4 Р Е Ш Е Н И Е № 750 София, 07.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова О. Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1925/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Д. К. ЕГН xxxxxxxxxx от с. Роговец, община Б. чрез процесуален представител адвокат Д. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А състав от 9.04.2009 г., постановено по гр. д. № 428/2008 г. С обжалваното решение е отменено изцяло решение на СРС, ГК, 53-ти състав от 6.12.2007 г. по гр. д. № 27730/2006 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от С. Д. К. против Министерство на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ /обн., ДВ, бр. 112/27.12.1995 г., в сила от 27.02.2006 г., отм., бр. 35/12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г./ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа в размер на сумата 3139.15 лв. за периода 21.06.2006 г.-21.09.2006 г. и сумата 3057.60 лв. за периода 22.09.2006 г.-14.12.2006 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.12.2006 г. до окончателното им изплащане. С определение на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 237/11.03.2010 г. по гр. д. № 1925/2009 г. е допуснато касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с материалноправен въпрос, относим към пасивната легитимация на иска за присъждане на обезщетение за недопускане до работа с правно основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ /отм./ съгласно разпоредбите на § 163, ал. 3 вр. ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /отм./и чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от Закона за преобразуване на С. В., В. на министерството на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия /обн., ДВ, бр. 57/2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 45/2002 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Правилника за дейността и структурата на Държавно предприятие „С. и възстановяване”, решаващ за изхода на делото, произнасянето по който ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото при липса на съдебна практика на Върховния касационен съд по прилагането на посочените разпоредби. Отговор на поставения въпрос: Съгласно § 163, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /ДВ, бр. 34/2001 г./ относно статута на С. В. се прилагат ЗОВСРБ /отм./ и Правилника за кадрова военна служба /ПКВС/ до преобразуването им със Закона за преобразуване на С.те В., В. на министерството на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия /обн., ДВ, бр. 57/14.07.2000 г., изм. и доп./, по силата на който С. В. са закрити и по силата на § 2 от ПЗР от същия закон правоприемник на закритите С. В. са Държавни предприятия „С. и възстановяване”. Съгласно § 163, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /отм./ министърът на регионалното развитие и благоустройството има правата на министъра на отбраната по отношение на военнослужещите от състава на С. В., както и съгласно § 1 от ПЗР на Закона за преобразуване на С. В., В. на министерството на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения. В конкретния случай надлежен ответник по иска за присъждане на обезщетение за недопускане до работа на основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ /отм./ е посоченият от ищеца /касатор/ ответник-Министерство на регионалното развитие и благоустройството. По касационната жалба: За да приеме, че ответното Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ не е пасивно материалноправно легитимирано по предявения иск с правно основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ /отм./ въззивният съд е посочил, че по силата на § 163, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ /отм./ министърът на регионалното развитие и благоустройството има права по ЗОВСРБ /отм./ и ПКВС до преобразуването на С. В., осъществено през 2000 г., след което М. няма отношение към кадровите военнослужещи, както и че след закриване на С. В. правомощия по чл. 134, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./, респ. по чл. 211, ал. 2 ПКВС има министърът на отбраната. Решението е неправилно. Безспорно е, че поделението, в което касаторът е служил преди уволнението му е било закрито по силата на Закона за преобразуване на С. В., В. на министерството на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения /обн., ДВ, бр. 57/2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 45/2002 г./ към момента на влизане в сила /на 12.06.2006 г./ на съдебното решение на Върховния административен съд № 555/16.01.2006 г., постановено по адм. д. № 5663/2005 г., V отделение, с което заповедта за уволнението му № 0536/22.12.1998 г. е призната за нищожна. По силата на посочените норми правоприемник на закритото поделение е било Държавно предприятие „С. и възстановяване”, седалище гр. П., намиращо се в структурата на министерството на регионалното развитие и благоустройството с орган на управление министърът на регионалното развитие и благоустройството. Не се спори по делото, че в изпълнение на решението на съда и на основание чл. 134, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./ вр. чл. 211, ал. 2 ПКВС на 21.06.2006 г. в двуседмичния срок от влизане в сила на съдебното решение касаторът се е явил, за да бъде възстановен на работа в правоприемника на закритото поделение 64710-П., а именно Държавно предприятие „С. и възстановяване”- гр. П. и в рамките на срока е подал и рапорт до министъра на регионалното развитие и благоустройството, че желае да заеме длъжността. Безспорно е, че касаторът не е бил допуснат до работа в рамките на целия исков период от време, в резултат на което не е получавал възнаграждение за времето от 21.06.2006 г. - 14.12.2006 г./дата на подаване на исковата молба/ или е установена претърпяна от касатора имуществена вреда с форма на пропусната полза. Ако касаторът бе работил през посочения период от време той би получил основно месечно възнаграждение за звание капитан трета степен за времето до 30.06.2006 г. в размер на 629.00 лв., а след 1.07.2006 г.-667.00 лв. ведно с 40% допълнително възнаграждение за продължителна работа или брутното му възнаграждение до 30.06.2006 г. би било 880.60 лв. /629.00 лв. О. + 251.60 лв. ДМВ/, а след 1.07.2006 г. - 933.80 лв. /667.00 лв. О. + 266.80 лв. ДМВ/ или общо за исковия период от време би получил сумата 5384.25 лв. съгласно заключението на вещото лице Е. К. Б., прието от СРС, 53-ти с-в на 17.10.2007 г. без оспорване от страните. При тези данни неправилното въззивно решение следва да се отмени изцяло и Върховният касационен съд следва да се произнесе по същество на спора, като по изложените по-горе съображения уважи предявения иск за целия исков период от време до размер на сумата 5384.25 лв., ведно със законна лихва, считано от 14.12.2006 г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Ответникът следва да заплати за разноски по делото сумата 154.00 лв.-заплатена от ищеца държавна такса за касационната инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 292, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-А състав, постановено на 9.04.2009 г. по гр. д. № 428/2008 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, С. 1202, ул. „Св. Св. К. и М.” 17-19 да заплати на С. Д. К. ЕГН xxxxxxxxxx, съдебен адрес: адвокат Д. Б., АК-П., ул. „Б. Пулиеви” № 1, гр. П. на основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ обезщетение за недопускане до работа за времето от 21.06.2006 г. до 14.12.2006 г. в размер на 5384.25 лв. /пет хиляди триста осемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 14.12.2006 г. до окончателното изплащане и 154.00 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: