебни инстанции са подценили качественото съдържание на определящите вината на подс.П. обстоятелства и са изхождали повече от количествения анализ на определящите вината му обстоятелства. Както първата , така и въззивна инстанции не са изложили убедителни мотиви защо са приели, че наказанието при първата алтернатива на предвидените три различни по вид наказания в санкционната част на чл.116, ал.1,т.6 предл. второ и трето от НК е най-подходящото за подс.П.. Избирането на първата алтернатива – наказание "лишаване от свобода" от петнадесет до двадесет години е мотивирано единствено с установените по делото фактически данни освен за тежестта на деянието и степента на обществена опасност на дейците и с „нуждите на специалната и генерална превенция”, но само декларативно. Изложените мотиви, че към времето на деянието подс.П. е бил на 20 години, а подс.Г. е бил непълнолетен на 17 години и двамата са били чисто съдебно минало и добри характеристични данни не съответстват на други качествени критерии за тежестта на деянието и дейците, които да са съответни и на критериите за избор на най- подходящата санкция от трите алтернативно посочени в закона. Младата възраст на дейците не може да бъде абсолютен и решаващ аргумент за това , да избегнат наказание по втората алтернатива , предвидено в чл.116, ал.1,т. 6, предл. 2 и предл. 3 от НК, тъй като реципрочно на възрастта на дейците е отнет и твърде млад живот на жертвата; при наличие на два на брой квалифициращи признака по особено мъчителен начин и с особена жестокост; при предварително сговаряне, което е останало извън квалификацията на деянието; деянието е извършено с особено опасно средство - чук с тежка метална предна удряща част; ударите върху главата на жертвата са били повече от шест и с особена сила. Пострадалият П. Х. е бил едва 22 годишен; младеж с трудна житейска съдба, който се грижел сам за себе си; подсъдимите са били чести гости в дома на жертвата, т.е. той е бил гостоприемен към тях. Макар и в мотивите на въззивното решение да е прието за установено, че деянието е извършено „от безогледна безчовечност” и съдът не е имал предвид социалната или биологическа незрялост на дейците, а е отчел „липсата на ценностна система” у тях, което обстоятелство е оценено също като отегчаващо вината на подсъдимите, не е отдал дължимото и на генералната превенция на наказанието. Необсъждането на всички тези отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства към възможността на определеняне вида на алтернативно посочените наказания, и по-специално, наказанието „доживотен затвор” със замяната му, съгласно чл. 58а, ал. 2 от НК, с наказание „лишаване от свобода” в рамките „от двадесет до тридесет години” за подс.П. и „ от пет до дванадесет години” за подс.Г., противоречи и на заложеният в чл. 35, ал. 3 от НК принцип за съответност на определеното наказание с тежестта на престъплението. Ето защо, макар и да е направил фактически констатации и правен извод за изключителната тежест на извършеното престъпление, избирането на наказание по първата алтернатива "лишаване от свобода" от петнадесет до двадесет години за подсъдимите не е съответно на изключително високата тежест на деянието и степента на обществена опасност на дейците и не съдейства за постигане на целите не само на специалната, но и на генералната превенция. Въззивната инстанция, която отчасти е уважила протеста на прокурора, приемайки, че наказание от деветнадесет години и шест месеца лишаване от свобода , което да бъде редуцирано по чл. 58а от НК с една трета, в окончателен размер от 13 години лишаване от свобода ще е съответно на тежестта на извършеното от подс.П., няма съответствие нито с броя , нито със съдържанието на значителния превес на отегчаващите вината обстоятелства. По отношение на подс.Г., макар в същата степен да е валидно определяне на наказание по втората алтернатива на процесния състав на престъплението по чл.116 от НК, е невъзможно да се търси утежняване на вече наложеното му наказание, тъй като липсва протест, респ. няма съответна жалба от частните обвинители, а касационното производство в тази част се развива само по негова жалба. Бездействието на държавното и частно обвинение относно правното положение на подс.Г. за увеличаване на наказанието и насочването му само спрямо подс.П. на основание жалбата на частните обвинители, е правно-технически и по целесъобразност въпрос. Нееднаквото третиране в случая при преразглеждане справедливостта на наказанието на двамата подсъдими в посока на увеличаването му само спрямо единия от тях, не следва да препятства възможността за правилно приложение на закона, в рамките на допустимото от закона, което да се отнесе само до единия от съучастниците. Обратното би компрометирало изцяло постигането на задачата по чл. 1 от НК. Налице е основанието по чл. 354, ал.3,т.1 вр. чл. 348, ал.5,т.1,вр. ал.1,т.3 НПК. Обвинението е за задружна престъпна дейност, при форма на съучастие – съизвършителство, поради което констатираното основание за касационна отмяна налага цялостната отмяна на атакуваното въззивно решение. При новото разглеждане на делото трябва да се съблюдава принципът за неутежняване на правното положение на подсъдимия Н. Г., по изложените в мотивите съображения. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС , ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение №185 от 01.10.2013 год. постановено по внохд№179/2013 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО и ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СЪЩИЯ СЪД ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, В СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :