Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 15 март 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов касационно наказателно дело № 1356 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители В. Ц. Ц. и К. Ц. Ц., чрез техния пълномощник адвокат Х. М., против решение № 246/15 от 15.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1062/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, І състав, с искания за отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда, по съображения за допуснати касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Повереникът възразява срещу изводите на приетите по делото автотехнически експертизи и неправилно окачествените от тях следи от гуми. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Въззивната инстанция правилно е анализирала доказателствата, а изложеният правен извод за случайно деяние е верен и обоснован. Не са допуснати инкриминираните нарушения на правилата за движение по пътищата от подсъдимия, поради което предлага въззивното решение да бъде потвърдено. Частните обвинители и граждански ищци В. Ц. Ц. и К. Ц. Ц. не вземат становище по делото. Техния пълномощник адвокат Х. М. поддържа касационната жалба и настоява за отмяна на въззивния съдебен акт. Подсъдимият С. А. А. не изразява становище пред касационната инстанция. Неговият защитник адвокат И. Ч. пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 246/15 от 15.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1062/ 2014 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, І състав, потвърдил изцяло оправдателна присъда № 408 от 08.12.2011 г. по н.о.х.д. № 3563/ 2011 год. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІІІ състав, с която подсъдимият С. А. А. бил признат за невинен в това, че на 23.08.2010 г., около 14.00 ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на товарен автомобил марка „В.” с д.к. [рег.номер на МПС] и прикачено на него полуремарке марка „Ш.” с д.к. [рег.номер на МПС] , при извършване на ляв завой в посока Околовръстен път, да е нарушил правила за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост да е причинил смъртта на пешеходеца Ц. В. Ц., на 83-годишна възраст – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, алт. ІІІ от НК. Касационното производство е трето по реда си, след последователната отмяна на въззивни решения № 329 от 26.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 634/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав (с Решение № 67 от 16.05.2013 г. на ВКС, ІІ н.о.) и решение № 228 от 25.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 497/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав (с Решение № 348 от 17.11.2014 г. на ВКС, ІІІ н.о.). В изпълнение на правомощията по чл. 354, ал. 5, изр. второ във вр. с чл. 353, ал. 5 от НПК Върховният касационен съд проведе съдебно следствие, на което прие Комплексна медико-автотехническа експертиза (л. 33-73 от к.н.д., ВКС). Експертните изводи налагат частична промяна на фактическата обстановка по същностни за делото въпроси, свързани с мястото на инициалния удар и механизма на пътнотранспортното произшествие. Всички останали факти са приети правилно от съдилищата. Събраните по делото доказателства, влючително и по реда на чл. 353, ал. 5 от НПК, разкриват следната фактическа обстановка: На 23 август 2010 г., в [населено място], подсъдимият С. А. А. управлявал тежкотоварен автомобил марка „В.”, модел „F.”, с д.к. [рег.номер на МПС] , с прикачено към него полуремарке марка „Ш.”, с д.к. [рег.номер на МПС] . Към 13.40 ч. - 13.43 ч. се движел по [улица]и на кръстовището с [улица]спрял, за да завие наляво в посока Околовръстен път. Кръстовището било неправилно за пресичащата го [улица]. Пътните платна на улицата и на булеварда били предназначени за двупосочно движение с по една лента. Времето било слънчево, с отлична видимост и суха пътна настилка (1). След като се убедил, че може да извърши маневрата, подсъдимият навлязъл в кръстовището и завивайки наляво ускорил товарното возило до не повече от 10,4 км/ч (2). В този момент 83-годишният пострадал Ц. В. Ц., придвижвайки се с бастун, предприел пресичане на кръстовището и навлязъл отдясно-наляво на движението на съчленения автомобилен състав. От кабината на влекача конструктивно е заложена невидима зона, която представлява многоъгълник с фронт напред и отляво до 1,5 м, напред и отдясно до 1,8 м, а вдясно от кабината – до 2,8 м в дълбочина дясно-странично, до 2,6 м напред и до 1,4 м назад (3) от предната част на кабината. Височината на видимостта, измерена непосредствено пред автомобила от предното панорамно стъкло (напред и надолу) е 2,15 м от терена. Изпълнявайки маневрата подсъдимият не видял пресичащият пешеходец и го блъснал. Инициалният удар настъпил с предната дясна част на влекача (4). Под действие на ударната сила и предвид предварителната си скорост възрастният пешеходец паднал с главата напред и наляво спрямо посоката на движение. Влекачът преминал над тялото, без да го застъпи с предните си колела. Тялото останало косо насочено спрямо траекторията на движение на автомобила, с глава напред и наляво, след което преминало под предната маска на автомобила и достигнало резервоара. Поради малкото разстояние на резервоара от пътната настилка (0,35 м) ударил пешеходеца и оставил по дрехите му следи. Под въздействие на подовите елементи на влекача тялото се търкаляло и плъзгало, достигайки задните десни гуми. В този момент пострадалият бил завъртян по гръб и сдвоените задни десни гуми преминали отляво-надясно по корпуса му (таз, корем и гръден кош) – тези колела извършвали крива линия с по-малък радиус от траекторията на предно дясно колело на влекача. Следствие на натиска и възникналото триене тялото се завъртяло около вертикалната си централна ос, а автомобилът с полуремаркето преминали. Прегазеният пешеходец останал напречно на пътя в състоянието, в което бил намерен при огледа. Мястото на удара настъпило на около 0,8 м преди мисленото продължение на левия край на пътното платно на [улица]и на около 0,6 м от дясната граница на платното за движение на [улица], гледано от посоката на движение на товарния автомобил. Задните десни гуми на влекача оставили дъговидна следа върху пътната настилка, представляваща две успоредно разположени черни на цвят ивици с дължина от 6,4 м. Преминаването на влекача през тялото на пострадалия било усетено от подсъдимия А., заради необичайното клатене подобно на движение през неравност. Водачът забелязал през дясното странично огледало трупа на пострадалия, извел съчленената композиция от кръстовището и спрял на около 20-30 м нагоре по булеварда. Отишъл до мястото на инцидента и започнал да звъни от телефона си на номер 112, но преди да осъществи връзка непознат мъж му казал, че вече се обадил за линейка и уведомил полицията за случилото се. Причина за смъртта на пострадалия Ц. Ц. била съчетана гръдна и коремна травма с увреждания на жизнено важни органи – бели дробове, черен дроб и множество фрактури на ребра, таз и гръден прешлен, довели до травматичен шок. Променената фактическа обстановка по делото и установените нови факти в хода на проведеното по чл. 353, ал. 5 от НПК съдебно следствие, Върховният касационен съд прие за доказани от цитираните под курсив доказателствени средства и експертни заключения. Основните въпроси, поставени за разглеждане в наказателното производство с повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, се отнасят до: мястото на инициалния удар в кръстовището, с коя част (на влекача или на ремаркето) е блъснат пешеходеца, могъл ли е подсъдимият обективно да възприеме пострадалия като опасност на пътя, каква е посоката на пресичане на възрастния пешеходец и с каква скорост се е движел? Голяма част от тези въпроси са разгледани противоречиво от приобщените по делото експертни заключения, а за други не е намерен категоричен отговор, поради липса на нужните доказателства. Върховният касационен съд прие фактическата обстановка и обоснова своите изводи при най-благоприятното за подсъдимия А. положение. По делото е категорично установено, че товарната авто-композиция (влекач и полуремарке) е била технически изправна (10). В медицинската си част всички приети по делото експертизи сочат една причина за смъртта и не си противоречат по въпроса за разположението на тялото на пострадалия по време на прегазването. Категоричен е изводът на съдебните медици, че не могат с помощта на научни достижения да определят какво е било положението на тялото на пострадалия Ц. в момента на инициалния удар – поради ниската скорост на движение на превозното средство, от една страна, и възможността от наслагване (суперпониране) на уврежданията от първоначалния удар с тези от прегазването, от друга страна. Това създава допълнителни затруднения за определяне на посоката на движение на пострадалия непосредствено преди пътнотранспортното произшествие, предвид липсата на гласни доказателства за поведението на пешеходеца преди удара – посока на движение, начин (бързина) на пресичане, разположение в кръстовището и спрямо превозното средство и др. Основният проблемен въпрос, по който отделните автотехнически експертизи дават различни и противоречиви изводи, се отнасят до мястото на инициалния удар – с коя част на влекача или на полуремаркето е блъснат пострадалия. По делото са разгледани и приети общо седем автоекспертни заключения (пет на досъдебното производство и по една на въззивното и на касационното съдебни следствия), които разглеждат техническите и инженерните задачи, свързани с предмета на обвинението. Първите две автотехнически експертизи не засягат проблемния въпрос. Останалите три автотехнически експертизи, назначени на фазата на досъдебното производство, разглеждат съприкосновението на пострадалия с предната дясна част на полуремаркето, която е била издадена навън при изпълняваната от товарната композиция маневра завиване наляво. Вещите лица от Допълнителната (тройна) комплексна медико-автотехническа експертиза ползват обективна находка от биологични изследвания, за да обосноват изводите си, че пострадалият е бил бутнат, завъртян и съборен на пътното платно и в положение по гръб е бил прегазен от десните колела на полуремаркето, докато разширеният експертен състав по Комплексна (петорна) медико-автотехническа експертиза приемат удар с предната дясна челна част на полуремаркето, като след падането пешеходецът е бил прегазен със задното дясно сдвоено колело на влекача. Първите изводи били възприети от първоинстанционния съд, но в мотивите липсва анализ на двете противоречиви заключения на експертите. Основна слабост на последните три експертни заключения от досъдебното производство е обстоятелството, че падането на пострадалия е разгледано като просто движение, при което горната част на торса и главата останали извън траекторията на движение на автомобилния състав и затова не дават отговор на същностния въпрос: как долната част на торса и краката са попаднали под колелата на полуремаркето? Освен това не са взети под внимание уврежданията по лицето (разкъсно-контузна рана вдясно челно, охлузвания в челната област вдясно), охлузванията по двете ръце и дясната длан, двете разкъсно-контузни рани на левия лакът, както и не са изяснени констатираните повърхностни изгаряния на епидермиса в охлузените участъци (в областта на гърдите, корема и лявото бедро). Неправилно в мотивите градският съд приел още, че при изпълнение на маневрата гумите на полуремаркето описали дъга с по-голям радиус и излизали извън динамичния коридор, създаден от движението на кабината на влекача (мотиви към присъда, л. 69-гръб). Тъкмо обратното – от разпита на вещите лица категорично е застъпено научното становище, че колелата на полуремаркето се движат по много по-малък радиус от тези на влекача, поради което десните колела на полуремаркето не са достигнали до мястото на удара и затова пешеходецът е прегазен само от задно дясно сдвоено колело на влекача. Съждението на първоинстанционния съд е основано на предположение и затова е необосновано и недоказано. Разгледаните изводи на трите автотехнически експертизи от досъдебното производство като място на инициалния удар и механизъм на прегазването са опровергани от назначената и приета в хода на въззивното съдебно следствие Комплексна (седморна) медико-автотехническа експертиза. Вещите лица по несъмнен и категоричен начин отхвърлят възможността пешеходецът да е попаднал в пространството между кабината на влекача и предната челна част на полуремаркето, в момента на завиване наляво. Затова и инициален удар с предна дясна част на полуремаркето е невъзможен. От това логически следва, че всички останали изводи на предходните автотехнически експертизи, свързани с механизма на произшествие и непредотвратимост на удара, не могат да бъдат приети за надеждно установени по делото. Затова и касационната инстанция не възприема изложените на досъдебното производство специални експертни познания. Вещите лица пред въззивната инстанция определят инициалния удар с предната лява част на седловия влекач (в зоната на преден ляв фар). Описват движението на тялото на пострадалия и съприкосновението му с агрегатите на влекача по сходен начин с установените по-късно – с приетата в касационното съдебно следствие експертиза. Въпреки подробно обоснованите експертни изводи, въззивната инстанция в решението си е преповторила механизма на пътнотранспортно произшествие, отразен с първоинстанционния съдебен акт. По този начин апелативният съд пренебрегнал категорично изразеното от експертите становище, че не поддържат изразените отпреди изводи за съприкосновение на тялото на пострадалия с полуремаркето на товарния автомобилен състав, защото то е невъзможно, а в решението липсва дължимата от чл. 154, ал. 2 от НПК мотивировка. Допуснатото в хода на въззивното съдебно следствие експертно заключение е налагало задължителна промяна в установената по делото фактическа обстановка. Въззивният съд не се съобразил с променените експертни изводи и постановил необоснован съдебен акт, който основал върху предположения и несъществуващи събития, които не били действително настъпили. Върховният касационен съд не приема както опроверганите изводи от последните три експертизи от досъдебното производство, така и крайните изводи на експертното заключение от въззивното съдебно следствие. Повод за този доказателствен подход са приетите в хода на касационното съдебно следствие нови експертни изводи по Комплексна (тройна) медико-автотехническа експертиза (л. 33-73 к.н.д.). Експертите единствени достигат до правилния извод, че инициалният удар е с предната дясна част на влекача и подробно описват механизма на пътнотранспортното произшествие. С помощта на основни теореми от механиката вещите лица разкриват, че съприкосновение с предна лява част на влекача е неправдоподобно, защото следите от прегазване по тялото и следата от гуми върху пътната настилка биха били значително несъответни на установените по делото. Затова извеждат различно място на инициалния удар от описания в предходните експертизи. Тъй като изводът има значение за цялостния механизъм на произшествие, касационният съдебен състав прие изцяло това експертно заключение и внесе съществени промени във фактическата обстановка по делото. Експертизата потвърждава изложения от по-рано извод, че не е възможно пострадалият да е ударен с предната челна или странична част на полуремаркето. Вещите лица подкрепят изразеното и в други експертни заключения становище, че тялото на пострадалия е прегазено от задно дясно колело на влекача и не е било застъпено преди това с предните колела. Съдът възприе изцяло подробно описаният механизъм на блъскане, падане напред, влачене, търкаляне и преобръщане на тялото на пострадалия от подовите елементи на влекача, както и причинените от ауспуха повърхностни изгаряния на епидермиса в охлузените участъци на гърдите, корема и лявото бедро, което не би се получило от прегазване с полуремарке. Срещу този механизъм възражения в хода на касационните прения изрази защитникът на подсъдимия, позовавайки се на резултатите от биологичната експертиза. И тъй като специалистът-биолог не е открил кръв по намереното петно от черна материя от вътрешна двойна задна гума на десен мост, защитникът достига до умозаключението, че тялото на пострадалия не е прегазено от тези гуми, а от полуремаркето. Отсъствието на кръв в петното по гумата не изключва по категоричен начин възможността от прегазване. Експертизата дава убедителен отговор защо пострадалият е прегазен точно от задно дясно сдвоено колело на влекача, а не от полуремаркето, изследвайки обективните медицински находки, разположението на тялото след прегазването, посоката на движение на товарната автокомпозиция и въздействието върху тялото на пешеходеца по време на удара, позовавайки се на две математически теореми (теоремата за импулсите и теорема за изменение на кинетичния момент). В изложението на л. 46 от к.н.д. вещите лица допускат грешка, сочейки петно от биологична маса по вътрешната задна дясна гума на влекача, но за него биологичното изследване изключва кръвен произход. Съдът намери тази грешка за несъществена, тъй като експертните изводи са основани на математически изчисления, а намереното петно няма решаващо значение за формирането на извода. Останалите проблемни въпроси по делото са свързани с обективната възможност на подсъдимия С. А. да възприеме пострадалия като опасност при конкретните пътни условия, посоката на пресичане на възрастния пешеходец и скоростта му на движение. Те са пряко свързани с изводите за инициалния удар и механизма на протичане на произшествието, поради което съдът отново се позова на експертните изчисления на Комплексната (тройна) медико-автотехническа експертиза (л. 33-73 к.н.д.) и не възприе останалите експертни заключения. По делото няма събрани гласни доказателства, описващи поведението на възрастния пешеходец в зоната на кръстовището и непосредствено преди удара. Усилия в тази насока са положили всички предходни съдебни състави, но свидетели-очевидци на произшествието така и не са намерени. Доказателствената празнота останала незапълнена и след разпита на свид. Н. С., която първа уведомила за инцидента. Експертните изчисления също не са в състояние изцяло да заместят липсващите факти и дават възможни отговори, съобразно техническите характеристики на товарния автомобилен състав, скоростта му на движение при изпълнение на маневрата, разположението на трупа в зоната на кръстовището и намерените на местопроизшествието бастун и следа от автомобилни гуми. Съобразно направените изчисления се разкрива, че от навлизането в кръстовището до началото на маневрата влекачът изминал път от 3,3 м и от началото на маневрата завиване наляво до мястото на удара още 5,5 м и всичко това за време от 6,1 сек. Водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца непосредствено след навлизането си в кръстовището, а от началото на завиване наляво – за не по-малко от 2,4 сек преди удара. В този отрязък от време пешеходецът се е намирал на не повече от 3,7 м от мястото на удара. В каква посока се е движел пешеходецът и какви са изходните положения на пресичане? Вещите лица отхвърлят възможността пострадалият Ц. да е пресичал отляво надясно спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Неправдоподобна е и версията за съпътстващо движение на пешеходеца отдясно на автомобила, при която ситуация пострадалият се оказва постоянно в невидимата зона на кабината на влекача. Като най логична и подкрепена от теоремата за импулсите е версията за движение на пешеходеца отдясно наляво спрямо посоката на товарния автомобил по време на завиването – за да може тялото да попадне под резервоара на влекача и задно дясно колело. Подсъдимият А. не е възприел пешеходеца непосредствено преди и в момента на удара, защото пострадалият Ц. е попадал в невидимата зона. Позовавайки се на теоремата за импулсите и възможните планове на векторите, движението на тялото под подовите елементи на влекача и разположението на трупа след произшествието, експертите определят като най-вероятна посоката на пресичане с изходно положение – десния тротоар на [улица]. Ъгълът с кръстовището попада в невидимата за подсъдимия зона към момента на удара. Вещите лица не изключват и изходно положение от платното за движение на [улица], намиращо се вдясно от автомобила по време на завиване. И двете изходни положения попадат в кръговата зона от 3,7 м от мястото на удара. Следователно, ако пешеходецът е предприел пресичане на кръстовището от десния тротоар на булеварда, той е бил видим за водача от момента на навлизане на автомобила в това кръстовище и в началото на завиването наляво (за не по-малко от 2,4 сек преди удара), но същевременно не е представлявал опасност на пътя, защото е бил на тротоарната площ или е вървял по нея. Или е стъпил в кръстовището от същото изходно положение, но в момент, когато товарният автомобил вече е завивал – пешеходецът попада в конструктивно заложената от кабината невидимата зона и водачът няма обективната възможност да го възприеме за опасност на пътя и да преустанови започнатата маневра. В този случай за подсъдимия А. не е налице нарушение на правилото по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението. По делото не са събрани доказателства, че пешеходецът се е движел върху пътното платно на булеварда и така е навлязъл в кръстовището, или е идвал по [улица], за да представлява опасност за движението в по-ранен момент и да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Няма данни пешеходецът да е пресичал със скорост по-малка от експертно възприетата, за да е бил вътре в кръстовището още при навлизане на автомобила в него и водачът обективно да може го възприеме в по-ранен момент, преди да попадне в невидимата зона. Вещите лица са направили своите изчисления при най-благоприятното за подсъдимия съчетание – максималната възможна скорост на пешеходеца от 5,6 км/ч (за над 70 г.) и придвижване с бастун, без да отчитат действителната му по-голямата възраст от 83 години. Изводите по делото биха се променили при изчисления със скорост по-малка от приетата (42) (бавен ход, спокоен ход и бърз ход), но отсъствието на категорични доказателства за това не позволява вътрешното съдийско убеждение да се основава на догадки и предположения. Въпреки променената от касационната инстанция фактическа обстановка по делото решаващите правни изводи по делото – такива, каквито са приети от предходните съдебни състави, остават неизменни. Събраните в хода на наказателното производство доказателства не са в състояние да наложат единствено възможния извод за противоправно поведение на подсъдимия, затова и то неоснователно е било ангажирано с повдигнатото обвинение. Неопровергани остават и други възможни версии за поведението на пострадалия на пътя, представящи действията на водача А. за правомерни и законосъобразни. При изяснените и с помощта на специалните експертни познания факти по делото подсъдимият не е допуснал нарушение на инкриминираните му разпоредби. От всички тях единствено нарушаването на специалната норма на чл. 25 от ЗДвП е могло да бъде в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вредоносни последици. Събраните по делото доказателства сочат, че от приетата за най-правдоподобна изходна позиция на пресичане от пострадалия, той или не е бил обективно видим за подсъдимия (защото стъпвайки в кръстовището е попадал в невидимата зона напред и надясно от кабината на влекача), или не е представлявал опасност за участниците в движението и за подсъдимия (защото пешеходецът е стоял на тротоарната площ (или е вървял по нея) отдясно на булеварда към кръстовището). Подсъдимият А. не е бил длъжен, съобразно инкриминираните му законови разпоредби, нито е могъл да предвиди (с опита си на професионален шофьор) настъпването на обществено-опасните последици. Инкриминираните общи разпоредби на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП в конкретната пътна ситуация не ангажират виновно поведение – подсъдимият не е губил контрол върху управлението на автомобила, а тъкмо обратното: осъществил е правилно маневрата в кръстовището, с адекватна на пътните условия скорост, осигурил е предимство на преминаващите превозни средства и при забелязаното необичайно състояние на автомобила зримо е възприел пътната обстановка в страничното огледалото, извел е товарната композиция от кръстовището и е останал на разположение на контролните органи при възникналото с негово участие произшествие. По делото не са разкрити обичайните при нарушенията на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП липса на концентрация у водача, разсейване на вниманието или неадекватни действия с органите за управление на превозното средство. Скоростта на движение на товарния автомобилен състав е била достатъчна ниска, за да позволи на подсъдимия да извърши правилно маневрата, без да напуска пътното платно и да застрашава останалите участници в движението, нито е имал обективната възможност да възприеме пешеходеца като внезапно появила се опасност на пътя – отсъстват и нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Смъртта на пострадалия е възникнала в резултат на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Правилно съдилищата са оправдали подсъдимия С. А. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, алт. ІІІ от НК. Въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния след, следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246/15 от 15.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1062/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, І състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 1 Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2010 г., л. 6-7 от д.п. (ЗМ № 11411/ 2010 г. РТП-ПР-СДВР). 2 КМАТЕ, отговор по първа задача, л. 42 от к.н.д. [КМАТЕ-ВКС]. За определяне на скоростта са използвани данните от тахошайбата на товарния автомобил. 2 Пак там, отговор по трета задача, л. 45. 3 Пак там, отговор по четвърта задача, л. 50. 4 Протокол за оглед, л. 7 д.п. 5 КМАТЕ-ВКС, … л. 50-51 от к.н.д. 6 Протокол за оглед, л. 6-9 д.п. Спорният въпрос дали следите от гуми не представляват ефективен спирачен път е бил предмет на редица експертни изследвания по поставеното неколкократно от повереника на частните обвинители възражение. Съдът възприема изчерпателния отговор от задача втора на КМАТЕ-ВКС, л. 43-44 от к.н.д., според който следите не представляват спирачен път, защото критичната скорост за завиване наляво в конкретното кръстовище на който и да е автомобил (25 км/ч) е по-малка от възможната скорост за движение на товарния автомобилен състав Волво (35,5 км/ч), за да остави намерената дъговидна следа като спирачна. Следите са типични при завиване на товарна автокомпозиция, когато се наблюдава странично увличане на гумите, поради изместване на моментния център на скоростите на отделните оси на колелата (на влекача и на полуремаркето); при завоя гумите се деформират, настъпва тяхното увличане и странично приплъзване. 7 Обяснения на подсъдимия, л. 50 от н.о.х.д. № 3563/ 2011 г. на Софийски градски съд, VІІІ състав. 8 Съдебно-медицинска експертиза на труп № Т-55/ 2010 г., л. 20-22 от д.п. : 1). закрита гръдна травма: обширни охлузвания в долната част на гърдите, двустранни счупвания на ребра, като вдясно по четири линии, контузия на десния бял дроб, разкъсване в хилуса на левия бял дроб, разкъсване на десния диафрагмален купол и навлизане на част от черния дроб в гръдната кухина, излив на кръв в двете гръдни кухини; 2). закрита коремна травма: охлузвания на кожата на корема, разкъсване и размачкване на черния дроб, кръвонасядания на мастните капсули на двата бъбрека, излив на кръв в коремната кухина, счупване на гръбначния стълб на ниво 10-ти гръден прешлен, счупвания на таза - двете сакроилиачни съчленения, дясната илиачна кост, седалищните и срамните кости и раздалечаване на симфизата, кръвонасядания на меките тъкани около счупените кости; 3). мекотъканна травма на лицето: разкъсно-контузна рана вдясно челно, охлузвания в челната област вдясно; 4). охлузвания по двете бедра, двете ръце, дясната длан, две разкъсно-контузни рани на левия лакът; повърхностни изгаряния на епидермиса в охлузените участъци в областта на гърдите, корема и лявото бедро; кръвонасядания по кожата на гърба и дясното бедро, дълбоки кръвонасядания в меките тъкани в областта на гърба вляво, кръстцовата област и дясното бедро отзад; генерализирана атеросклероза, коронаросклероза, исхемична болест на сърцето: стар инфаркт на миокарда, уголемяване на сърцето (т. н. „биволско сърце“), емфизем на белите дробове. Повърхностните изгаряния на епидермиса в охлузените участъци в областта на гърдите, корема и лявото бедро са от контакт между тези повърхности и ауспуха на влекача – КМАТЕ-ВКС, …л. 62 к.н.д. 9 КМАТЕ, отговор по първа задача, л. 51-52 д.п.; Петорна КМАТЕ, л. 120 д.п.; Седморна КМАТЕ, отговор по седма задача, л. 135 в.н.о.х.д. № 497/ 2013 г., САС-6 състав [КМАТЕ-САС:VІ] ; КМАТЕ, отговори по седма, осма и девета задачи, л. 55-62 к.н.д. [КМАТЕ-ВКС] „В момента на прегазването тялото е било в легнало положение по гръб, като притискането е отляво надясно през таза, корема в посока надясно и гръдния кош предимно вдясно.” 10 Комплексна тройна медико-автотехническа експертиза, отговор по първа задача, л. 52 д.п.; КМАТЕ, отговор по девета задача, л. 61-62 от к.н.д. [КМАТЕ-ВКС]. 11 Автотехническа експертиза, л. 33-34 д.п. и Комплексна (тройна) медико-автотехническа експертиза, л. 51-54 д.п. 12 Допълнителна (тройна) комплексна медико-автотехническа експертиза, л. 93-95 д.п.; Допълнителна (двойна) автотехническа експертиза, л. 100-102 д.п. и Комплексна (петорна) медико-автотехническа експертиза с особено мнение, л. 115-126 д.п. 13 Допълнителна (тройна) комплексна медико-автотехническа експертиза, л. 93-95 д.п. 14 Протокол № Б-360/ 2010 на СДВР, л. 60-63 от д.п. Установена е кръв от дясна дръжка на палетоносач на полуремаркето. 15 Допълнителна (тройна) комплексна медико-автотехническа експертиза, л. 94 д.п. 16 Комплексна (петорна) медико-автотехническа експертиза с особено мнение, л. 118, л. 124 д.п. 17 Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 3563/ 2011 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІІІ състав, л. 68-гръб и л. 69-гръб. 18 Разпит на доц. А. А. в с.з. на 08.12.2011 г. (стр. 12), л. 54-гръб от н.о.х.д. № 3563/ 2011 г. на СГС, VІІІ състав. Тезата е потвърдена и с отговора по задача втора на КМАТЕ-ВКС, л. 44 от к.н.д. 19 л. 126-147 от в.н.о.х.д. № 497/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІ въззивен състав [КМАТЕ-САС:VІ]. 20 Пак там, отговор по трета задача, л. 130. Защото в зоната между десните колела на влекача е монтиран резервоар с отстояние на 35 см над платното за движение и няма пролуки, в които пешеходецът да навлезе самоволно пред задно дясно колело; разстоянието между задния ръб на кабината на влекача и предната стена на полуремаркето е 72 см, пролуката (горната част на рамата на влекача) е на височина 90 см над терена; височината на полуремаркето е на ок. 110 см над терена, а пострадалият Ц. е с ръст от 167 см; при максималното завиване наляво предният ръб на полуремаркето излиза с отклонение на 50 см от габарита на влекача и пешеходецът не може да навлезе под движещият се автомобил странично и да попадне между предно и задно десни колела на влекача, където е монтиран резервоара. Вж и отговор по задача четвърта, л. 131: ръстът на пешеходеца е с 50 см по-висок от долната част на полуремаркето и пострадалият не може да навлезе отдолу без да се навежда и да бъде ударен. Вж още и отговор по девета задача, л. 136: „Ние приемаме, че ударът е челен. След огледа … на Волвото вече изключваме, че [тялото-бел.ВКС] може да попадне между предно дясно и задно дясно колело на влекача. Няма откъде да мине тялото, че да бъде прегазено през таза и корема. Считаме, че не е прегазен от предно дясно колело, защото тялото е попаднало между двете предни колела.” 21 Пак там, отговор по осма задача, л. 134-135. 22 Пак там, отговор по девета задача, л. 136. 23 л. 126-147 от в.н.о.х.д. № 497/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІ въззивен състав [КМАТЕ-САС:VІ]. 24 Пак там, отговор по трета задача, л. 130. Защото в зоната между десните колела на влекача е монтиран резервоар с отстояние на 35 см над платното за движение и няма пролуки, в които пешеходецът да навлезе самоволно пред задно дясно колело; разстоянието между задния ръб на кабината на влекача и предната стена на полуремаркето е 72 см, пролуката (горната част на рамата на влекача) е на височина 90 см над терена; височината на полуремаркето е на ок. 110 см над терена, а пострадалият Ц. е с ръст от 167 см; при максималното завиване наляво предният ръб на полуремаркето излиза с отклонение на 50 см от габарита на влекача и пешеходецът не може да навлезе под движещият се автомобил странично и да попадне между предно и задно десни колела на влекача, където е монтиран резервоара. Вж и отговор по задача четвърта, л. 131: ръстът на пешеходеца е с 50 см по-висок от долната част на полуремаркето и пострадалият не може да навлезе отдолу без да се навежда и да бъде ударен. Вж още и отговор по девета задача, л. 136: „Ние приемаме, че ударът е челен. След огледа … на Волвото вече изключваме, че [тялото-бел.ВКС] може да попадне между предно дясно и задно дясно колело на влекача. Няма откъде да мине тялото, че да бъде прегазено през таза и корема. Считаме, че не е прегазен от предно дясно колело, защото тялото е попаднало между двете предни колела.” 25 Пак там, отговор по осма задача, л. 134-135. 26 Пак там, отговор по девета задача, л. 136. 27 Софийският апелативен съд изложил на л. 123 (в.н.о.х.д.) само мнението си, че петорната КМАТЕ от досъдебното производство „… е обективна и съобразена с обективните данни по делото (блъскане с преден десен ръб на полуремаркето)”, а описаният в същата експертиза „…механизъм на произшествието е правдоподобен и подкрепен от доказателствата по делото.”. Никъде съдът не сочи от кои доказателствата приема за установен отхвърленият от самите експерти механизъм на произшествие, след като блъскането с преден десен ръб на полуремаркето е неправдоподобно и не представлява обективна находка, а голяма част от състава по петорната експертиза от д.п. (л. 115-126) са участвали в приобщена на въззивното съдебно следствие седморна експертиза (л. 126-147, КМАТЕ-САС, VІ в.с-в) 28 А не в предна лява част на влекача, в зоната на преден ляв фар, както е приела Комплексната седморна медико-автотехническа експертиза от въззивното съдебно следствие (л. 126-147 от в.н.о.х.д. № 497/ 2013 г., САС, VІ в.с-в). 29 МАТЕ-ВКС, отговор по четвърта задача, л. 46-51 к.н., отговор по седма задача, л. 55-57 к.н.д.; разпит на вещо лице проф. инж. С. К., с.з. на 24.02.2016 г., л. 94 к.н.д. 30 КМАТЕ-ВКС, л. 49-50: Тялото би паднало напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила, а главата би била достатъчно отдалечена от динамичния коридор на движение на превозното средство и няма да бъде засегната от подовите елементи; разположението на резервоара на влекача е на 35 см от терена и не позволява тялото да се премести с таза и с гърдите под него (откъдето има отслоявания от черна материя); няма достатъчна физическа сила, която да въздейства върху тялото така, че да навлезе навътре под десните колела. 31 Протокол № Б-360/ 2010 на СДВР, л. 60-63 от д.п. Марленият тампон е означен като „Обект № 9”. Като се има предвид факта, че товарната композиция е изведена от местопроизшествието на ок. 30 м и гумите са минали през запрашена пътна настилка (поради наличието на новостроящ се голям търговски обект и отворен в зоната на кръстовището вход-изход за строителна техника), е допустимо от задните десни гуми на влекача да не е открита човешка материя. 32 КМАТЕ-ВКС, отговор по четвърта задача, л. 46-51 к.н.д., отговор по седма задача, л. 55-57 к.н.д. 33 Показания на свид. Н. П. С. в с.з. на 16.04.2015 г., л. 102-103, в.н.о.х.д. № 1062/ 2014 г., Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, І въззивен състав. Издирването на свидетелката е станало конкретен повод на двукратната отмяна на въззивните съдебни актове. 34 КМАТЕ-ВКС, пета задача, л. 51-54 от к.н.д. 35 КМАТЕ-ВКС, отговор по пета задача, л. 54 к.н.д.; отговор на десета и единадесета задача, л. 63; отговор по четиринадесета задача, л. 66. 36 - Чл. 25. (1) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. 37 От обясненията на подсъд. А. (л. 50, н.о.х.д., СГС-VІІІ с-в) се разкрива, че движението по [улица]е било интензивно и той е изчакал преминаването на превозните средства и освобождаването на кръстовището, за да навлезе в него. Затова и версията за движение на пострадалия по пътното платно на булеварда е неубедителна. 38 Макар и обособено като неправилно кръстовище, продължението на [улица]е изградено по-късно. Затова и в показанията си свид. В. Д. А. (л. 59-60, н.о.х.д., СГС-VІІІ с-в) говори за „Т-образно” кръстовище. По време на инцидента продължението на [улица], отразено в протокола за оглед, е представлявало вход-изход за строителна техника на новостроящ се търговски обект (мол), но с обособени тротоарни площи с широчина от 2 м. Съдът приема, че мястото на произшествие представлява неправилно кръстовище, както е описано в огледния протокол, като същевременно счита, че наличните доказателства не представят като възможен вариант за движение на пешеходеца по улицата, защото той би трябвало да излиза от строителна площадка, на която присъствието му е забранено. 39 КМАТЕ-ВКС, л. 53.