О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №  59                                          София  09.02.2010г.   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова                                                           Илияна Папазова                                                                                                                                        разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 721/2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 24, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Р. и В. В. Р. , двамата от гр. Я., срещу определение № 198 от 04.08.2009г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 148/2009г. с което е потвърдено определение № 127 от 23.06.2009г. по гр.д. № 176/2009г. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Р. и В. Р. за отмяна на обезпечение на бъдещ иск, наложено по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – сграда с обществено обслужващо предназначение „Снек бар”, находяща се в гр. Я.. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата ВКС взе предвид следното: С влязло в сила определение от 10.04.2008г. по гр.д. № 190/2008г. на Ямболския окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу И. Т. Т. , Т. Г. Т. , „М” ЕООД, К. Я. К. и Р. Д. Р., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, като по отношение на Р. Д. Р. това е сграда с обществено обслужващо предназначение „Снек бар”, находяща се в гр. Я., подробно описана в съдебния акт. С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по частна жалба на Р. и В. Р. като е потвърдил определението Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Р. и В. Р. за отмяна на наложеното с посоченото по-горе определение обезпечение на бъдещ иск на К. , чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – сграда с обществено обслужващо предназначение „Снек бар”. Въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението на частните жалбоподатели за законен произход на имуществото, с което е придобит имотът. Посоченият от тях банков кредит е целеви – отпуснат е за ремонт и реконструкция на собственото им жилище. Срещу така постановеното определение частните жалбоподатели навеждат доводи, че не са налице предпоставките на чл. 7, ал. 2 ЗОПДИППД. Твърдят, че процесното имущество е закупено с остатъка от отпуснатия кредит и, че обезпечителната заповед е вписана в Агенция по вписванията единадесет дни след закупуването на имота, което е индиция, че са придобили имота добросъвестно. Определението е законосъобразно. Частните жалбоподатели са трети лица по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД. Съгласно чл. 7, т. 2 от същия закон недействителни са по отношение на държавата възмездни сделки с трети лица, извършени с придобито от престъпна дейност имущество, ако тези лица са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване или за прикриване на незаконния му произход. В случая процесното имущество на проверяваното лице е прехвърлено в рамките на два месеца чрез две прехвърлителни сделки, като по последната е придобито от частния жалбоподател Р. Р. , според отразеното в нот. акт за продажна цена 50 000 лв. Представените от частните жалбоподатели декларации и доказателства по чл. 24, ал. 3 не установяват наличието към момента на покупко-продажбата на средства в размер на продажната цена. Правилно съдът е приел, че целево отпуснатият една година преди сделката кредит за ремонт и реконструкция на собствения на Р. апартамент, който съгласно т. 8 от договора за предоставяне на ипотечен кредит следва да се използва съобразно целевото му предназначение, за което банката осъществява контрол, не установява законен произход на имуществото и поради това не може да обоснове отмяна на обезпечението. Доводите на частните жалбоподатели, основани на датата на вписване на обезпечителната заповед, са без значение за настоящото производство, в което се проверява само вероятната основателност на иска, а не се разрешава спор за вещни права. Предвид изложеното определението на Бургаския апелативен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 217 ГПК Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 198 от 04.08.2009г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 148/2009г.   Председател:   Членове: