Р Е Ш Е Н И Е № 68 Гр. София, 14 юни 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, СТ. АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 168/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимата М. В. В., чрез упълномощения й защитник, адв. С. К. срещу въззивно решение № 260034/03.11.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 442/2020 г., по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Прави се искане за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата В., с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, алтернативно – за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК и определяне на наказание обществено порицание, предвид непълнолетната й възраст към датата на деянието. Исканията на защитата се аргументират от една страна с неправилно приложение на материалния закон, чрез отказ за прилагане на чл.78а, ал.6 от НК, предпоставките, на която при непълнолетни подсъдими се преценяват след редукция на наказанието по чл.63 от НК, по арг. и от ТР № 10/70 г. на ОСНК на ВС. Алтернативното искане за определяне на по-леко по вид наказание от лишаване свобода се мотивира с наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и прекомерна тежест на най-лекото, предвидено в закона наказание спрямо тежестта на извършеното деяние. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата В., редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Пред касационната инстанция се явява нейната майка, адв. Д. Ч., която заявява, че се явява като родител със съгласието на своята дъщеря. Майката на подсъдимата, адв. Ч. заявява, че поддържа касационната жалба на адв. К. с наведените касационни основания и алтернативни искания. Акцентира върху липсата на съдебна практика за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.6 от НК, като счита, че тълкуването от цитираната в жалбата задължителна съдебна практика следва да намери приложение и в настоящият случай, като първоначално се редуцира размера на предвиденото в закона наказание по реда на чл.63 от НК и след това се пристъпи към преценка на основанията по чл.78а, ал.6 от НК. В подкрепа на направеното с жалбата алтернативно искане за прилагане на чл.55 от НК сочи, че деянието е изолирано в живота на нейната дъщеря, като по отношение на извършването му се констатират множество смекчаващи обстоятелства. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, в съдебно заседание пред ВКС, намира жалбата на подсъдимата, чрез упълномощения защитник за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Посочва, че приложението на чл.78а, ал.6 от НК е изключено по отношение процесното деяние, по силата на закона, който не предвижда редукция на наказанието за престъпление, извършено от непълнолетно лице, като основанията по чл.78а от НК се преценяват съобразно предвиденото в състава на престъплението наказание. Наложеното наказание намира за справедливо отмерено и счита, че жалбата на подсъдимата следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимата основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 52/07.07.2020 г., подсъдимата М. В. В. е призната за виновна в това, че на 25.11.2019 г. в [населено място], като непълнолетна, но като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество, марихуана, с нето тегло 1.28 гр., със съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол, 7,1 тегловни процента, на стойност 7,68 лв. и амфетамин 10,4 тегловни процента, на стойност 650,70 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал. 1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от пет месеца, като на осн. чл.69, ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на окръжния съд, на осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичните вещества, предмет на престъплението са отнети в полза на държавата и съдът се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото, и е възложил в тежест на подсъдимата В. направените разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С въззивно решение № 260034/03.11.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 442/20 г., по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, присъдата на окръжния съд е била изменена, като наказанието на подсъдимата е било намалено от пет на три месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимата В. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна. Основното оплакване от касационната жалба е за неправилно приложение на материалния закон, като доводът за явната несправедливост на наказанието се поддържа алтернативно. ВКС намира оплакването по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неоснователно. Контролираните съдилища са приложили правилно материалния закон в частта относно правната квалификация на деянието като престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и законосъобразно са отказали да приложат разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК, която регламентира института на освобождаването от наказателна отговорност спрямо непълнолетни лица е нов законов текст, приет със ЗИД на НПК, ДВ, бр.26 от 2010 г. от 6 април 2010 г., в сила от 10 април 2010 г. Редакцията на тази законова разпоредба е ясна и недвусмислена – непълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка, в случаите когато спрямо извършеното от него деяние са налице основанията по чл.78а, ал.1 от НК. Посочените в закона основания по ал.1 на чл.78а от НК са изчерпателно посочени, като едно от тях е предвиденото наказание за престъплението да е до три години лишаване от свобода или по-леко наказание, когато е умишлено, респективно до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. В чл.78а, ал.6 от НК не се съдържа изключение относно основанията по ал.1 за непълнолетните лица, каквото е предвидено относно вида на наказанията, които се налагат спрямо тях при освобождаването им от наказателна отговорност по този ред, тъй като същите се различават от административните наказания за пълнолетните лица. Редукцията на наказанията по чл.63 от НК се отнася до вида и размера на наказанията, които могат да бъдат наложени на непълнолетни извършители при ангажиране на наказателната им отговорност, като лимитира границите на допустимата санкция като размер и вид. В случаите когато в процесуалният закон са предвидени изключения относно непълнолетните извършители, същите са изрично посочени, както в разпоредбата на чл.80, ал.2 от НК, който пример е даден в цитираното ТР. В случаите по чл.78а, ал.6 от НК препращането към ал.1 е изрично, без да е посочено, че се има предвид размер на наказание, редуцирано по реда на чл.63 от НК, поради което и тълкуването, което защитата застъпва в жалбата не почива на обективна основа и направеното възражение е неоснователно. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е частично основателно. Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подсъдимата В. наказание лишаване от свобода от пет на три месеца и го е отмерил в рамките на законовия минимум за наказанието лишаване от свобода. Размерът на санкцията е определен при категоричен превес на смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на наложени мерки по ЗБППМН, добри характеристични данни, отчетено е, че подсъдимата едновременно работи и учи, спортува активно, намирала се е в трудна житейска ситуация в периода преди извършване на деянието, с ниска лична обществена опасност като деец. Като отегчаващи обстоятелства са оценени обстановката на престъплението, в частност - поведението на подсъдимата при задържането й по оказана съпротива на полицейските служители. ВКС не се съгласява с цялостната оценка на въззивния съд относно обстоятелствата, касаещи вината на подсъдимата В.. Отчетените от апелативния съд отегчаващи обстоятелства не могат да бъдат отнесени до характеристиката на деянието, /което е престъпление против общественото здраве/ и степента му на обществена опасност, доколкото съпротивата на подсъдимата при задържането й не е част от тази оценка. Като отегчаващ отговорността на подсъдимата факт неправилно е отчетена предходна продажба на наркотични вещества, която не е установена с влязла в сила присъда, респективно не представлява обстоятелство, което да е относимо към реализацията на наказателната й отговорност и размера на съответната санкция. В категорията смекчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени психичното състояние на В., съобразно заключението на експерта-психиатър и психолог – емоционално нестабилна, с неустойчивост на подтиците, с висока потребност да получава внимание и одобрение , което е предпоставка за манипулируемост и със склонност да откликва на провокации. Не без значение е и възрастта на подсъдимата, отчетена в рамките на непълнолетието, предвид обстоятелството, че В. е навършила 17 години два месеца преди извършването на деянието, което несъмнено рефлектира върху оценъчната й способност да преценява в пълнота обществената му опасност. Комплексната оценка на вида и броя обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимата и относителната им тежест дават основание да се отчете наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства.Оценката на характеристиката на цялостната престъпна дейност води до извода, че и най-ниското предвидено в закона наказание /като вид лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко за извършеното деяние, поради което наказателната й отговорност следва да се реализира при условията на чл.55 , ал.1, т.2, б“б“ от НК / наказанието по чл.354а , ал.1 от НК от 2-8 години лишаване от свобода се редуцира по чл.63, ал.1, т.3 от НК – до три години лишаване от свобода и приложимия законов текст за редукция по чл.55 е чл.55, ал.1,т.2 , б.“б“ от НК /. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК приложимите за непълнолетни извършители наказания са обществено порицание и пробация. Наказанието обществено порицание не съответства на тежестта на извършеното от подсъдимата деяние и е несъразмерно леко, съотнесено към обществената опасност на деянието и предмета на престъплението. Наказанието пробация е адекватна санкция спрямо извършеното от подсъдимата деяние. В заключение се наложи становището на ВКС, че целите на наказанието по чл.36 от НК по отношение на В. / към настоящия момент същата е навършила пълнолетие/ могат успешно да бъдат постигнати с налагане на наказание пробация. Наказанието по чл.42а от НК се наложи за срок от шест месеца със задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, както и с мярката по чл.42а, ал.2, т.4 от НК – включване в корекционна програма за обществено въздействие, по смисъла на чл.217, ал.3 от ЗИНЗС. Пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, задължителна регистрация по настоящ се адрес се определи с периодичност два пъти седмично. С налагането на посочените пробационни мерки поведението на подсъдимата ще бъде коригирано в максимална степен, по начин съответен на личната й обществена опасност и на тежестта на извършеното деяние. С оглед изложеното, жалбата на подсъдимата се явява основателна в частта относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което налага въззивното решение да се измени, като се намали наложеното на подсъдимата наказание и на осн. чл.55, ал.1, т.2 , б.“б“ от НК се определи на пробация за срок от шест месеца, с пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1,2 и 4 от НК. В останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на осн. чл.354, ал.2, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 260034//03.11.2020 г., по в.н.о.х.д. № 442/2020 г., по описа на Апелативен съд –гр.Пловдив, в частта относно наказанието, като на осн. чл.55, ал.2, т.2, б.“б“ от НК НАЛАГА на подсъдимата М. В. В. за извършеното от нея престъпление по чл.354а ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание ПРОБАЦИЯ с пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1,2 и 4 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност на изпълнението два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца и „включване в корекционна програма за обществено въздействие“ за срок от шест месеца. Оставя в сила решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: