Р Е Ш Е Н И Е № 359 гр.София, 13.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1145/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частния тъжител О. Т. Т. срещу присъда № 119/01.04.2013 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХVІІ въззивен състав по въззивно нчхд № 732/2013 год., в която се поддържат доводи за необоснованост, процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствени източници и липса на мотиви и за неверни правни изводи за съставомерността на деянието. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Д. Е. чрез защитника си поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен изцяло в съответствие с изискванията на закона по съображенията за липса на умисъл. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че новата присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, 19-ти състав с присъдата от 04.10.2012 год. по нчхд № 11082/2011 год. признал подсъдимия Е. за виновен в това, че на 16.12.2010 год. в гр.С. чрез изпращане на писмо чрез интернет под заглавие „Относно: Съдебна обезпечителна заповед издадена от СГС, ограничаваща представителната власт на г-н О. Т.-в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма], г-н С. Й. – в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма] и г-н Й. Г. – в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма]”, отправено до МВР, [фирма], БНБ, Централен регистър на особените залози,, КФН, Българска фондова борса, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], „Б. П. С.А.-клон София”, [фирма], [фирма], [фирма], „А. банка-клон България”, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], „ИНГ Б. Н.В.-клон София” и свободните български медии е приписал престъпление на частния тъжител О. Т. Т., чрез изразите: „На 15.12.2010 г. СГС издаде обезпечителна заповед за ограничаване на представителната власт на г-н О. Т. – в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма], г-н С. Й. – в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма] и г-н Й. Г. – в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма]”. Това е само първата стъпка и начало на започналото съдебно преследване и търсене на отговорност на тримата господа, влязли в престъпен сговор помежду си и срещу акционерите на [фирма] и извършили стопански престъпления през последните шест месеца в особено големи размери…”; „Лицата г-н О. Т. – в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма], г-н С. Й. – в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма] и г-н Й. Г. – в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма]” са сключили еднолично – без знанието и оправомощаването на мажоритарните акционери, Съвета на директорите и Управителния съвет сделки за над 100 млн.лева, ощетявайки публичната компания [фирма], източвайки финансовите й средства и водейки я умишлено към фалит”; „Тримата господа, в сговор помежду си и без знанието и съгласието на мажоритарните акционери, продадоха през последните 2 месеца 15% от акциите на [фирма] за средна цена на акция 1,10 лв., при цена на акциите на фондовата борса към настоящия момент между 5 и 6 лв. за акция, с което са ограбили акционерите на [фирма] и [фирма] с над 65 млн.лв.” На основание чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.2, пр.2 вр.чл.147, ал.1 вр.чл.78А НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 2 500 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският градски съд с обжалваната нова присъда по въззивно нчхд № 732/2013 год. отменил присъдата на Софийския районен съд, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.2 вр.чл.147 НПК. Развитите в жалбата съображения за необоснованост не следва да бъдат разглеждани. В касационното производство не може да се извършва проверка на приетите за установени фактически положения и да се подменя вътрешното убеждение на инстанциите по същество по фактите. С предвидените в чл.348, ал.1 НПК касационни основания правомощията за касационната проверка са ограничени само до приложението на процесуалния и материалния закон. Неоснователно е възражението, че въззивният съд неправилно и в противоречие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК едностранно и в полза само на подсъдимия е оценил показанията на свидетелката П.. Въззивният съд е извършил цялостна и задълбочена проверка на обжалваната нова присъда, в резултат на което е приел, че събраните според правилата доказателствени материали са за относими обстоятелства и е признал достоверността им за установените факти, за което е изложил съображения. Несъгласието си по конкретни факти, отнасящи се до механизма на изготвянето и изпращането на писмата и конкретното поведение на подсъдимия е мотивирал с процесуалната възможност различен извод да бъде направен с разпита на свидетелката П. във въззивното съдебно следствие. Въз основа на анализ и съпоставка на установеното от нея с обясненията на подсъдимия, заключението в компютърната експертиза и останалия доказателствен материал е оценил показанията й като достоверен доказателствен източник. Правилно и според изискванията по чл.107, ал.3 НПК ги е оценил като убедителни, логични, защото с поведението си и изразните средства не е породила съмнение за пристрастие. Този извод за достоверност е основан изцяло на данните по делото, които са от значение за правилното решаване на делото. Неоснователно е твърдението, че изводите за липса на обективните и субективните признаци на престъплението са нелогични и противоречиви. За да постанови оправдателна присъда въззивният съд е приел, че визираните в тъжбата изрази не могат да покрият състава на престъплението по чл.148 вр.чл.147 НК – както от обективна, така и от субективна страна. За съставомерността на деянието е необходимо да се установи, че с твърденията си в инкриминираното писмо, разпространено чрез интернет, са разгласени позорни обстоятелства и е приписано престъпление. Съдът се е обосновал с установените по делото доказателства, че подсъдимият не владее в достатъчна степен български език, на който е било написано и че е дал указания за съдържанието му да е съответстващо на издадената от Софийския градски съд и в сила към момента обезпечителна заповед. Мотивирал е извода, че макар и да го е подписал, е изразил одобрение за цялостния смисъл, съдържащ се в текста, но не и за всеки конкретен израз. За да обоснове липсата на обективните признаци на престъплението е обсъдил всеки един от изразите и е направил верни изводи, че макар и някои от тях формално да могат да се оценят като приписващи престъпления, защото са изведени от действия на частния тъжител и другите двама ръководители, субективната преценка и мотивировката на такива твърдения не може да обоснове извод за престъпно поведение и неправомерни действия. Точни, ясни и безпротиворечиви са мотивите за липса на субективната страна на престъплението. Подсъдимият е изразил мнението си с цел да се предотврати бъдещ фалит и неизбежните неблагоприятни последици – както лично за него като акционер, така и за всички останали лица, свързани с дейността на дружеството и отделните фирми. Разпространяването на критичните обстоятелства за работата на частния тъжител и на другите двама ръководители независимо от начина, възприет от него според преценката му най-добре и ефективно да изрази собственото си възприятие, лична оценка и различно становище, е израз на проява на конституционно установеното в държавата право на свобода на словото. Поведението му не указва на действия, извършени с цел да повлияе за отрицателна оценка или за приписване на престъпления, защото престъплението „клевета” може да се осъществи само при умисъл - пряк или евентуален, какъвто не е доказан. Изводите за липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието от гледна точка на логиката и закона не са съмнителни и настоящият състав изцяло възприема изложените съображения. Новата присъда отговаря по съдържание на изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК. От мотивите, които са пълни, ясни и убедителни личи, че е извършена цялостна проверка на правилността на присъдата и според изискванията по чл.14 НПК с убедителни съображения е формулирано вътрешното убеждение за изводите от какво са опорочени мотивите на първоинстанционния съд и кои са основанията за отменяне на осъдителната присъда. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните в жалбата, които могат да бъдат определени като касационни основания за отмяна по смисъла на чл.348, ал.1 НПК, новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 119/01.04.2013 год. по въззивно нчхд № 732/2013 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: