Р Е Ш Е Н И Е № 249 С., 04.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на дeветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№621 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. П. и З. Г. П. срещу решение №132 от 03.02.2010г. по гр.д.№1809/09г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че въззивният съд е постановил решението си без да се съобразява с фактическата обстановка по делото. Не било отчетено обстоятелството, че спорното място, макар и да попада извън регулационния план на [населено място].К., е част от дворното място на бащата на ищеца и винаги е имало селищен характер. Освен това произволно съдът приел, че бащата на ищеца е бил член на ТКЗС, при положение че по делото няма нито твърдения, нито доказателства в тази насока. Неправилно възприетата фактическа обстановка довела до погрешния извод, че спорното място е земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, която не е могла да бъде придобита по давност от ищеца. Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата. С определение №1086 от 01.12.10г. по настоящото дело е допуснато касационно ожалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ дворно място, намиращо се извън регулация и могло ли е то да бъде придобито по давност. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решение №2596/31.07.09г. по гр.д.№1943/08г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявения от В. С. П. и З. Г. П. срещу [община] положителен установителен иск – че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 0,601 дка, находящ се в землището на [населено място].К.. Въззивният съд е приел, че процесният имот към 1961г. е представлявал част от един по-голям имот пл.№292 по кадастралния план на населеното място, записан първоначално на името на С. С. П. – баща на първия ищец, а след това на името на двамата му синове И. и В.. За този имот са били отредени с плана от 1961г. три парцела, а спорната част от 0,601 дка е останала извън регулация. През 1989г. бащата С. С. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на трите парцела, а впоследствие ги разделил между синовете си. Към дела на ищеца В. С. останало и спорното място, което не е отделено с ограда от неговия парцел, не е включвано в ТКЗС и винаги се е ползвало като дворно място според заключението на вещото лице. Прието е също, че понастоящем имотът попада в КВС и е записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. При тези данни е прието, че спорният имот представлява земеделска земя. Между страните не било спорно, че С. С. е бил член на ТКЗС. По силата на чл.8 от ПУ на ТКЗС С. С. е бил длъжен да внесе в стопанството притежаваната от него и от членовете на семейството му земя. По отношение на земята, намираща се извън регулация, ТКЗС придобило право на кооперативно земеползване, независимо от това, че не е била включена в блок за съвместно обработване. Съдът се е позовал на ТР №104/1964г. на ОСГК на ВС. Прието е, че върху тази земя не би могла да тече придобивна давност, съгласно старата редакция на чл.86 от ЗС, земята е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но такова производство не е било проведено и по силата на закона имотът е станал частна общинска собственост. Давностното владение, упражнявано от ищците върху процесния имот от 1994г. няма правно значение, с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване има противоречива съдебна практика. В едни съдебни решения се приема, че след като един имот попада извън регулационния план на населеното място, той представлява земеделска земя и във всички случаи подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а ако не е бил възстановен - попада във фонда на земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Такъв имот не би могъл да бъде придобит по давност нито преди, нито след приемането на ЗСПЗЗ. Обратно – има съдебни решения, в които се преценява дали попадащият извън регулация имот има селищен или селскостопански характер и дали е бил отнет фактически или юридически от собственика и едва след това се разрешава въпросът дали той е могъл да бъде обект на придобивна давност при старата редакция на чл.86 от ЗС или при действието на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и дали е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ или не. Настоящият състав намира за правилна практиката във втората група решения. Междувременно тази практика е затвърдена и с решения по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №930 от 25.10.10г. по гр.д.№430/10г. на І ГО; решение №883/14.12.2010г. по гр.д.№1432/09г. на І ГО; решение №798 от 16.11.10г. по гр.д.№3303/08г. на І ГО; решение №100 от 23.07.2010г. по гр.д.№3426/08г. на ІV ГО; решение №21/04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ ГО и др. Възможността да бъде придобит по давност имот със селищен характер, попадащ извън регулационния план, е разгледана и в решения №117 от 28.09.1990г. по гр.д.№137/1990г. на 5 чл. с-в на Върховния съд и №2354 от 14.01.05г. по гр.д.№2123/03г. на ВКС, ІV ГО, постановени при действието на отменения ГПК. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ /отм./, е съществувала само при действието на З./отм./ - чл.29, ал.1, т.1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на З.. След отмяната на З. обаче, няма пречка за придобивната давност, доколкото за тези имоти не се прилага чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ по изложените по-горе съображения. Както е посочено в решение №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ ГО на ВКС, само този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. По съществото на касационната жалба: Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е постановил решението си на факти, които не са установени по делото. Страните нито са твърдели, нито пък има доказателства бащата на ищеца да е бил член на ТКЗС. Затова се явява правно необоснован изводът, че спорният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и след като не е подадено заявление за това, имотът е под режима на чл.19 от ЗСПЗЗ. Не е отчетено обстоятелството, че макар имотът да се намира извън чертите на регулационния пран от 1961г., той е запазил селищния си характер, тъй като е продължил да бъде част от дворното място на бащата на ищеца. Няма данни имотът да е бил отнеман юридически или фактически от него, следователно този имот не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и не е имало пречка ищецът, на когото е предадено владението му, да го придобие по давност. В случая се касае за незастроен имот, който е бил под режима на ЗРПВПВННИ /отм./ посредством Указа за регулиране на правни сделки върху някои недвижими имоти – ДВ бр.32/62г., който разпростира действието на закона и върху неурегулираните земи в цялата страна. Доколкото обаче придобивната давност върху имота е започнала да тече най-рано през 1961г., когато той е бил отразен като имот на бащата на ищеца в разписния лист към кадастралния план на населеното място, десетгодишният срок по чл.79, ал.1 от ЗС е изтекъл преди влизане в сила на З. /отм./ и следователно – спрямо имота не е действала забраната на чл.29, ал.1, т.1 за придобиването му по давност. Но дори давността да е започнала да тече след отмяната на З., ищецът пак е могъл да го придобие по давност, тъй като за този имот не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, доколкото той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Като е отрекъл правото на собственост на ищеца, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и искът да бъде уважен. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №132 от 03.02.2010г. по гр.д.№1809/09г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на [община], че В. С. П. и З. Г. П., двамата от [населено място].К., [община], са собственици по давност на следния недвижим имот: имот №001292 в местността „Д. дере” с площ от 0,601 дка по КВС на [населено място].К., при граници: имот №001290, №001293, №00555 и имот №001291. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: