Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №179   гр. София, 09.03.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 219 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 10.10.2007 г. по гр. д. № 11 634/05 г. СРС е осъдил М. Г. Б. , действуващ като Е. “М”, В. П. А., И. М. Г. и О. М. Г. да предадат на Д. П. С. собствеността на 13.49 % ид. ч. от сушилня, намираща се на тавански етаж от сграда построена в имот пл. № 12 от кв. 513 по плана на гр. С.. С решение № 406 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 4225/07 г. Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Д. С. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация М. Б. действуващ като Е. “М”, В. А. , И. Г. и О. Г. оспорват жалбата. С определение № 162 от 04.03.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че същественият материалноправен въпрос е дали правата на съсобственик върху общите части на сграда в етажна собственост могат да се защитят чрез иск по чл. 108 ЗС, или редът е по ПУРНЕС. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел че страните са етажни собственици и процесната сушилня е със статут на обща по предназначение част. Затова спорът за ползуването и от ищцата, а не само от ответниците, следва да се реши от О. събрание на етажната собственост. Изложил е съображения, че се касае за специален ред на защита правото на ищцата като етажен собственик, който изключва общия ред по чл. 108 ЗС. На съда е подсъден само спор за законосъобразността на решението на ОС, включително и за ползуването на общата вещ. В касационната жалба се твърди че искът е допустим, тъй като е налице завладяване на общо помещение от един съсобственик и няма решение на ОС което дава право на ответниците да ползуват помещението за собствени цели. При служебно извършената проверка по чл. 293 ал. 4 вр. чл. 270 ГПК настоящият състав намира че атакуваното решение е недопустимо, тъй като е постановено при нередовна искова молба. Безспорно е по делото, че страните са етажни собственици и като такива са съсобственици в общите части на сградата. При учредена етажна собственост общите части не са самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а общите части са нужни само за да могат да се използуват отделните жилища. Както е прието и в Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. ОСГК на ВС, подпокривното пространство което има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици и при спазване на законните изисквания за извършване преустройството. Ако няма решение на съсобствениците, подпокривното пространство остава обща по предназначение част и всеки етажен собственик може да го ползува, но така че да не пречи на другите етажни собственици. Затова няма законова пречка един етажен собственик да предяви срещу друг етажен собственик иск по чл. 109 ЗС и да иска от него да прекрати неоснователните действия с които му пречи да упражни правото си на собственост върху общите части на сградата. Предявяването на иска е действие по обикновено управление и не е нужно съгласие на останалите собственици за предявяване на иска. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответниците владеят изцяло процесното помещение, като пречат на останалите съсобственици, вкл. и на ищцата да го ползуват. В петитума на иска обаче е записано искане ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на 13.49 % ид. ч. от сушилнята, като обща част на сградата. Задължение на съда е, като изходи от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, да определи квалификацията на материалното субективно право. При противоречие между изложените факти и обстоятелствата на които се основава иска и формулирането на петитума, съдът следва да вземе мерки за отстраняване на тази нередовност, като приложи разпоредбите на чл. 100 ГПК /отм./. Като се е произнесъл по неуточнен иск, съдът е постановил недопустимо решение, което е основание за неговото обезсилване и връщането му за уточняване на петитума на иска. Едва след отстраняване на нередовността на исковата молба, съдът следва да реши спора с оглед заявения петитум. Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 4 ГПК, ВКС   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 406 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 4225/07 г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: