Р Е Ш Е Н И Е № 342 гр.София, 16.10.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3063/ 2015 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Т. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховен касационен съд, І г.о. № 406/12/ 11.07.2013 г. по гр.д.№ 419/ 2011 г., с което е отхвърлен предявения от молителката срещу [фирма] (в ликвидация) и Х. Г. С. иск, квалифициран по чл.108 ЗС, за предаване на недвижим имот, съставляващ стопански двор, включващ два парцела – ІІ и ІІІ, разположени в землището на [населено място], [община], заедно с намиращите се върху тях сгради. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника, [фирма]. Молителката поддържа, че при извършване на основен ремонт на жилището си на 17.11.2014 г. открила осем броя разписки за взети в заем от съпруга й Х. Г. С. пари. Счита, че тези документи представляват ново писмено доказателство за правопораждащите й фактически твърдения, че имотите, за които с влязлото в сила решение е отречено правото й на собственост, са придобити възмездно по време на брака й с Х. С. със заемни средства и поради това са съпружеска имуществена общност. Разписките били укрити от съпруга й и за нея било обективно невъзможно да ги представи пред инстанциите по същество. Поради това моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на Върховния касационен съд за разглеждане и решаване на спора. Ответната страна [фирма] (в ликвидация), оспорва молбата като поддържа, че не са представени доказателства кога точно въпросните разписки са открити, за да се прецени спазването на срока по чл.305 ГПК. По същество излага съображения, че тези разписки нямат отношение към съществото на спора, тъй като наличието им е обсъждано от решаващия съдебен състав. Поддържа, че заемните средства не са съпружеска имуществена общност и придобитото с такива средства също не може да е такава. Сумите по разписките били давани на Х. С. в качеството му на едноличен търговец за участие в търг и в този смисъл придобитото е част от неговото търговско предприятие, което е извън обхвата на съпружеската имуществена общност. Поради това моли за отхвърляне на молбата за отмяна на влязло в сила решение. Ответната страна Х. Г. С. не взема становище по молбата. Третото лице – помагач [фирма] претендира за отхвърляне на молбата. Счита, че доказателствата, приложени към нея, не са новооткрити, а новосъставени. Излага и съображения, че разписките би следвало да са у кредитора, а не у длъжника, което прави твърденията на молителката нелогични. Освен това в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, са обсъдени твърденията на молителката за наличие на такива разписки и е прието, че те били унищожени. Върховният касационен съд намира молбата за допустима. Неоснователно ответната страна [фирма] (в ликвидация) поддържа, че молбата не следва да се разглежда по същество поради пропускане на срока за подаването й или защото обстоятелствата, които приложените към нея писмени доказателства установяват, не са нови. Молителката сочи, че е открила писмените доказателства, въз основа на които претендира отмяна, на 17.11.2014 г. Не се представиха доказателства, от които да се установи възможност да се снабди с документите преди тази дата, поради което подаването на 06.01.2015 г. на молбата за отмяна е в срока по чл.305 ал.1 ГПК. Въпросът дали от тях се установяват нови обстоятелства не е свързан с допустимостта на молбата за отмяна, а с нейната основателност. Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна. Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. В конкретния случай молителката е предявила ревандикационен иск срещу [фирма] (в ликвидация) при следните твърдения: процесните имоти са закупени от съпруга й Х. С. по време на брака между двамата; поради възмездното придобиване тя става техен собственик въз основа на института на съпружеската имуществена общност, макар да не е участвала в сделката като страна; съпругът й Х. С. се е регистрирал като едноличен търговец 20 дни преди да придобие имотите; средствата, с които е заплатил продажната цена, не са от неговата търговска дейност и поради това имотите не са станали част от неговото търговско предприятие; разпореждането с тях е могло да бъде извършено валидно само съвместно от двамата съпрузи; извършеният от Х. С. апорт на имотите в капитала на [фирма] без нейно съгласие не може да й бъде противопоставен – сделката е недействителна спрямо нея; тя е останала техен собственик и може да иска предаването им от всяко лице, което ги държи без основание. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел за доказани твърдяните от ищцата факти, но са отхвърлени правните й доводи, че при тези факти тя се явява собственик на имотите. Съдът е изложил съображения, че придобиването на стопански сгради и дворно място, в което са изградени, от едноличен търговец на възмездно основание, изключва презумпцията по чл.22 ал.1 СК. Макар търговецът да е бил в брак към момента на придобиването, ако вещта е предназначена за стопанска дейност, а не за задоволяване на нужди на семейството, придобитото не е съпружеска имуществена общност. То остава лична собственост на търговеца и за разпореждането с него не е необходимо съгласие от другия съпруг. С оглед тези решаващи мотиви на съда, представените от молителката разписки за получени от Х. Г. С. в заем пари на 10.11.1993 г. и на 23.11.1993 г. са ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК (не са били представени и няма данни да е могло да бъдат представени пред инстанциите по същество), но те не са ново обстоятелство по смисъла на същата разпоредба. Пред решаващия съд твърденията, че имотите са придобити със заемни средства, са били релевирани и взети предвид при постановяване на съдебния акт. Непредставянето на писмените доказателства в подкрепа на тези твърдения няма значение за решаването на делото. С решението, чиято отмяна се иска, правото на собственост на молителката е отречено не по съображения, че не е установен произходът на средствата за възмездното придобиване на имотите. Решаващите съображения на съдебния състав са основани на разбирането, че придобитото от едноличен търговец за упражняване на стопанска дейност не става съпружеска имуществена общност и не може да има за последица придобиване на вещни права от неучаствалия в сделката съпруг. Този извод не е обусловен от това, какъв е източникът на средствата за придобиването. Съдът е приел имплицитно, че и в случаите, когато тези средства са били получени в заем от съпруга – търговец от трети лица, статутът на придобитото със заемните средства не се променя. То става част от търговското предприятие на търговеца и за разпореждането с него не е необходимо волеизявление от страна съпруга му. Правилността на този извод не може да бъде контролирана в настоящето производство, тъй като проверка за правилност на съдебен акт може да се прави само в редовните инстанции, а не по реда на чл.303 и сл. ГПК. А доколкото за решаващите съображения по влязлото в сила решение източникът на средства не е счетен за релевантно обстоятелство относно правопораждащите твърдения на молителката, то представените от нея нови писмени доказателства нямат значение за решаването на правния спор относно собствеността. Поради това не е налице претендираното основание за отмяна на влязлото в сила решение и молбата на Т. Д. С. следва да бъде отхвърлена. По разноските в производството произнасяне не може да има, защото молителката няма право на такива, а ответните страни не са заявили претенция за възлагане на направените от тях разходи. Такава претенция е заявена само от третото лице – помагач [фирма], но съгласно чл.78 ал.10 ГПК на третите лица не се присъждат разноски, направени в производствата с тяхно участие. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховен касационен съд, І г.о. № 406/12/ 11.07.2013 г. по гр.д.№ 419/ 2011 г. ОТХВЪРЛЯ искането на третото лице – помагач [фирма] за присъждане на разноските, направени в производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: